ООН одобри резолюция за ежегодно отбелязване на геноцида в Сребреница, Босна и Херцеговина, през 1995 г. Това се случи въпреки силната съпротива на Сърбия.
Резолюцията определя 11 юли за Международен ден за размисъл и отбелязване на геноцида, като по този начин се установява ежегодна дата за възпоменание на над 8000 местни мъже и момчета босненски мюсюлмани, убити в Сребреница. Това се счита за най-мащабното избиване на хора в Европа след Втората световна война.
Резолюцията беше приета преди предстоящата 30-а годишнина от събитието през 2025 г. Тя беше внесена от Германия и Руанда заедно с още 32 държави, сред които САЩ, Франция, Великобритания и Италия. Гласуването в 193-членната Общото събрание на ООН мина с 84 гласа "за", 19 "против" и 68 въздържали се.
Резолюцията предизвика недоволство и лобистка кампания от страна на президента на Сърбия Александър Вучич и ръководството на босненските сърби в Република Сръбска, където се намира Сребреница. Това е една от двете части на Босна и Херцеговина, като етническите сърби съставляват около 80 % от населението ѝ.
Защо е важно
Резолюцията, която няма обвързваща сила, осъжда безрезервно "всяко отричане на геноцида в Сребреница като историческо събитие", както и "действията, които възхваляват осъдените от международните съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително отговорните за геноцида в Сребреница".
Посланикът на Германия в ООН Антие Леендерце казва, че резолюцията цели "почитане на паметта на жертвите и подкрепа на оцелелите, които продължават да живеят с белезите от това съдбовно време". Тя помня, че по подобен начин ООН отбелязва всяка година на 7 април геноцида в Руанда през 1994 г.
"Тази отдавна закъсняла резолюция е важно признание за оцелелите, които близо 30 години се бориха да запазят спомена за ужасяващите събития в Сребреница", пише Йелена Сезар от "Амнести интернешънъл".
По нейни думи документът "не е просто акт на възпоменание, [той] подчертава "колективния ангажимент за справедливост, истина и обезщетение, както и решимостта да се поучим от миналите зверства, за да предотвратим подобни престъпления в бъдеще".
Резолюцията "трябва да насърчи глобалната общност да се изправи и противодейства на отричането на геноцида и да инвестира в образование и други програми за обществена информация, за да защити историческите факти и да предотврати геноцида, преди да се случи", казва още Сезар.
Семействата на жертвите на геноцида приветстваха резолюцията. Те се събраха, за да наблюдават заседанията на ООН в Мемориалния център Сребреница-Поточари, където са погребани повече от 6700 от приблизително 8000 жертви.
Нура Бегович от Асоциацията на жените от Сребреница, която губи брат си и още 18 членове на семейството си по време на геноцида, казва, че е благодарна за това, че е дадено известно удовлетворение на оцелелите, но и изразява разочарование от позицията на Вучич.
Какво казва Сърбия
Белград и властите в Република Сръбска традиционно се противопоставят на всякакви международни стъпки в посока осъждане на геноцида. На билборд, водещ към Сребреница, е написано: "Ние не сме народ, който извършва геноцид" - лозунг, станал популярен сред сръбските националисти. Същият плакат се появи на видно място и на билборд в Белград.
Преди гласуването в Общото събрание правителството на Република Сръбска проведе специално заседание в Сребреница при засилени мерки за сигурност. Местната управа на Сребреница приветства делегацията, в която се включи проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик, и призова жителите да издигнат знамето на областта "в знак на несъгласие" с резолюцията.
Додик е санкциониран от САЩ и Великобритания заради предполагаемо нарушаване на легитимността на Босна и възпрепятстване на Дейтънското споразумение, с което е прекратена четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
По-късно Додик повтори заплахата си, че Република Сръбска ще се отдцепи, ако резолюцията бъде приета. Той неведнъж е заплашвал с това.
Вучич и ръководството на Република Сръбска се противопоставиха категорично на приемането на резолюцията, като казаха, че тя заклеймява Сърбия като "нация, извършила геноцид". Президентът също така твърди, че ако бъде създаден ден за възпоменание на геноцида, това ще "отвори стари рани и това ще създаде пълен политически хаос".
Вучич каза, че резолюцията трябва да бъде подложена на гласуване в Съвета за сигурност на ООН, а не в Общото събрание. Резолюциите, подложени на гласуване в Съвета за сигурност, могат да бъдат подложени на вето от всеки един от петте му постоянни членове, две от които са Русия и Китай.
Обръщайки се към Общото събрание на ООН преди гласуването Вучич попита защо се приема резолюцията, ако става дума за индивидуална правна отговорност. Лендерце отговори, че тя не е насочена срещу Сърбия и че поправките на Черна гора, според които престъплението геноцид е индивидуално и не може да се приписва на никоя конкретна група, са били включени, за да компенсират загрижеността на Сърбия.
С изключение на Сърбия, всички бивши югославски републики гласуваха за резолюцията. Няколко държави от ЕС, сред които Гърция, Кипър и Словакия, се въздържаха.
На 22 май Вучич се срещна с руския посланик на ООН Василий Небензя в Ню Йорк, като след това каза в Инстаграм, че е "помолил приятелската Руска федерация този път да застане в защита на гордостта и достойнството на сръбския народ".
През 2015 г. Русия наложи вето на приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН относно геноцида в Сребреница, която беше предложена от Великобритания. В четвъртък Русия отхвърли резолюцията за ежегодно отбелязване на геноцида с аргумента, че тя ще тласне Босна "към конфронтация", според Небезня, цитиран от ТАСС.
Китай също гласува против. Фу Цон, посланик на Китай в ООН, каза, че резолюцията "не служи на помирението в рамките на Босна и Херцеговина, но и на страните от региона, които искат мир и стабилност на Западните Балкани".
Какво показва реакцията на Белград
Курт Басуенер от Съвета за политика на демократизация - базиран в Берлин мозъчен тръст, казва, че Сърбия трябва да плати цена за лобирането срещу резолюцията, но изразява съмнение, че западните страни ще предприемат някакви наказателни стъпки.
"Просто не съм сигурен, че ще има такива, защото политиката на Запада към Сърбия беше много снизходителна, особено към Вучич, и той се възползва напълно от това. Ако очакваше сериозни последици, може би нямаше да направи това, което прави", каза той пред балканската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Джеймс Кер-Линдзи, професор в Лондонското училище по икономика и експерт по Западните Балкани, казва, че трагедията в Сребреница се политизира. "Всички използват тази политика, за да си набавят политически точки, вместо да признаят, че това е наистина ужасяващо събитие, което е класифицирано като геноцид", каза той пред RFE/RL.
Според Кер-Линдзи Сърбия трябва да направи повече, за да каже на западните страни: "Вижте, ние приемаме случилото се и можем да го докажем, защото децата го учат в училище".
Наташа Кандич от базирания в Белград Фонд за хуманитарно право твърди, че отричането на геноцида от страна на Сърбия е подхранило национализма и екстремизма в страната. Тя смята, че противопоставянето на Сърбия на резолюцията я поставя от грешната страна на историята.
"След Втората световна война нищо толкова ужасно не се е случвало. То трябва да бъде признато и този ден на памет за жертвите на геноцида е най-малкото, което може да се направи", каза Кандич пред RFE/RL.
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) обяви клането през юли 1995 г., извършено от босненските сръбски сили, за геноцид. Досега повече от 50 души са осъдени на за участието си в клането.
Радован Караджич, първият президент (1992-1995 г.) на Република Сръбска, беше осъден на доживотен затвор от МТБЮ за геноцида в Сребреница и престъпленията срещу човечеството. Ратко Младич, военен командир на босненските сърби, също е осъден на доживотен затвор от същия съд за участието си в геноцида.
Форум