Въздушният щит на Европа не е подготвен да посрещне мащаба на заплахата от Русия. Това казват двама високопоставени американски военни командири пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Думите им идват на фона на мащабната програма за превъоръжаване на европейските страни, която беше договорена през март, като противовъздушната отбрана (ПВО) е на първо място в списъка с приоритети.
„Виждате какво се случи в големите градове в Украйна. Това би се случило и в някои от големите градове на Европа“, коментира Филип Брийдлав, бивш върховен главнокомандващ на НАТО в Европа. „Ако стоите и си мислите, че сте под някакъв магически балон като в телевизионните програми, това не е добра позиция.“
Всекидневните руски бомбардировки в Украйна нагледно илюстрират значението на противовъздушната отбрана.
Според анализ от февруари на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон от началото на пълномащабната си инвазия през 2022 г. Русия е изстрелвала средно по 24,3 ракети и дронове дневно по Украйна. Това е повече от 25 000 общо досега.
Резултатите са спиране на електрозахранването, разрушена инфраструктура и масови жертви сред цивилното население. Русия е използвала най-различни ракети - от безпилотни самолети, през модифицирани бомби от съветската епоха до крилати ракети. По същия начин руската армия разполага и с разнообразни форми на защита.
Майк Дуан, командир от Военноморските сили на САЩ, казва пред RFE/RL, че „припокриващите се огневи полета“ на НАТО осигуряват пълен спектър на покритие, но имат и своите слабости.
Вероятност за попадение
Дуан е базиран в Шести флот в Неапол, Италия, като отговаря също за американското съоръжение за борба с балистични ракети в Редзиково на балтийското крайбрежие на Полша, друга подобна база в Румъния, както и за флотилия от американски бойни кораби в Испания.
Те използват корабна система, наречена Aegis (Ейджис), за насочване на балистични ракети: "Правим го в горните слоеве на атмосферата, на височина над 100 км. Всички тези прехващания... се случват в космоса.“
Системата беше успешно използвана два пъти миналата година срещу ирански балистични ракети със среден обсег, насочени към Израел. Тя разчита на мрежа от сензори, но това е и нейната слабостказва Брийдлав.
По думите му вероятността за попадение на системата варира в зависимост от плътността на тази мрежа от сензори. В районите с висока плътност вероятността за попадение е близо 95%, докато в други други райони може да бъде едва 30%.
Европа трябва да „уплътни мрежата“, смята Брийдлав, но без да посочва кои са местата с ниска плътност на сензорите: „Държавите добре знаят в кои райони попадат. Заведохме ги в центровете за симулация на ракети и им показахме как работи всичко това.“
В Редзиково има три пускови установки с по осем ракети. По думите на Дуан „много е възможно“ капацитетът им да бъде претоварен.
„Тук, в Полша, имаме нашите предварително планирани отговори за приоритетно покритие, същото прави и Румъния, както и нашите системи за разрушители във вода. Винаги има гонитба на котка и мишка - колко са изстреляните ракети и колко сме в състояние да свалим.“
Дуан подчертава значението на тактиката на възпирането. Ако Aegis не е в състояние да прехване ракета, с нея ще трябва да се справи друг слой защита, например системата "Пейтриът".
Заплахата от руски дронове
Според Брийдлав една от ключовите уязвимости на НАТО е защитата срещу безпилотни самолети - сфера, в която Русия вече има повече опит.
„Имаме това пагубно количество дронове, които атакуват [Украйна], а противовъздушната отбрана на Америка, а още по-малко на Европа, не е подготвена за този вид война - за самото количество“, казва той. По думите на Брийдлав „врагът сега е на стероиди“.
Бен Ходжис, бивш ръководител на американската армия в Европа, изрази подобно мнение пред RFE/RL миналия месец.
„Знаете, че никога, ама никога не сме имали достатъчно противовъздушна отбрана, за да покрием всичко. Приоритетите се определят спрямо това, което трябва да бъде защитено“, казва той. „Няма такова нещо като пълен щит.“
Ходжис добавя, че не е убеден, че отбранителните системи на НАТО ще бъдат достатъчни, ако бъдат съпоставени данните за един „типичен ден“ на руски атаки в Украйна с потенциала например на пристанищата на Бремерхафен в Германия, Гданск в Полша или Клайпеда в Литва.
През 2022 г. Германия оглави инициативата „Европейски щит на небето“ (ESSI). Тя обединява 24 европейски държави и има за цел да даде възможност за съвместно закупуване на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и да насърчи оперативната съвместимост.
Но някои държави като Франция, Испания и Италия не са се присъединили към нея. Франция не е съгласна с това, че тя включва неевропейски системи и компоненти като "Пейтриът".
Въздушна мощ
Според Ходжис изтребителите на НАТО компенсират някои от слабостите на Европа.
„Нашите военновъздушни сили са важна част от това. Мисля, че вероятно нарастващото количество въздушни сили, които имаме, особено с Финландия и Швеция... ще ни даде възможности, които украинците в момента нямат, за да противодействат на руските въздушни и ракетни атаки.“
Ходжис добави, че въздушните сили също са ключов принос на САЩ към противовъздушната отбрана. Усилията на Европа за засилване на отбраната ѝ обаче идват на фона на несигурността относно продължаващия ангажимент на САЩ към нейната сигурност.
„Най-големият пропуск [при липса на съдействие от САЩ] ще бъдат американските военновъздушни сили, ранното предупреждение, разузнаването... и след това приносът на САЩ във военновъздушното командване на НАТО в Рамщайн.“ Командването на Дуан също е ключово за Европа.
„Европейски щит на небето“ предвижда придобиването на системи Arrow-3, които могат да прeхващат и балистични ракети. Но това ще отнеме време, а и те не се произвеждат в Европа, тъй като са разработени от Израел и САЩ.
Форум