"Беше ужас", казва Марияна Дончева, с която говорим по телефона, след като е преживяла празниците без ток. Доскоро е живяла между Ловеч и Голец, но откакто е пенсионерка, все повече се задържа в селото. Тя помни и други прекъсвания на тока, но смята, че никога това не е ставало за толкова дълго време, колкото сега.
Ако сте от малък град или село, вие също често нямате ток. Случва се и в големи градове. Случва се и при всякакви обстоятелства – сняг, лятна буря, нормално време. И така е от десетилетия, спомнете си.
Дойде ли такава криза, се обаждат държавата, общините и медиите. След няколко пресконференции проблемът е замазан и се забравя, без да е решен. И така до следващата криза.
Тази "следваща" криза дойде сега, на Нова година. Тя напомни за нерешения голям проблем - лошото състояние на електропреносната мрежа и липсата на инвестиции.
За това правителство и политици обвиниха електроразпределителните дружества (ЕРП). ЕРП-тата пък обвиняват КЕВР за това, че налага нереално ниски цени и така ограничава възможностите за инвестиции. Резултатът за хората е един и същ - седмица без ток.
Свободна Европа говори със засегнати, потърси мнението на ЕРП-тата, експерти и самата Комисия за енергийно и водно регулиране, която обаче не отговори на изпратените въпроси.
Сняг, спиране на тока и изгорели уреди
Тежък снеговалеж по празниците остави без електричество хиляди домакинства – основно в Централна Северна България, но и не само там. Най-тежко засегнати се оказаха хора от ловешко и габровско.
„Беше ужас. Да нямаш осветление е много трудно, няма как да се сготви. Ние ползваме газ, отоплението е на дърва. Създали сме си някакви условия, за да не разчитаме само на електричеството“, казва Марияна Дончева. Взела е мерки срещу своята зависимост от държавата, но явно и това не помага.
Тя живее със съпруга си в ловешкото село Голец, близо до основния път, който свързва София и Варна.
По думите ѝ случилото се по Коледа е най-дългото спиране на електричеството, което ѝ се е случвало. Прекъсванията обаче се случват „редовно“.
„Редовно, даже при хубаво време, лятото. Не съм засичала за колко спират, но за час-два, понякога и повече. Много лошо е електроснабдяването“, казва още тя.
В Голец този проблем съществува от години. По думите на Марияна местното дружество е създало практика да се спира тока още преди да се появил някакъв проблем.
„[Дружествата] отричат. Но хората в селата са го констатирали това отдавна. Дори при най-малкия гърмеж, при вятър, те изключват, за да не им се появи някаква авария“, казва тя.
Честото спиране на електричеството не изчерпва проблема. Покрай това изгарят уредите в къщата. Това се случва и в Голец в последните дни.
„При нас изгоря кафе машината. На мъжа ми един познат му се беше оплакал, че си е купил генератор и дори при изключено положение му е изгорял – чисто нов. На съсед – телевизорът, в магазина в центъра също изгоря телевизорът“, казва още Марияна.
Такъв проблем има и в населените места съвсем близо до София, както и в по-големите градове. От прекъсвания, ниска мощност на мрежата и изгорели уреди се оплакват в Бистрица.
„Днес в Бистрица е "дискотека", сутринта нямаше ток близо час, дойде в 11:10, след това спира още 5-6 пъти. Старата инфраструктура не издържа. Няма оправия с тоя ток. И жалбите вече не помагат. Обаждала съм се над 10 пъти с този ток и едно голямо нищо!“, пише на 25 декември жена във Фейсбук групата „Спаси Бистрица“.
На тази страница и други хора споделят за постоянни токови удари и прекъсвания на електрозахранвнето. Коментират, че единствената причина уредите им да не са изгорели е, че са си купили устройства, с които да ги предпазят.
Проверки, заплахи и активен Пеевски
На 28 декември, три дни след спирането на тока, правителството и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реагираха на проблема. От регулатора казаха, че започват извънредна проверка на изпълнението на инвестиционните програми на трите електроразпределтени дружества (ЕРП), както и на държавния „Енергиен системен оператор“ (ЕСО).
Служебното правителство съобщи, че ще отпусне малко над 2 млн. лв. като компенсации за пострадалите от прекъсването на тока.
Институциите се задействаха, след като санкционираният за корупция депутат Делян Пеевски поиска „незабавна проверка на инвестициите и техническата обезпеченост на мрежите“.
В дните до и след Нова година Пеевски продължи активността си по темата. Той заплаши трите ЕРП с отнемане на лицензи, "ДПС – Ново начало" внесе проект за мораториум върху цените и искане за освобождаването на състава на КЕВР, който от години е с изтекъл мандат.
Същия тон възприе и енергийният министър Владимир Малинов. Енергийният министър предложи да се увеличат имуществените санкции срещу дружествата, за да се предотвратят проблемите в бъдеще.
Само два дни преди кризата Малинов каза, че е подписал договори за безвъзмездна финансова помощ за трите ЕРП и ЕСО на стойност 327 млн. лв.
Липсата на инвестиции и задържането на цените за ток
От всичко, изказано от институциите, става ясно едно – ключово за доставките на ток е състоянието и поддръжката на елкотропреносната мрежа.
За това обаче са нужни инвестиции, а за тях е необходимо вдигането на цените на тока. Това не се предвижда, дори напротив - освен предложеният от ДПС мораториум на цените, за поредна година депутатите отложиха излизането на битовите потребители на свободния пазар.
Според експерта Калоян Стайков основният проблем с прекъсването на електричеството е липсата на инвестиция в инфраструктура. По думите му сериозен проблем в случая представлява политиката на КЕВР, която заради налагането на ниски цени за потребителите, ограничава възможността за инвестиции.
„Няма достатъчно инвестиции, които да обезпечат безпроблемното водоснабдяване, топлоснабдяване, електроснабдяване и т.н., защото регулаторът всеки път се оправдава с това, че доходите са ниски и домакинствата не могат да си позволят по-високи цени. Необходими са повече и по-добре насочени инвестиции, което означава и по-високи цени. А ако домакинствата изпитват затруднения, това е работа на социалната система“, пише той в своя публикация в социалните мрежи.
Подобна е и позицията на две от трите ЕРП, чиито абонати имаха най-много проблеми – „ЕРМ Запад“ („Еврохолд“) и „Енерго-про“. Свободна Европа се обърна и към двете дружества.
В отговорите си те обясняват спирането на тока по празниците с това, че дървета са паднали върху електропроводите, а забавянето на възстановяването на услугата – с това, че много от съоръженията се намират в труднодостъпни местности.
„ЕРМ Запад“ твърди, че причина за "95% от авариите" са били "падналите върху електропроводите високи дървета, които се намират извън сервитутните зони и затова "ЕРМ Запад" няма право да ги отстранява“. От дружеството настояват за промяна на нормативната уредба.
Подобна е и позицията на „Енерго про“.
От компанията посочват, че за последната година са инвестирали 54 млн. лв. Според тях за подобряването на ситуацията са необходими допълнителни инвестиции.
„ЕРМ Запад“ пише, че одобрените от КЕВР инвестиции са средно от по 100 млн. лв. на година за последните 5 години. От ЕРП-то твърдят, че около 60% от тези средства отиват за присъединяване на нови абонати.
„ЕРМ Запад“ и „Енерго про“ казват, че са готови да повишат инвестициите си в мрежата, но за това е необходимо разрешение от КЕВР и повишаване на цените.
„Според оценки на ЕРМ Запад за поддържане и модернизиране на мрежата, чиято средна възраст е над 45 години, са необходими над 170 млн. лв. на година“.
Форум