Те бяха скрити в процента "други партии" в проучванията "за кого ще гласувате". Нито една социологическа агенция не отчете, че те излизат от виртуалния и влизат в реалния свят на политиката. Как социалните мрежи вкараха "Величие" в парламента?
Влизането на партия „Величие“ в Народното събрание изненада социолозите, но в интернет хората, които подкрепят основателите ѝ Ивелин Михайлов и Николай Марков, изобщо не бяха учудени. Те почти нямаха появи по телевизиите, но популярността им в YouTube и TikTok мотивира близо 100 хилядa души да гласуват за тях.
Всичко това идва на фона на изключително ниска избирателна активност, която се изрази в по-ниския действителен брой гласове за всички партии без ДПС и ИТН. Движението за първи път се яви на избори начело с Делян Пеевски. По-малко гласове от на предишни избори има дори победителят ГЕРБ с лидер Бойко Борисов.
Най-сериозен е спадът за коалицията ПП-ДБ, което обаче доведе до оставката само на Христо Иванов.
Как изглежда всичко това в очите на хората, които произвеждат съдържание за социалните мрежи и разговарят с последователите си там ежедневно? Гости на Генка Шикeрова са Андреа Банда Банда и Стефан Попов – Чефо.
Социалните мрежи не са нещо далечно и нещата, които се случват и обсъждат там, трябва да им се обръща внимание, както от масовите медии, така и от социолозите и политиците“, каза Андреа Банда Банда. По думите ѝ „много е важно да се превеждат нещата от интернет към телевизия и от телевизия към интернет и да има връзка“.
По думите на Стефан Попов – Чефо „Възраждане“ и „Величие“ много обичат да говорят за едно зловредно американско влияние“, но тяхното присъствие в интернет копира световните практики. „Те използват похвати, които най-добрите западни и американски ютюбъри и създатели на съдържание правят“, каза Чефо. Според него „другите партии не са така ловки в този вид маркетинг“.
Предизборната кампания за изборите на 9 юни не доведе до повишаване на избирателната активност. За народни представители гласуваха 34 на сто от имащите право на глас. Това е по-малко в сравнение с гласувалите на изборите през април 2023 г., когато до урните отидоха малко над 40 на сто от гласоподавателите.
