В рамките на няколко часа тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе първите си публични стъпки към спазването на предизборното обещание да сложи край на войната в Украйна.
В сряда Тръмп се обади на руския президент Владимир Путин и на украинския президент Володимир Зеленски дни преди Мюнхенската конференция по сигурността в Германия, която започва в петък.
Засега изглежда, че Путин получава това, което иска, но Зеленски и Европа – не.
За Путин самото обаждане на Тръмп беше изключително важно – това е първият му пряк разговор с лидер на САЩ от години насам.
След началото на пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., само няколко западни лидери са провеждали разговори или срещи с руския президент – премиерите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо, които са традиционни съюзници на Русия, както и германският канцлер Олаф Шолц. Той се обади на Путин през ноември 2024 г., за което беше разкритикуван от Зеленски.
Освен това Тръмп каза, че с Путин са се договорили екипите им да „започнат незабавно преговори“ за прекратяване на войната. Путин неведнъж е предлагал Русия и САЩ да бъдат основните преговарящи страни по въпроса и се е опитвал да дискредитира Зеленски, като е твърдял погрешно, че той е нелегитимен. Така че руският президент вероятно е доволен от оформянето на разговорите за Украйна като двустранни.
Тръмп каза още, че се е обадил и на Зеленски скоро след „изключително продуктивния“ разговор с Путин, но не се ангажира с въпроса дали Украйна ще бъде равноправен участник в преговорите с Русия.
Това ще засили съществуващите притеснения в Украйна, че тя може да бъде изместена в стремежа да сложи край на войната на собствената си територия, както и да бъде притисната да приеме едностранно споразумение за мир или прекратяване на огъня, което облагодетелства Москва.
Какво ще се случи на практика – не е ясно. Но данните от двата разговора на Тръмп подсказват отклонение от мантрата на администрацията на предишния президент Джо Байдън, че не може да се взимат важни решения за Украйна без Украйна.
След разговора си с Тръмп Зеленски наблегна на идеята за съвместни действия със САЩ, като каза, че Украйна ще „определи общите си стъпки с Америка, за да спрем руската агресия и да гарантираме надежден, продължителен мир“.
По-късно в четвъртък Зеленски каза, че Украйна няма да приеме никакви двустранни споразумения за съдбата си, сключени от Вашингтон и Москва в отсъствието на Киев.
„Нищо не може да бъде обсъждано за Украйна без Украйна или за Европа без Европа“, каза и украинският външен министър Андрий Сибиха.
Към този призив се присъединиха и европейските партньори на Киев. Изявление на външните министри на ключови страни от Европейския съюз (ЕС) и съюзници от НАТО – включително Германия, Франция, Полша и Великобритания – изрази опасения относно съсредоточаването на вниманието върху САЩ и Русия.
„Украйна и Европа трябва да бъдат част от всички преговори“, казаха те.
В отговор на всичко това Тръмп обеща, че решения няма да се взимат без участието на Украйна. Но съмненията остават.
„Шансът да преговаря директно със САЩ устройва идеално Путин“, написа Александра Прокопенко, сътрудничка в центъра „Карнеги“ в Берлин, в платформата Екс.
„От гледна точка на Кремъл западната коалиция ще се провали, ако най-големият ѝ играч [САЩ] се оттегли“, добави тя.
„Не е предателство“
Въпросът накъде са насочени усилията за край на войната може да се изясни на Мюнхенската конференция по сигурността, която се провежда този уикенд.
Зеленски и много високопоставени европейски официални лица ще посетят конференцията заедно с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, държавния секретар Марко Рубио, министъра на отбраната Пийт Хегсет и специалния пратеник на Тръмп за Украйна и Русия Кийт Келог.
В кулоарите на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел тази седмица Хегсет каза, че планът на Тръмп за преговори с Русия „не е предателство“ към Киев и че договореният мир „ще изисква и двете страни да признаят неща, които не искат“.
Представители на САЩ многократно казаха, че и Москва, и Киев ще трябва да направят компромиси, а през последните седмици предупредиха Русия, че може да бъде изправена пред допълнителни санкции, натиск върху цените на петрола и други проблеми, ако се противопостави на стремежа към мир.
Но след разговорите на Тръмп с Путин и Зеленски нямаше публични индикации, че в момента Русия е подложена на натиск да направи някаква конкретна отстъпка.
От друга страна, Украйна чу от американски официални представители ясната позиция, че поне засега ще трябва да се откаже от някои от основните си цели.
Хегсет каза, че е „нереалистично“ да се очаква границите на Украйна да се върнат на позициите си отпреди 2014 г., когато Русия завзе полуостров Крим и разпали война в Донбас. С други думи – до националните ѝ граници. Сега Русия контролира около една пета от територията на Украйна.
Хегсет също така каза, че:
- Вашингтон няма да разположи войски в Украйна при каквото и да е договорено мирно споразумение;
- Белият дом не разглежда членството на Киев в НАТО като част от решението на конфликта;
- американските сили няма да бъдат част от гаранциите за сигурност при мирно споразумение.
На срещата на върха през юли миналата година, когато Байдън още беше президент на САЩ, НАТО обеща да „продължи да подкрепя [Украйна] по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“.
В сряда новият президент Тръмп каза, че членството на Украйна в НАТО няма да бъде „практично“.
„Търпението на Путин се отплати“
Киев отдавна се стреми към бързо членство в НАТО. Украйна също така каза, че силните западни гаранции за сигурност са решаваща част от всяко прекратяване на огъня или мирно споразумение, и настоя САЩ да се включат, ако западни сили бъдат разположени на територията ѝ с цел опазване на евентуалния мир.
Изказванията на Тръмп и други представители на новата администрация в САЩ обаче не звучат особено обещаващо за тези цели на Киев.
„Търпението на Путин се отплати“, написа политическата анализаторка Татяна Становая в платформата Екс и добави:
„Плановете“ на Тръмп отначало изглеждаха не просто неприемливи, а направо враждебни. Въпреки това Путин избра търпението и работеше постоянно, за да му се хареса. Така той подсигури първата стъпка – начало на преговори по същество.“
Становая каза още, че е „силно скептична по отношение на перспективите на тези преговори“.
„Тръмп иска прекратяване на огъня и някаква договореност, която да остави настрана въпроса за Украйна за известно време. Но за Путин истинското решение означава една Украйна, която е „приятелска“ на Русия – лишена от военен потенциал, с пренаписана конституция и гарантираща отказ от членство в НАТО“, каза още политическата анализаторка и добави:
„Не се заблуждавайте – Путин е напълно подготвен тези преговори да се провалят.“
Форум