През 2018 г. продажбата на българските активи на чешкия енергиен гигант ЧЕЗ предизвика скандал, както в България, така и в Чехия. Частна сделка между две фирми прерасна в политически въпрос на междудържавно ниво. Ставаше дума за най-голямото електроразпределително предприятие в България, което доставя ток на повече от една трета от страната, включително и столицата София. Ставаше дума и за стотици милиони евро цена. Тогава преговорите спряха да приличат на стандартни бизнес отношения и се озоваха в центъра на политическия живот. Сделката беше спряна, но четири години по-късно това спиране се оказа незаконно.
В първите дни на февруари тази година стана известно, че фирмата „Инерком“ окончателно е осъдила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради това, че през 2018 г. е блокирала сделката ѝ за придобиване на българските активи на ЧЕЗ. Това решение пък отваря път пред „Инерком“ да съди държавата за милиони левове пропуснати ползи. И фирмата има пълно право да се възползва. Това означава, че скандалът от 2018 г. може скоро да се окаже твърде скъп за българските данъкоплатци.
Напускането на кораба
В началото на 2017 г. стана известно, че чешката компания ЧЕЗ планира да продаде бизнеса си в България. Компанията, в която около 70 на сто от акциите са собственост на чешката държава, притежаваше електроразпределителните дружества в столицата и Западна България, „ТЕЦ-Варна“ и няколко ВЕИ-централи. Бизнесът ѝ е стратегически за страната, защото фирмата снабдява с електричество около 3 милиона абоната.
Продажбата на „ТЕЦ-Варна“ се случи бързо. ТЕЦ-ът беше продаден в края на 2017 г. на българската компания „Сигда“. Интересна беше цената на сделката, защото през 2006 г. ЧЕЗ купи ТЕЦ „Варна“ за 206 млн. евро, а през 2017 г. го продаде за 48,5 млн. евро.
Няколко месеца след финализирането на сделката мажоритарен собственик на ТЕЦ-а стана почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Миналата година чешката и българската прокуратура обявиха, че започват разследване на сделката заради съмнения за корупция, но резултати от работата на прокурорите все още няма.
Малката компания и големият бизнес
За разлика от въглищната централа обаче продажбата на електроразпределителното дружество не се случи така лесно. През февруари 2018 г. стана известно, че за купувач на българския бизнес на ЧЕЗ е избрана фирмата „Инерком България“.
За широката публика компанията се появи от нищото. Официален собственик на фирмата е Гинка Върбакова. Единствените връзки, които станаха ясни тогава, бяха с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, както и приятелството на Върбакова с тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ).
Земек „помогна с изграждането на соларните ни централи. Със свои активи той застана зад инвестиционни кредити, които ни отпусна словашката банка. Ние ги върнахме“, каза тогава в интервю за „24 часа“ Върбакова.
„Една случайна среща и едно искрено приятелство“. С тези думи Върбакова обясни познанството си с Теменужка Петкова и отрече министърката да е в конфликт на интереси заради подготвяната сделка. Въпреки това, след осветяването на познанството между двете, Петкова подаде оставка като министър, която обаче не беше приета от премиера Бойко Борисов.
Откъде са парите
Основният въпрос, който беше задаван около избора на „Инерком“ за купувач на ЧЕЗ, беше откъде една сравнително малка компания ще намери пари, за да финансира сделка за стратегическо предприятие.
За около две седмици в края на февруари 2018 г. събитията около продажбата на ЧЕЗ се развиха като във филм. Голяма част от информацията за сделката пристигаше от чешкото издание „Лидове новини“, собственост на тогавашния чешки премиер Андрей Бабиш.
Според публикация в изданието парите по сделката щяха да дойдат основно от две български банки и две офшорни компании.
В България първият, който изказа публично съмненията си за възможностите на „Инерком“ да придобие ЧЕЗ, беше бившият енергиен министър от ГЕРБ Делян Добрев.
Не мога да си представя как една фирма от Пазарджик... ще купи най-големия частен енергиен бизнес в България.Делян Добрев
„Не мога да си представя как една фирма от Пазарджик с 90 хил. лева активи и 11 хил. лева загуби ще купи най-големия частен енергиен бизнес в България”, каза Добрев.
„Не съм чувал нито за г-жа Върбакова, нито за „Инерком“ до вчера. Изведнъж тази фирма придобива една трета от мрежата в България. Не виждам тази фирма да има опит, свързан с бизнеса на ЧЕЗ, защото ЕРП-тата са специфичен вид бизнес“, коментира той.
Срещу сделката с „Инерком“ застана и лидерът на опозиционната тогава БСП Корнелия Нинова. „Гинка от Пазарджик е регистрирала тази фирма през септември 2017 г., т.е. преди няколко месеца с капитал от 50 хил. лева. И Гинка от Пазарджик плаща 320 млн. евро за бизнес, който прави оборот от над 1,5 млрд. лв. и засяга над 2 млн. български граждани и семейства“, каза Нинова.
Така непознатата фирма „Инерком“ и познанството на собственичката ѝ Гинка Върбакова с Теменужка Петкова се превърнаха в аргумент за подозрения и въпроси дали зад сделката не стоят близки до управляващата партия ГЕРБ интереси.
Тогавашният премиер Бойко Борисов и лидер на партията видя сценарий за сваляне на правителството и обеща „тези хора да ги разнищя до край“. Той нарече сделката "схема" и коментира, че зад нея стоят „руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то такива, които по някаква причина са имали проблеми“.
Двойно критичен ден
Със сигурност Гинка Върбакова ще помни датата 1 март 2018 г. Денят ѝ започна с разговори в Министерския съвет и завърши с изслушване в парламента.
Тогава стана ясно, че правителството е поискало контролен дял при продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България. "Водихме разговори за това, че премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме, и върху компанията, която ще придобием. Заминавам за Чехия, за да разговарям с продавача”, каза Върбакова след среща при Борисов.
Преди да замине за Чехия Върбакова говори и в парламента. От изказването ѝ пред депутатите от комисиите по енергетика и контрол над службите най-запомнящи се бяха репликите на Върбакова по адрес на Корнелия Нинова.
"От лидера на една политическа сила (Корнелия Нинова - б.а.) беше зададен въпроса как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия стил? А как може млада дама, от село Крушовица, на 28 години, да си купи "Техноимпекс", попита Върбакова, напомняйки за приватизационна сделка, в която Нинова е участвала по-рано.
"Свидетели сме на един политически и икономически шантаж, целящ спирането на една абсолютно законосъобразна сделка и на груба намеса в инвестиционните намерения на нашата компания", продължи Върбакова. По думите ѝ "яростното политизиране" на продажбата на дружествата на ЧЕЗ е достигнало до степен на "сатанизиране".
Въпросът „откъде ще дойдат парите“ за финансиране на покупката на ЧЕЗ така и не получи публичен отговор с обяснението, че информацията е конфиденциална.
КЗК като инструмент за отстрел
През юли 2018 г. КЗК спря сделката на „Инерком“ за придобиване на активите на ЧЕЗ в България. Мотивът на антимонополната комисия беше, че така компанията ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия. Към онзи момент Върбакова притежаваше бизнес за производство на слънчева електроенергия с нищожен пазарен дял. Решението на антимонополната комисия обаче доведе до изтичане на сроковете за финализиране на сделката за ЧЕЗ и до нейното проваляне.
Четири години по-късно Върховният административен съд постанови окончателно, че решението на КЗК е било незаконно. Съдът определя като "съществени" нарушенията на КЗК, защото решението е постановено без проучване на пазара.
Според съда делът на инсталираните мощности на фотоволтаици на „Инерком“ и ЧЕЗ е под 3 на сто. „Ако пазарният дял на едно предприятие е под 40% от съответния пазар, малко вероятно е същото да е с господстващо положение“, пише в решението на съда.
Решението на съда отваря врата пред „Инерком“ да съди държавата за пропуснати ползи. „Имаме основание въз основа на това съдебно решение да претендираме вреди“, каза за Свободна Европа адвокатът на „Инерком“ Милена Стоева. Тя обаче не пожела да коментира дали компанията ще заведе дело срещу държавата.
“Имаме един незаконосъобразен административен акт. Удовлетворени сме от решението на съда“, каза Стоева.
Свободна Европа изпрати въпроси и до КЗК, но не получи отговор.
В крайна сметка енергото на ЧЕЗ беше придобито от „Еврохолд“ през 2021 г. Името на „Еврохолд“ се появи в записи на глас, напомнящ този на тогавашния премиер Бойко Борисов.
„Раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно“, се чува в записа.
По закон членовете на антимонополната комисия не нояст имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им функции и правомощия. Сметката ще я платят българските данъкоплатци.
