В средата на март Китай начерта амбициозни планове за бъдещето си и най-вече за увеличаването на влиянието си. Те са записани в 14-тия петгодишен план за икономическо развитие на страната.
Но това икономическо влияние отдавна не е някаква тайна, защото някои държави съвсем буквално заживяват под сянката на Пекин.
В последните десетина години Китай раздаде кредити и започна проекти, повечето от които инфраструктурни, в редица точки на света. Страната направи това основно чрез огромните си банки, разполагащи с почти неограничен ресурс.
Няколко държави в Азия и Африка дори поискаха дългосрочно разсрочване на тези дългове, понеже не могат да ги изплащат.
В края на март тази участ застигна и една по-близка до България държава – Черна гора. В края на март зам.-премиерът Дритан Абазович поиска от ЕС помощ за изплащането на дълг към Китай в размер на 1.18 млрд. долара. Тези пари са свързани със строителството на магистрала.
Миналата седмица от Европейската комисия (ЕК) съобщиха, че няма шанс изплащането на дълга да дойде от тях. От своя страна говорителят на ЕС Ана Писонеро каза, че блокът “не изплаща дългове към трети страни“. Тя подчерта, че Брюксел е притеснен от финансовия ефект, настъпващ след инвестициите от Китай.
Недовършеният път и огромният дълг
Проектът, който се очертава да постави Черна гора в дългова криза, беше строителството на магистрала, свързваща град Бар на брега на Адриатическо море със съседна Сърбия.
Самата магистрала е разделена на няколко части, а финансирането от Китай покрива само първите 41 км.
Сделката е за близо милиард евро и беше подписана през 2014 г. от предишното правителство, оглявявано от настоящия президент Мило Джуканович. Още тогава настоящите управляващи, които тогава бяха в опозиция, настояваха, че заемът е лошо решение заради липсата на прозрачност, потенциалната корупция и дългосрочния финансов риск.
Всъщност преди да се обърнат към Китай властите в Подгорица потърсиха финансиране от ЕС, но две независими оценки от 2006 и 2012 г. определиха проекта като финансово необоснован.
Към днешна дата отсечката, която се финансира от Китай, все още не е завършена - предимно заради лошото планиране и пандемията.
Заради заема пък се наложи правителството да вдигне данъците и да замрази всички заплати в публичния сектор.
В крайна сметка цената на магистралата се повиши допълнително и достигна 23.8 млн. евро на км.
Търси ли се изход
След като ЕС отказа да се ангажира с покриването на дълга на Черна гора, новото правителство, дошло на власт с малка подкрепа през декември, би трябвало да намери друго решение.
Засега обаче правителството в Подгорица, което по-рано се опитваше да се дистанцира от проекта и да го прикрепи към предшествениците си, не дава индикации, че смята за възможно друго потенциално решение, освен помощ от Брюксел.
Според финансовия министър Миложко Спажич помощта от ЕС е “лесна победа“ и “удобен за откъсване плод“ от страна на Европа.
И действително - финансовата подкрепа от страна на ЕС не е изцяло затворена страница, поне по думите на говорителката на блока Ана Писонеро. Пред Свободна Европа тя каза, че е възможно финансирането да бъде предоставено по икономическия и инвестиционен план за развитие на Западните Балкани.
“Икономическият и инвестиционен план ще помогне за намирането на инвестиции от други публични и частни инвеститори, включително и от Европейската инвестиционна банка, при това при благоприятни условия“, каза тя.
Размерът на заема, взет от Китай, всъщност се равнява на една четвърт от общия дълг на държавата, който достигна до 103% от брутния вътрешен продукт за изминалата година.
Сериозният проблем, стоящ пред Подгорица, е в това, че ако правителството не успее да покрие вноските по заема, Китай ще може да получи земя и други активи като обезщетение.
Падежът по първата вноска към китайската банка за внос и износ е през юли.
Китай и купуването на влияние
Политиката за увеличаване на влиянието чрез множество финансови и други механизми, не е някаква световна иновация, но в последните години тя се превърна в едно от най-сериозните оръжия на Китай. Преди няколко години тази политика откри и официалното си покритие от инициативата “Един пояс, един път”.
Черна гора далеч не е първата страна, която изпада в зависимост от Пекин. Тя обаче е пример за това как Китай концентрира значителни усилия в засилването на влиянието си на Балканите.
Тук проблемът е от особено значение, защото хем дава на Китай удобна точка за експанзия в региона, хем бъдещ лост за влияние при евентуалното приемане на Черна гора в ЕС.
Всъщност големите инвестиции на Пекин в инфраструктурни обекти на полуострова станаха ясно различими след световната финансова криза през 2008 г. Един от най-големите пробиви в това отношение беше окончателно постигнат през 2016 г., когато китайска компания придоби мажоритарния дял от собствеността на пристанището в Пирея, а по-късно самият Си Дзинпин обяви, че Пекин смята да го превърне в най-голямото в Европа.
Подобни опити Китай имаше и в Албания с пристанищата в Драч и Вльора. В Хърватия пък бяха купени пристанища или части от тях в Риека и Задар.
В Северна Македония Китай беше договорил изграждането на офшорни зони, които да бъдат свързани с железопътни и сухопътни възли, но това намерение беше частично осуетено от падането на власт на ВМРО-ДПМНЕ и управлението на Зоран Заев. Проекти за магистрали и жп линии бяха обявени още в Косово и Босна и Херцеговина.
В Сърбия, където най-сериозно остава влиянието на Русия, въпреки амбицията на страната да се присъедини към ЕС, ситуацията не е много по-различна. Китайските инвестиции в страната се оценяват на около 10 млрд. долара и са най-големите в Централна и Източна Европа.
Те се материализират в магистралата от Белград до Сараево, както и в жп линията от сръбската столица до Ниш.
Сърбия и Китай успяха да създадат и още по-добри връзки по време на пандемията. Ситуацията стигна дотам, че през пролетта на 2020 г. в Белград се появиха десетки билбордове с лика на Си Дзинпин, гласящи “Благодарим ти, братко Си” на сръбски и на китайски език. Те бяха платени от проправителствен таблоид, а причина за появата им стана помощта от медикаменти и медицински специалисти при първата вълна от COVID-19.
