Министрите на отбраната от т.нар. „коалиция на желаещите“ обсъдиха в четвъртък плановете за изпращане на войски в Украйна, които да следят за спазването на евентуално мирно споразумение с Русия, предаде Асошиейтед прес.
Британският министър на отбраната Джон Хийли, който председателстваше срещата, призова страните от коалицията да гарантират, че са „напълно подготвени за момента, в който бъде постигнат мир“. Въпреки това още много въпроси, свързани с разполагането на войски в Украйна, остават без ясен отговор.
Новината идва повече от месец след формирането на „коалицията на желаещите“ в началото на март. В нея влизат около 30 държави, които искат справедлив мир за Киев.
Те се събраха в отговор на усилията на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната чрез двустранни преговори с Украйна и Русия. Подходът му предизвика опасения, че САЩ може да договорят сделка за мир, която да е неизгодна за Украйна.
Основната цел на „коалицията на желаещите“ е да договори разполагането на военни сили в Украйна при евентуално прекратяване на огъня или сключване на мирно споразумение, за да гарантира траен мир.
Но много от страните в нея смятат, че тази цел няма как да се изпълни без подкрепа от САЩ. За момента Вашингтон не е поел ангажимент да подкрепи инициативата.
„Трябва да сме готови за момента, в който този мир настъпи. Ето защо работата на тази коалиция е толкова жизненоважна“, каза сега Хийли в централата на НАТО в Брюксел.
Той добави, че 200 военни експерти са въвлечени в разработването на планове за задълбочаване на европейското присъствие в Украйна.
Нидерландия, Швеция и Финландия подчертаха „решаващата“ роля на Вашингтон.
„САЩ все още са решаващ играч в гарантирането на трайна сигурност“ в Украйна, каза финландският министър на отбраната Анит Хекянен.
Шведският му колега Пел Йонсон добави, че успехът в Украйна изисква „някаква форма на ангажираност от страна на САЩ“, докато нидерландският министър на отбраната Рубен Брекелманс нарече американската подкрепа „много важна“, но каза, че тя би могла да се изразява под различна форма в зависимост от избрания тип европейска мисия в Украйна.
Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас каза, че министрите „се опитват да задържат САЩ на борда“.
Плановете за изпращане на войски в подкрепа на Киев се разглеждат като първи тест за готовността на Европа да се защитава сама на фона на предупреждения от САЩ, че континентът трябва да се грижи за собствената си отбрана и за тази на Украйна в бъдеще.
Съставът на войските ще зависи от характера на евентуалното мирно споразумение, но е малко вероятно контингентът да бъде разположен на границата на Украйна с Русия. По-скоро ще бъде по-далеч от линията на прекратяване на огъня, може би дори извън територията на Украйна, и ще се разгръща, за да противодейства на всяка руска атака.
Представители на Великобритания говорят за изпращане на 10 до 30 хиляди войници.
Някои държави обаче не са склонни да изпратят свои сили без подкрепата на САЩ. Европейците не могат да се сравняват с американските оръжейни системи, възможности за събиране на разузнавателна информация и сателитно наблюдение.
Освен това членовете на коалицията все още не са установили как точно ще действат войските.
По време на срещата в четвъртък Брекелманс каза, че ключови въпроси остават неотговорени – каква ще бъде целта на силите, какъв е мандатът им, как ще се действа при различни сценарии – например в случай на ескалация.
В петък представители на около 50 държави ще се съберат в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят допълнителна военна подкрепа за Украйна. Очаква се министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет да се включи дистанционно.
На този фон украински правителствени служители и военни анализатори казаха, че руските сили се готвят да започнат нова военна офанзива в Украйна през следващите седмици, за да увеличат максимално натиска върху Киев и да засилят позициите на Кремъл в преговорите за прекратяване на огъня.
Форум