Удължаването на санкциите срещу Русия е един от най-наболелите въпроси за Европейския съюз - особено през тази година. Опитът на Унгария да се противопостави на тези санкции кара служителите в Брюксел да се притесняват какво ще се случи, когато наближи следващият краен срок за удължаване. Той се пада през юли.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан от дълго време се противопоставя на санкциите на ЕС срещу Кремъл и отказва да се съгласи с каквито и да било нови мерки, насочени срещу вноса на енергия от Русия.
Този сценарий се разиграва на всеки шест месеца. Спорът е за санкциите, разделени най-общо на две групи. Първата е на секторни санкции, например забрана за внос на различни руски стоки. Втората е свързана със списъци, което означава забрана за издаване на визи и замразяване на активи на повече от 2500 руски лица и фирми.
Секторните санкции се подновяват през януари и юли, а списъците се преразглеждат за удължаване през март и септември. Това прави общо четири решения за всяка календарна година, които трябва да бъдат взети с единодушие от 27-те държави-членки на ЕС.
Както при подновяването на секторните списъци през януари, така и при удължаването на списъците през март Унгария се заиграваше с идеята да откаже одобрение. В крайна сметка Будапеща даде зелена светлина, но не и без да си осигури някои отстъпки от ЕС.
Служители на ЕС в Брюксел ми казаха, че вече има опасения относно предстоящото удължаване на секторните санкции през юли, както и за това какво може да поиска Будапеща.
Проблемът се усложнява и от по-широкия въпрос за политиката на санкции на Запада спрямо Москва и продължаващите преговори за прекратяване на огъня между Русия, Украйна и САЩ.
Вашингтон размахва облекчаването на санкциите пред Кремъл като морков. Засега европейците не участват в преговорите и отхвърлят подобни идеи.
Въпросът е дали това ще се запази и през лятото.
„Три месеца са цял живот в политиката, а дотогава [президентът на САЩ Доналд] Тръмп може да се е уморил от Русия и вместо това да увеличи санкциите“, каза един от служителите на ЕС, с които разговарях. Той също така призна, че е възможно и повече столици на ЕС да се изкушат да намалят санкциите.
Според дипломатите постоянно съществуващата заплаха от трансатлантическа търговска война, която да засегне икономиките на ЕС, може да разпали отново призивите за облекчаване на санкциите върху неща като руски газ, алуминий, стомана и по-широка търговия с Москва.
Какъв е планът „Б“ на Европа за санкциите?
За да заобиколят евентуално унгарско вето това лято или да попречат на други държави членки да избират елементи, които искат да премахнат, най-ярките юридически умове в Брюксел сега преглеждат правни текстове, за да предложат план Б, ако преговорите през юли се провалят.
И може би са го намерили.
Идеята беше изказана още в разгара на процеса на разглеждането на списъците през март. Тя все още не е тествана и е под въпрос дали е напълно законна.
Освен това е сложна, поне за тези, които са извън „брюкселския балон“.
Става въпрос за следното:
Санкциите на ЕС се състоят от два правни документа - решение и регламент. Тези текстове са по същество идентични и функционират заедно. Държавите членки се договарят и приемат решение, което след това се прилага като регламент.
Срокът на действие на регламента трябва да се удължава на всеки шест месеца с единодушие, докато при решението това не се налага. Всъщност решението остава в сила, освен ако квалифицирано мнозинство не гласува за неговата отмяна.
Това би означавало, че санкциите могат да останат в сила, без да е необходимо официално удължаване, и би заобиколило голямата възможност на Унгария да „изнудва“ останалите страни членки по този въпрос.
Според дипломатите, с които съм разговарял, това е в голяма степен резервен вариант - и то временен.
Унгария, а вероятно и други страни, е възможно да дадат ЕС на съд за това, тъй като подходът би бил безпрецедентен. Както се изрази един дипломат: „Случва се на много крехки правни основания, тъй като винаги сме използвали единодушие за удължаване на санкциите - просто така е било винаги.“
Но има и други планове Б, които са в процес на разработване.
Може би най-очевидният е свързан с предложението на Европейската комисия за още санкции през следващите седмици, което би означавало 17-и пакет след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди повече от три години.
Но уловката е, че тези нови санкции няма да бъдат приети. Вместо това те ще бъдат изтъргувани в замяна на съгласието на Унгария с общото разгръщане на санкциите.
Друг възможен вариант е санкциите да отпаднат, но да се компенсират чрез повишаване на митата за Русия във всички равностойни икономически сектори. Това решение не изисква единодушие, така че може да бъде прието, но какво ще направи блокът например с всички ограничения за износ, които вече е наложил на Русия?
Един от вариантите би бил да остави санкциите на ЕС да изтекат, но да възпроизведе същите мерки на национално равнище. Далеч не всички държави членки обаче имат национално законодателство за санкциите и вместо това разчитат на европейската рамка. В резултат на това прилагането много скоро би станало нееднородно и непоследователно в целия блок.
Има и друга дилема. Освен удължаването на санкциите, повечето държави-членки на ЕС искат блокът да започне преговори за присъединяване на Украйна най-късно през юни.
Това означава, че още едно потенциално унгарско вето ще трябва да бъде преодоляно по същото време, по което ще е и борбата за санкциите.
Всичко това прави възможен сценария, в който някои от замразените от ЕС средства за Будапеща заради проблемите на Унгария с върховенството на закона, да бъдат изпратени, за да може Орбан да склони да даде подкрепа.
Форум