Месец след като британският министър-председател Киър Стармър обяви създаването на „коалиция на желаещите“, която да изпрати военна мисия в Украйна, за да гарантира сигурността и териториалната неприкосновеност на Киев, въпросите остават повече от отговорите.
Най-голямото неизвестно е дали изобщо ще бъде постигнато споразумение за примирие с Русия, за каквото в спешен порядък настояват САЩ. То е условие за бъдещо изпращане на военни.
Ако такова някога има, Стармър каза, че планът на "коалицията на желаещите" ще включва британски „войници на земята и самолети във въздуха, с участието и на други [страни бел. ред.]“.
Идеята веднага породи още въпроси - кой още ще участва и как ще допринесе за мисията?
Кой може да изпрати войски в Украйна?
Засега Франция е единствената страна, която е поела ясен ангажимент да изпрати военни сили в Украйна за гарантиране на сигурността ѝ след примирие.
В конференцията в Лондон на Стармър и последвалите я срещи участваха около 30 държави. Някои от тях вероятно ще бъдат включени като подпомагащи.
Германия даде заявка за изпращане на войски при евентуален мандат на ООН, но Русия се противопоставя на подобен вариант и със сигурност ще наложи вето. Така че участието на Берлин вероятно ще се изразява в подкрепа извън Украйна, например по отношение на логистиката.
На 1 април в Киев украинският президент Володимир Зеленски се срещна с напускащия поста си германски външен министър Аналена Бербок. Той каза, че „тесен кръг държави“ са готови да изпратят контингенти в страната му.
Шведският премиер Улф Кристеншон каза че е „готов да помогне... при определени условия“.
Външният министър на Дания Ларс Льоке Расмусен каза, че страната му има принципна нагласа да помогне. Подобни изказвания имаше още от Белгия и Австралия.
Не всички от 30-те страни, участвали в разговорите за „коалицията на желаещите“, са готови да участват с войски.
Такава например е Полша – една от държавите, които дадоха най-голяма подкрепа за Украйна и са най-застрашени от продължаваща агресия на Русия. Подобна беше и позицията на Гърция.
Водещи политици от България категорично отхвърлиха вариант, при който София изпраща войски в Украйна. Страната обаче няма твърда позиция по отношение на Украйна и избягва да заеме такава.
Турция, която разполага с една от най-силните армии в рамките на НАТО, засега няма ясна позиция по темата.
Какво ще правят западните войски в Украйна?
Инициативата често е наричана мисия за поддържане на мира, но това е погрешно определение.
„Ако я наричаме „мироопазваща мисия“, обикновено имаме предвид мироопазваща мисия в рамките на ООН, която изисква участие в споразуменията на двете страни, [замесени в конфликт]. Мисията за гарантиране на сигурността не изисква съгласието на Русия“, каза дипломат от НАТО пред Украинската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода RFE/RL.
Идеята, както на Еманюел Макрон, така и на Стармър, е за разполагане на войски след постигането на мирно споразумение.
„Ако отново има агресия срещу украинска земя, тези войски ще бъдат атакувани, а тогава следва обичайният ни подход за реакция. Нашите войски, веднъж след разполагането и разгръщането им, ще бъдат там, за да реагират и да изпълняват решенията на главнокомандващия и, ако попаднат в конфликтна ситуация, да реагират“, каза Макрон преди срещата на върха, проведена от коалицията в Париж на 27 март.
Всичко това обаче не включва разгръщането на фронтова линия.
Веднага след срещата Макрон каза, че се предвижда войските да бъдат разположени само на „стратегически точки“.
През последните седмици военни стратези се подготвят за различни сценарии.
Дипломати от НАТО казаха пред RFE/RL, че окончателна визия за бъдещ контингент още няма. Всички планове зависят много от условията, които да доведат до евентуалното им изпращане - т.е. до прекратяването на конфликта.
Русия е "против"
Русия отдавна е дала ясно да се разбере, че е против всяко разполагане в Украйна на сили от страни от НАТО. Това, разбира се, означава и отхвърляне на вариант за разполагане на войски с мандата на ООН.
Въпреки позициите на Москва, част от европейските държави казаха, че са готови да разположат войски в Украйна и без съгласието на Русия.
„Ако Украйна поиска съюзнически сили да бъдат на нейна територия, не зависи от Русия да ги приеме или отхвърли“, каза Макрон.
Но дори Русия не може да спре мисията, може да има още една пречка.
Ще има ли подкрепа от САЩ?
Още от зародиша си идеята за разполагане на сили беше свързана с това, което Киър Стармър нарича „предпазен механизъм“ от страна на САЩ.
Това е свързано с осигуряването на въздушна подкрепа, логистика и разузнаване. Досега обаче няма ясен сигнал дали Вашингтон изобщо допуска подобен вариант.
Напротив, реакцията до момента е точно обратната. Стив Уиткоф, специален пратеник на Тръмп за Близкия Изток, нарече това „позиране“.
Дипломат от европейска държава - членка на НАТО, каза пред RFE/RL, че участието на САЩ е предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно.
„Трябва да излезем с конкретно предложение и да го представим на САЩ. Не трябва да демонстрираме пълна зависимост от американското присъствие. Трябва да имаме самоуважение. Трябва да действаме сами и след това да поканим САЩ да се присъединят“, каза той.
Бившият ръководител на американската сили в Европа Бен Ходжис каза пред RFE/RL преди месец, че Европа трябва да действа сама.
Какво следва?
След първоначалните забележки на Стармър бяха проведени редица срещи на различни нива, за да се работи по предложенията.
Възможно е да има още работа по процеса.
„Това е опит за намиране на нова форма на гаранции от страна на нашите европейски партньори. Това отнема време. Тук не е необходимо да се очакват незабавни решения“, каза преди седмица пред RFE/RL Сергей Лешченко, съветник в кабинета на президента Зеленски.
Форум