С раница на гръб Валентин прекосява парка пред НДК. Площадът е сив и мрачен, десетки като него подминават единственото цветно петно - нещо яркочервено близо до Билетния център. Но Валентин изведнъж се спира да огледа какво е това.
Оказва се изложба със снимки. Тя е посветена на 100-годишнината от създаването на Китайската комунистическа партия (ККП).
„Аз съм се занимавал и се занимавам с фотография. Затова ми привлече погледа. Това са страшно ценни и интересни кадри“, казва Валентин.
Той не вижда проблем в това, че снимките са в прослава на партия, установила комунистическия режим в Китай. Точно такъв режим, който България сама е осъдила за престъпленията му на нейна територия. Не го притеснява и това, че разглежда снимките в изложба на открито, в центъра на столица от НАТО и ЕС.
„Това, че изложбата е на комунистическата партия, няма значение. Това са глупости. Партиите винаги ще ги има. Важни са човешките истории, те са заключени в тези снимки“, казва Валентин.
Сред снимките са портрети на създателя на режима Мао Дзъдун, сцени от Въстанието на Есенната жътва в Чанша, снимка от първия превод на „Комунистическия манифест“ с Карл Маркс на корицата, знамето със сърпа и чука, както и фотогорафии от най-модерната история на страната, включващи днешния лидер Си Дзинпин.
Малко след Валентин пред фотографиите се спират Яро и Тони, двама приятели, които одобряват изложбата, защото „показва културата на държавата, за която не знаем чак толкова много“.
„Аз съм живял в комунистическия строй и съм виждал горе-долу какво е. Дисциплината е много важна, а и виждаме каква сила сега са те. Много е интересно да видим в някоя тяхна провинция какво се прави, как се работи“, казва Тони.
Самата изложба е разделена на няколко части, които включват както историята и културата на страната, така и снимки от настоящото развитие на Китай. Показани са заводи, градове гиганти и най-големите инфраструктурни проекти като язовира „Три клисури“. Има надписи, в които се изброяват постиженията на ККП.
Съвременната историография разглежда Мао като диктатор, причинил най-много смърт в историята на комунизма. Една от причините за това е социално-икономическият план „Големият скок напред“, представен от идеолозите като начин, по който Китай извършва преход от аграрна към развита индустриална страна.
Според различни данни заради глада, който сполетява страната, умират между 40 и 50 млн. души – близо 2 пъти повече от жертвите на тоталитарното управление на Сталин.
Някои държави, сред които и САЩ, са приемали и декларации, осъждащи режима на партията
Изложбата представя Октомврийския преврат от 1917 г. като "революция", която "избухва", а комунизма - като спасение за народа.
„С избухването на Октомврийската революция идеологията на маркизма-ленинизма навлезе в Китай, показа на прогресивните сили каква трябва да бъде насоката на техните усилия за спасение на родината и народа, довеждайки по този начин до възникването на ККП. (...) Партията следва като своя ръководна идеология марксизма-ленинизма , идеите на Мао Дзъдун, теорията на Дън Сяопин (...)", гласи един от надписите със заглавие „100 години по пътя към Китайската мечта“.
Само на 50 метра от изложбата и този надпис се намира българският Мемориал на жертвите на комунизма, както и парче от Берлинската стена.
Изглежда, че подобен поглед към историята не притеснява хората.
„Защо да няма подобни неща тук в сивотата? Интересно е да видим други държави“, казва Александър, който е на разходка с кучето и приятелката си. Според него „няма проблем“ с това, че изложбата е посветена на ККП, но въпреки това не смята, че режимът в страната има светло настояще или бъдеще.
„Тежък комунизъм е там, доколкото знам, и рано или късно ще руне. Но защо да няма такава изложба и да видим“, казва още той.
Инициативата е организирана от Посолството на Китайската народна република, Информационната служба на държавния съвет на Китайската народна република, а специални благодарности има за Столичната община и Националната асоциация „Един пояс, един път“.
„Изложбата не попада в културния календар на Столична община т.е. това не е събитие на Столична община и тя не се явява партньор на това събитие“, казаха за Свободна Европа от пресцентъра на общината.
Край изложбата преминават и доста чужденци, повечето от които не се застояват и не проявяват голям интерес. Само Асад се задържа за по-дълго на място. Той е от Киргизстан и работи в София от няколко години. Той е сам тук, а семейството му засега остава в страната му.
„Не ми харесва, определено", казва той. И продължава: "Според мен показва фалшива картина за Китай и комунистическата партия, защото това, според мен, не е комунизъм. В него всички би трябвало да са равни, да живеят добре, да живеят еднакво“, казва той на леко развален английски.
Това, което не му харесва, са и действията на настоящото управление, насочени срещу част от мюсюлманските малцинства и етническите групи.
„За мен това, което става там, никак не е добре, защото всички разбраха какво се случва с мюсюлманите и с уйгурите. Това е престъпно и го правят точно тези тук от снимките“, казва той.
