САЩ се отдръпват от съюзниците си в Европа и ще опитат да приключат войната в Украйна с разговори, в които участва Русия и „вероятно“ Киев.
Самата Украйна казва, че ще откаже всяко решение, взето без нейно участие.
Европейските лидери също няма да се съгласят с решения, от които са изолирани по отношение на сигурността на Киев и на Европа.
Това накратко са изводите, които могат да бъдат направени след продължилата три дни Конференция по сигурността в Мюнхен.
На нея висши представители на Вашингтон, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс и специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог, изпратиха сигнали, които не се харесаха на всички в публиката.
По време на конференцията излезе и информация, че преговорите между САЩ и Русия ще започнат в началото на тази седмица в Саудитска Арабия.
Президентът Володимир Зеленски каза, че няма покана да участва в тези преговори, въпреки че на тях ще се чертае съдбата на собствената му държава.
В същото време лидерите на редица европейски страни, които осигуряват голяма част от военната и финансова помощ за Украйна, като премиерите на Дания и Швеция, казаха, че няма да променят твърдите си позиции за подкрепа на Киев и преслeдването на „победа“ срещу Владимир Путин.
По думите на повече от тях новата посока на американската външна политика означава, че Европа трябва да заложи много по-силно на организацията на собствената си отбрана, както и по отношение на развитието на икономиката си, която да финансира това.
Лидерите на част от европейските държави като Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Нидерландия, Великобритания и други се събират по-късно в понеделник на извънредна среща в Париж.
България е сред страните, които не са поканени. До момента новоформираното българско правителство не дава индикации за това какви са позициите на София по отношение на преговорите за мир в Украйна.
По темата се изказа само президентът Румен Радев, който нападна европейските лидери заради това, че вярват във военна победа на Украйна.
САЩ и отдръпването от Европа
Най-голямата новина и най-сериозните реакции по време на конференцията предизвика речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. Макар че събитието беше посветено основно на две теми – войната в Украйна и заздравяването на отбраната на европейските държави, Ванс пое в съвсем различна посока. Той критикува Европа за свободата на словото и начина на действие на демокрациите ѝ.
От думите му стана ясно още и това, че САЩ обмислят дългосрочното оттегляне на военното си присъствие в Европа.
В близо 20-минутната си реч Ванс каза, че „заплахата, от която най-много се притеснявам по отношение на Европа, не е Русия, не е Китай, не е никой друг външен играч, а е заплaхата отвътре“.
Той посочи като примери отменените след първия тур президентски избори в Румъния. На тях проруският кандидат Калин Джорджеску получи най-висок резултат, но се оказа, че е получил сериозна подкрепа от агресивна руска реклама в ТикТок.
Ванс критикува европейските страни и заради правилата за регулиране на онлайн съдържание. Той определи регулациите като ограничаване на свободата на словото. В последните години всички големи технологични компании като Гугъл, Фейсбук и Екс бяха санкционирани заради начина, по който оперират на територията на ЕС. През януари 2025 г. техните собственици присъстваха на клетвата на Доналд Тръмп при встъпването му в длъжност като президент на САЩ.
Ванс посочи като голям проблем и политиката на ЕС спрямо мигрантите.
Най-остра реакция срещу думите му дойде от страна на германския министър на отбраната Борис Писториус.
„Ако съм го разбрал правилно, той сравнява условията в някои части на Европа с тези в авторитарните режими. Това е неприемливо и това не е Европа и не е демокрацията, в която живея и за която в момента водя кампания”, каза Писториус.
Изборите в Германия ще се проведат на 23 февруари.
Ванс спомена като неприемлива и политиката на Берлин за изолиране на крайнодясната „Алтернатива за Германия“. По време на конференцията той проведе среща с лидерката на партията Алис Вайдел.
Канцлерът Олаф Шолц, както и лидерът на опозицията и фаворит за следващ канцлер Фридрих Мерц критикуваха думите на Ванс, в които видяха намеса във вътрешната политика на Германия преди предстоящите през уикенда федерални избори в страната.
Освен позициите на Ванс, жокер за посоката, по която САЩ поемат, дадоха и думите на специалния пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог. Той каза, че ЕС няма да бъде част от преговорите за мир в Украйна, а киев "вероятно" ще участва в тях.
Досегашната американска администрация, както и ЕС, от три години казват, че нито едно решение за Украйна няма да бъде взето без Украйна.
По данни на Ройтерс Държавният департамент на САЩ е изпратил писмени въпроси на страните от ЕС, от които да разбере техните позиции и готовността им за конкретни действия спрямо сигурността на Киев.
Европейското обединение за отбрана и за Украйна
Втората най-голяма новина от Конференцията в Мюнхен беше обединението на северните европейски страни, които до момента имат и най-голям принос за отбраната на Украйна заедно с Велищобритания, Германия и САЩ.
В трите дни на събитието европейските лидери признаха изоставането си по отношение на отбраната и инвестициите в нея, за които бяха критикувани от САЩ.
Част от тях се възпротивиха на посоката, по която Вашингтон поема с подхода си спрямо преговорите за мир в Украйна. Най-ясно тази теза изрази лидерката на Дания Метте Фредериксен.
„Планът е Украйна да спечели войната. Защото каква е алтернативата? Ако ние оставим Русия да взема решения по отношение на европейски въпроси през 2025 г., това не е правилният начин. Войната в Украйна е за Русия, за руските имперски блянове, за тяхното желание и воля да вземат решения по европейски въпроси и ние не трябва да им позволяваме да го правят“, каза тя и призова за продължаване на военната помощ за Киев.
По време на конференцията осем от северните страни в Европа, които предоставят най-голяма помощ за Украйна спрямо БВП, излязоха с декларация за пълна подкрепа за Киев.
Френският президент Еманюел Макрон свика и спешна среща в Париж, на която лидерите на големите европейски икономики, както и Великобритания ще обсъдят своята позиция относно преговорите за мир в Украйна.
В понеделник премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър каза, че Лонодн е „готов и желае“ да изпрати британски войници на територията на Украйна като част от прилагането на евентуално мирно споразумение с Русия.
Украйна иска място на масата и се обръща към Европа
Едно от ключовите изказвания по време на Конференцията в Мюнхен, беше на президента на Украйна Володимир Зеленски. В него той каза, че Европа трябва сама да отговаря за отбраната си и сама да се справя с постоянната заплаха от Русия.
Той призова европейските лидери за осъществяване на подхвърляната от тях през годините идея за формиране на общи военни сили.
Зеленски потвърди позицията на Киев, че каквито и договорки да бъдат постигнати от САЩ и Русия, „Украйна никога няма да приеме сделки зад гърба ни без нашето участие“.
А къде е България?
София също беше представена на този форум, но това не доведе до разбиране на българската позиция в този момент, който много наблюдатели определиха като съдбовен.
Въпреки че по комуникационните си канали МВнР заля с новини за срещи на министър Георг Георгиев с представители на няколко страни, нито една от тях не изглеждаше да е насочена към темата на форума. Срещите, в които външният министър участваше, бяха на тема „добросъседство“ със Северна Македония, ситуацията в Ивицата Газа, партньорство по газови доставки с Азербайджан и други.
Украйна се споменава само в едно от съобщенията, свързано със среща за отношенията с Румъния членството на София и Букурещ в Шенген.
Най-ясна досега изглежда позицията на президента Румен Радев, който обвини европейските политици, настояващи за пълно изтегляне на Русия от всички окупирани украински територии и връщане към международно признатите граници отпреди 2014 г., в "наивност" и "невежество".
Той посочи и това като обяснение за изолирането на Европа от преговорите между САЩ и Русия.
Форум