Ето историята в едно изречение: много страни се мобилизират, за да реагират на една нова ситуация в света, а България се държи така, сякаш нищо не става. Гласът ѝ се чу само веднъж, но той не каза нищо ново: София е против българско участие в мироопазващи сили в Украйна.
Първо, никой не е договарял изпращането на такива сили. Второ, въпросите са по-големи дори и от този за чуждестранно присъствие в Украйна.
"България не съществува в потока новини, свързани с темата на деня", каза пред Свободна Европа журналистът и политик Асен Агов, бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО.
Стъпка назад: кой е големият въпрос
"Беше като студен душ за европейските лидери". Изречението се повтаря в една или друга модификация от всеки, присъствал през уикенда на Конференцията по сигурността в Мюнхен. Поводът е новият тон и новата позиция по европейската сигурност, възприети от САЩ и изразени на форума.
За "студен душ" говорят дори хора, които са предупреждавали за възможен обрат във външната политика на САЩ при новата администрация на Доналд Тръмп. Те казват така: проблемите на света са войните и заплахата от Русия за нови държави, а не само за Украйна. Но на този фон вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс говори в Мюнхен за друго - че Европа има проблеми не с външни заплахи като Русия и Китай, а с проблеми вътре в нея с нея самата – със свободата на словото и свободата на изборния процес.
Вашингтон даде да се разбере, че САЩ се отдръпват от проблемите на европейската сигурност. После се срещна в Саудитска Арабия с Русия, а френският президент Еманюел Макрон организира в Париж кризисна среща на част от европейските лидери.
И двете срещи приключиха без резултат, но изпратиха общ сигнал – че евроатлантическият свят е разделен в търсенето на решения, засягащи сигурността. Това не се е случвало от десетилетия.
България и Мюнхен
А къде е България в тази всеобща мобилизация? Страната е сред големите европейски доставчици на помощ за фронта в Украйна. Нейни официални представители бяха в Мюнхен, но не изказаха позиция по основната тема.
Те обясниха това със статута на конференцията.
“Мюнхенската конференция по сигурността е неправителствена инициатива и служи като неутрална платформа за дискусия по въпроси на сигурността между световните лидери. Тъй като не се взимат междуправителствени решения, не се провеждат преговори и не се приема заключителен документ, не се предполага оторизиране на изразяваните позиции.”
Това каза пресцентърът на Министерството на външните работи (МВнР) в отговор на въпроса на Свободна Европа дали България има съгласувана позиция на правителството и президента преди конференцията.
В действителност Мюнхенската конференция е най-големият форум за обмяна на идеи и тези в сферата на сигурността, макар и да не взима никакви решения. Там се обявяват големи промени в стратегиите, визии за бъдещето и за функционирането на съюзите.
Именно на тази конференция през 2007 г. Владимир Путин произнесе заплашителната си реч, от която още тогава можеха да се направят изводи за заплахата за Европа, която изхожда от Москва. Носителката на "Пулицър" Ан Епълбаум сравнява онази реч на Путин с речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс отпреди дни - не по съдържанието им, а по дългосрочното значение да думите на двамата оратори.
В отговора на българското МВнР до Свободна Европа се казва още: “Принципно, представените от участниците виждания отговарят на официално провежданите политики от съответните държави”.
За България това не е съвсем вярно. Преди форума президентът Румен Радев обвини в невежество и наивност тези политици, които споделят нуждата от връщане на всички територии на Украйна. Това не е официална българска политика. Той приветства и "нов световен ред", което също не е официална българска политика.
Външното министерство не е изричало такива оценки. Георг Георгиев не е взимал отношение по това, което разклати Европа. Георгиев проведе 6 официални срещи с външни министри, при които не засегна основната тема на форума. Радев беше говорил пред журналисти при пристигането си в Мюнхен и преди началото на форума.
"В тези много бързи развития - като вземем срещата в Рияд между Вашингтон и Москва и срещата на група европейски лидери в Париж - всичко това минава толкова бързо, че изглежда българското правителството не може да се организира да реагира", каза Асен Агов.
Какво направи външният министър
В Мюнхен Георг Георгиев се срещна с външните министри на:
- Азербайджан, за да каже, че Баку “е надежден стратегически партньор” на София;
- Турция, за да обсъдят борбата с нелегалната миграция и опазването на външните граници на ЕС;
- Северна Македония, за да каже, че “изграждането на добросъседство изисква доверие”;
- Великобритания, за да участва в работна закуска (с други външни министри) с фокус незаконната миграция;
- Аржентина, за да обсъдят “нови възможности за сътрудничество”;
- Румъния, за да обсъдят членството в Шенген и произтичащите от него общи проекти.
Украйна е спомената единствено в разговора на Георгиев с румънския външен министър Емил Хурезяну. Наред с темата за Шенген, "двамата министри обсъдиха и последователната подкрепа, която нашите страни оказват на Украйна в усилията й за запазване на нейната независимост и териториална цялост и в легитимното й право на самоотбрана", се казва в прессъобщението на МВнР.
Какво направи президентът
Румен Радев обвини политици от ЕС в "наивност" и "невежество" заради искането за връщане на всички окупирани украински земи "към границите от 2014 г.". Пред журналисти преди началото на форума той добави, че заради тези "нереалистични искания засега Европа не намира място в започналия диалог между САЩ и Русия".
Международно признатите граници на Украйна са определени през 1991 г. За сравнение, 2014 г. е годината, в която Русия незаконно анексира украинския полуостров Крим, а проруски сепаратисти превзеха части от Източна Украйна.
По отношение на войната в Украйна Радев и друг път е защитавал позиции, близки до тези на руската пропаганда.
Иначе на конференцията по сигурността Радев се срещна официално с представители на бизнеса в Германия, с президента на автономния иракски регион Кюрдистан, с министъра на външните работи на Турция, с председателя на Европейския съвет.
"Преждевременно и непремислено"
Без да е имало общо европейско решение, президентът Румен Радев и лидерите на ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" Бойко Борисов и Делян Пеевски се обявиха “категорично против” изпращане на български войници в Украйна за участие в мироопазващи сили.
Радев уточни, че е против изпращането на войници “под каквато и да е форма”. “Български войник няма да отива в Украйна! Български войници за чужда земя няма да загиват!”, каза Борисов.
Изказванията им са по повод писмо с 6 въпроса, които САЩ изпратиха до европейските държави. Единият от тях е дали съответната страна е готова да изпрати войски в Украйна “като част от мирно решение”.
"Решението за изпращане на наши войски в Украйна е изключителен прерогатив на парламента", се казва в отговор на МВнР пред бТВ.
"Румен Радев преждевременно и непремислено излезе с изявление да иска забрана за изпращането на български войски в Украйна. Ако се сформира общ европейски контингент в Украйна, не е ясно защо точно България няма да участва в него", каза Асен Агов.
По думите му няма как България да "избяга от участие в този ключов за Европа и нейната сигурност момент", още повече, че се явява граница на Европейския съюз.
За Асен Агов най-важният резултат от конференцията по сигурността е "стимулът Европа да помисли сериозно за отбраната си". "Крайно време беше", каза той.
Форум