По време на Конференцията по сигурността в Мюнхен миналата седмица САЩ дадоха ясен знак, че Европа и Украйна вече не могат да разчитат безрезервно на десетилетното си сътрудничество със САЩ.
Събитието беше последвано и от среща на лидерите на 8 европейски държави, на НАТО и на ЕС държави в Париж, която приключи без ясно послание или решение.
Според политолози и коментатори двете международни събития показаха, че САЩ вече гледат на страните на стария континент като на колонии, а не съюзници, а Европа още търси начин да се адаптира към новата позиция на Вашингтон, без да подкопае сигурността си.
Сигурността на Украйна
Историкът Тимъти Снайдър посочи два основни извода от конференцията в Мюнхен. “Първият беше, че на Украйна, както и на останалата част от Европа, трябваше да се гледа не като на американски съюзник, а като на американска колония", пише той. "Унизителните дискусии за разпореждането с ресурсите на Украйна ясно показаха това”.
Става дума за предложението САЩ и Украйна да сключат сделка, според която Киев да доставя на Вашингтон редкоземни минерали като форма на плащане за американската финансова подкрепа за защита от руската инвазия. То беше по идея на украинския президент Володимир Зеленски и първоначално беше подкрепено от президента на САЩ Доналд Тръмп.
По време на конференцията в Мюнхен стана ясно, че Зеленски е отказал да подпише договор, с който предоставя на САЩ 50% от редкоземните минерали на Украйна. Според високопоставени украински служители, говорили анонимно пред Вашингтон пост, американското споразумение не е предлагало никакви конкретни гаранции за сигурност.
Вторият извод от конференцията, пише Снайдър е, че според САЩ войната в Украйна може да бъде прекратена чрез преки дискусии между САЩ и Русия. Според автора телефонният разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, както и срещата на делегациите на САЩ и Русия в Саудитска Арабия, която се провежда във вторник, целят неблагоприятна сделка за Украйна, особено предвид факта, че Украйна и европейските лидери не бяха поканени в Рияд.
Снайдър пише, че Вашингтон ще продължи да третира Путин като легитимен партньор, а Русия ще постигне исканите териториални придобивки и дори “ще подготви следващата война, с пълната увереност, че не е възможна никаква съпротива от страна на САЩ.”
Според експерта сред участниците в конференцията е имало консенсус, че войната не върви добре за Москва, която търпи тежки военни и финансови загуби, но САЩ вече възнамеряват да укрепват Русия, вместо да я отслабват с цел да спрат руската агресия в Украйна.
Тимъти Гартън Аш, професор по Европейските науки в Оксфорд, вижда силна промяна в позициите на САЩ през последните дни спрямо първите седмици на администрацията на Доналд Тръмп, когато “имахме слаба надежда, че [тя] ще следва прочутия девиз „мир чрез сила“, разбирайки, че силата е единственият език, който Путин разбира.”
Сигурността на Европа
Промяната в поведението на Вашингтон отново повдигна въпроса как Европа може да опази сигурността на континента без гарантирана подкрепа от САЩ.
Политоложката Натали Точи пише, че речта на Ванс и призивите му за овластяване на крайната десница очертава стратегическа цел на Вашингтон за разделена Европа, която да е “много по-лесна за подчиняване от имперските сили, независимо дали са САЩ, Русия или Китай”.
“След години на обсъждане как може да бъде укрепено трансатлантическото партньорство срещу заплахите от Русия, ние се озоваваме в свят, в който не просто сме изоставени от САЩ, за да се защитаваме, но и сме атакувани от тях”, пише Точи. Според нея “Китай най-вероятно ще бъде мотивиран да вземе плячката от недоволната Европа, предадена от САЩ”.
Политологът Димитър Бечев пише за Ал Джазийра, че на дискусиите в Мюнхен са се очертали две линии сред европейските лидери.
Според едната най-добрият ход на европейските страни е “да се прегърнат още по-силно със САЩ” с надеждата, че те няма да се оттеглят в действителност. Това би означавало да се угажда на исканията на Тръмп например чрез намаляване на митата за американски автомобили или купуване на по-големи количества втечнен природен газ от САЩ.
Втората линия на мислене според Бечев е да се прекрати категорично зависимостта на Европа от Вашингтон, най-вече в ключовите области на отбраната и на технологиите.
Френският президент Еманюел Макрон, който свика срещата с европейски лидери в Париж в понеделник, от години призовава за това. Макрон беше и първият, който заговори за изпращане на европейски мироопазващи войски в Украйна. В неделя Великобритания официално даде знак, че има готовност да направи това.
Бечев пише, че пред пълната еманципация на Европа има редица пречки като това кой ще наследи властта във Франция и Германия след Макрон и Олаф Шолц, както и зависимостта от САЩ в областта на сигурността. Но експертът смята, че политиката на Тръмп “Америка на първо място” ще продължи да тласка Европа в посоката, желана от Макрон.
Форум