Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Европа може да се справи сама". Какво предстои в преговорите за Украйна


Европейските лидери по време на срещата на върха на т.нар. „коалиция на желаещите“ в Париж, 27 март 2025 г.
Европейските лидери по време на срещата на върха на т.нар. „коалиция на желаещите“ в Париж, 27 март 2025 г.

Тази седмица в Брюксел ще се проведат две срещи за войната в Украйна. Те отново ще онагледят различията между САЩ и Европа в опитите им за прекратяване на инвазията на Русия. Могат ли европейските лидери да изпълнят плановете си сами или трябва да се съобразят с Вашингтон?

Започна поредна седмица на разговори за евентуалното прекратяване на руската инвазия в Украйна. Две ключови срещи по темата ще се проведат на 10 и 11 април в централата на НАТО в Брюксел. Очакванията са те отново да подчертаят разногласията между САЩ и Европа по отношение на войната.

Вашингтон няма да се включи в първата и изглежда, че няма да играе важна роля и във втората от тези срещи. На този фон европейските страни се стремят да задвижат собствените си планове за подкрепа на Киев.

Първата среща ще събере министрите на отбраната от т.нар. „коалиция на желаещите“. Тя се формира в началото на март след среща между президентите на САЩ и Украйна Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, която прерасна в остър спор.

От встъпването си в длъжност през януари Тръмп полага усилия за прекратяване на войната чрез двустранни преговори с Украйна и Русия. Подходът му по темата предизвика опасения, че САЩ може да отстъпят от подкрепата си за Киев и да договорят сделка за мир, която да е неизгодна за Украйна.

В отговор европейските лидери казаха, че ще формират „коалиция на желаещите“ страни, които искат справедлив мир за Киев. В групата влизат 30 държави – включително неевропейски партньори като Канада и Австралия.

Сред основните им цели е разполагането на военни сили в Украйна при евентуално прекратяване на огъня или сключване на мирно споразумение.

Но според много държави, включително Великобритания, това би било възможно само с помощ от САЩ – въздушна подкрепа, логистика и разузнаване. Досега няма ясен сигнал от страна на Вашингтон, че е готов да помогне.

Ако Путин види голяма коалиция на желаещите, той ще се замисли

Бившият върховен главнокомандващ на НАТО в Европа Филип Брийдлав каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че не вярва в САЩ да има политическа воля за това, но Европа все пак трябва да продължи с плановете си.

„Ако [руският президент Владимир] Путин види голяма коалиция на желаещите с участието на Великобритания, Франция и Германия, той ще се замисли“, каза Брийдлав.

Не е ясно дали Германия ще участва в евентуално разполагане на военни сили в Украйна. Страната се намира в политически преход след парламентарните избори през февруари, а разговорите за съставяне на ново коалиционно правителство продължават.

Начело на „коалицията на желаещите“ са Великобритания и Франция, които обещаха да осигурят войски за мисията в Украйна. Те ще бъдат и домакини на преговорите на 10 април.

„Мисля, че Европа може да се справи сама“, каза Брийдлав. „Руската армия е разбита. Тя отчаяно се нуждае от САЩ, за да осигури мирно време, така че да може да се преоборудва и обнови. Това ще бъде най-големият подарък, който някога сме правили на Русия, за да ѝ позволим да се възстанови.“

Миналия месец бившият командващ на американската армия в Европа Бен Ходжис също каза пред RFE/RL, че европейските сили могат да се справят със задачата и без участието на САЩ.

Но въвличането на Вашингтон в този процес продължава да бъде ключова точка в дневния ред.

Европейците трябва да убедят Тръмп да подкрепи идеята

„Европейците трябва да убедят Тръмп да подкрепи идеята“, каза пред RFE/RL Джейми Шей, друг бивш служител на различни позиции в НАТО.

„Ясно е, че това ще са малки сили и няма да бъдат на фронтовата линия. Големият въпрос е дали те изобщо ще бъдат разположени, ако няма мир и войната продължи“, добави Шей.

В петък – ден след преговорите на „коалицията на желаещите“, ще се проведе и среща на контактната група за отбрана на Украйна, създадена през 2022 г. от тогавашния министър на отбраната на САЩ Лойд Остин.

Остин председателстваше тези срещи, чиято цел беше да координират военната помощ за Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. Но наследникът му на поста – Пийт Хегсет, очевидно предпочита да ги пропуска. От изявление на Пентагона от 4 април стана ясно, че точно по време на тазседмичната среща Хегсет ще пътува до Панама.

„Лидерите на нашите европейски съюзници трябва да поемат основната отговорност за отбраната на континента“, каза той през февруари, след като участва в предишната среща на контактната група, но без да я председателства.

„Ценностите са важни. Но не можете да стреляте по ценности. Не можете да стреляте по знамена и не можете да стреляте по силни речи. Нищо не може да замести твърдата сила“, добави Хегсет, като призова за по-високи разходи за отбрана в Европа.

Така новото разделение между САЩ и Европа по отношение на Украйна ще проличи и във втората среща, която предстои тази седмица.

Америка трябва да продължи да показва лидерство в Европа

„Отсъствието на Хегсет ще подскаже, че САЩ нямат нов пакет от мерки за подкрепа, който да обявят“, каза бившият служител на НАТО Шей.

„Лично аз смятам министър Хегсет за свой приятел. Но според мен е огромна грешка той да не отиде [на срещата]“, каза Брийдлав и добави, че „Америка трябва да продължи да показва лидерство в Европа“.

Според Шей „САЩ вероятно все още обвързват помощта [за Киев] с изхода от преговорите по сделката за минералите с Украйна“.

В края на февруари Вашингтон и Киев трябваше да сключат споразумение, с което Украйна да даде на САЩ правото да добива редки минерали на нейната територия в замяна на гаранции за сигурността ѝ. Това не се случи заради острия спор по време на срещата между Тръмп и Зеленски.

В края на март Зеленски каза, че САЩ са предложили нова версия на споразумението за редкоземни минерали. Ден по-рано Тръмп каза, че „скоро“ ще бъде подписана сделка.

Форум

XS
SM
MD
LG