В сряда министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху трябва да пристигне на посещение в Унгария.
За Нетаняху има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС) заради предполагаеми военни престъпления в Газа. Унгария пък е членка на МНС, затова е длъжна да арестува Нетаняху. Въпреки това е почти сигурно, че арестът няма да се случи.
През ноември, малко след решението на МНС, премиерът на Унгария Виктор Орбан публично отправи покана към Нетаняху да посети страната му.
„Ще му гарантирам, ако дойде, че решението на МНС няма да има ефект“, каза Орбан.
Междувременно дипломатически източници в Унгария съобщиха на Радио Свободна Европа, че страната е решила да се оттегли от МНС, въпреки че засега това не е официално потвърдено.
Какви са политическите причини
Политическите причини за решението на Орбан са ясни. Той е близък с Нетаняху, както и с президента на САЩ Доналд Тръмп, който също критикува заповедта на съда.
Миналия месец Тръмп наложи санкции на Международния наказателен съд, като определи като „неоснователни“ неговите заповеди за арест на Нетаняху и бившия израелски министър на отбраната Йоав Галант.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто приветства решението на Тръмп с публикация в социалните мрежи, в която обвини МНС, че е „политически инструмент“.
Обвиненията срещу Нетаняху и Галант включват "изтребление, предизвикване на глад като метод за водене на война, включително отказ на доставки на хуманитарна помощ, умишлено таргетиране на цивилни граждани" от поне 8 октомври 2023 г. до най-малко 20 май 2024 г.
Какво означава това
От правна гледна точна ситуация е по-сложна. Съдът не може да арестува никого директно. Вместо това разчита на държавите, които са подписали договора за създаването му - Римския статут, да изпълняват неговите заповеди.
„Държавите не могат едностранно да определят обосноваността на правните решения на съда“, заяви говорителят на съда Фади Ел-Абдала пред Радио Свободна Европа. Той каза, че е „правно задължение към съда“ те да се прилагат.
Това мнение е подкрепено и от двама юристи, които разговаряха с Радио Свободна Европа.
„Ако Нетаняху посети държава страна по Конвенцията като Унгария или Германия и не бъде арестуван, тази държава нарушава задълженията си по Римския статут на МНС“, каза Кай Амбос, ръководител на катедрата по международно наказателно право в германския университет в Гьотинген.
„Неизпълнението на заповедите за арест на МНС подкопава легитимността на съда“, добави Амбос, който е работил като съдия по въпросите на военните престъпления в Специализирания съд за Косово - международен съд, създаден за престъпления, извършени по време на войната в Косово през 90-те години на миналия век.
Тамаш Адани, доцент по международно право в Унгария е съгласен с това, но отбелязва още нещо.
„В световен мащаб има държави, в които, когато ратифицират международен договор, той става част от законите на страната“, казва той. Но в други страни той трябва да се обнародва.
Унгария ратифицира Римския статут през 2001 г. по време на първото правителство на Орбан. Но тя никога не е извършвала втората стъпка, която по същество се свежда до включването на документа в националния правен кодекс на страната.
„Въпросът е сложен, тъй като от гледна точка на международното право Унгария е правно задължена да се съобрази с това. Но унгарското национално законодателство не дава възможност на властите [да го направят]“, казва Адани.
Тази аргументация се използва и от унгарските власти.
Въпреки това Адани казва, че законът не е напълно ясен по този въпрос, тъй като Нетаняху е обвинен в престъпления, които от 40-те години на миналия век се считат за част от международното обичайно право.
„Убеден съм, че тези части от Римския статут, които по своята същност се считат за обичайно международно право от повечето държави, трябва да бъдат прилагани в Унгария дори без официално обнародване“, каза той.
Само Унгария ли е на това мнение
При издаването на съдебната заповед Германия реагира двусмислено. Според унгарския правителствен говорител Гергели Гуляш това е още една причина Нетаняху да не бъде арестуван.
„Трудно ми е да си представя, че бихме извършили арести на това основание“, каза тогава правителственият говорител на Германия Щефан Хебещтрайт, като добави, че трябва да се изяснят правните аспекти на заповедта.
След това, през януари, лидерът на християндемократите Фридрих Мерц каза, че ще намери „начини и средства“ да покани Нетаняху в Германия. Впоследствие партията на Мерц спечели федералните избори и сега той се готви да встъпи в длъжност като следващия канцлер на страната.
Говорителят на унгарското правителство Гуляш се възползва от това.
„След като страна с размерите и мощта на Германия смята, че трябва да пренебрегне собственото си вътрешно право, защото решението на Международния наказателен съд е абсурдно, какъв е смисълът от цялото това нещо?“, каза той.
Какви ще бъдат последствията
Амбос отбелязва, че за неизпълнението на заповедта за арест може да има „санкции“, наложени от Асамблеята, върховният орган на МНС, който отговаря за различни въпроси, включително за избора на съдии и прокурори и определянето на бюджета на съда.
„Такава ситуация току-що възникна във връзка с посещението на Владимир Путин в Монголия и неарестуването му“, добави той, визирайки посещението на руския президент там през септември.
„Последицата за Унгария е, че може би ще загубим правото си на глас в Асамблеята“, каза Адани и добави, че може да има „съдебно разследване на това поведение на Унгария“.
Политическите последици могат да бъдат доста ограничени.
Унгария вече е силно изолирана в рамките на Европейския съюз, където е обвинявана в отстъпление от демокрацията и ограничаване на свободата на медиите. Проруските ѝ позиции също водят до дипломатически проблеми.
„Абсолютно сигурен съм, че до арест няма да се стигне“, казва Адани. „Нетаняху ще се прибере вкъщи безопасно.“
Унгарското правителство не отговори на въпросите на Радио Свободна Европа.
Форум