През последното десетилетие Китай се превърна в най-големия търговски партньор на страните от Централна и Източна Европа. Увеличаващите се китайски инвестиции в региона обаче съвпадат с негативни тенденции по отношение на върховенството на закона и качеството на управление.
Съществува и ясна връзка между притока на китайски капитал към дадена държава и отрицателното въздействие върху околната среда.
Това са изводите в доклад, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията в София. Докладът е първото по рода си широкообхватно проучване на увеличаващото се присъствие на Пекин в Централна и Източна Европа.
Изследването показва, че колкото по-обвързана финансово е една нация с Китай и колкото по-голям е делът на китайските инвестиции от брутния ѝ вътрешен продукт, „толкова по-голяма е вероятността“ Китай да използва проблемите с върховенството на закона, за да разшири „своето икономическо и политическо влияние“.
Как Пекин успява да разширява политическото си влияние в Източна Европа, в кои страни е съсредоточено то и доколко засегната е и България?
Колко струва китайското влияние
Според доклада китайското политическо влияние се случва благодарение на приток от около 14 млрд. долара от безвъзмездни средства, заеми и икономически концесии от 2009 г. насам и близо 50 млрд. долара в инфраструктурни, енергийни и телекомуникационни проекти, които или са в ход, или чакат изпълнение.
„Това е порочен кръг, в който авторитарни страни като Китай се възползват от вратички в закона и различни корупционни практики, за да разширят своето влияние“, каза пред Свободна Европа Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията и един от авторите на доклада.
„Данните показват много ясна връзка между притока на китайски капитал и влошаващото се качество на управление“, коментира той.
Къде е съсредоточено китайското политическо влияние
Според доклада влиянието на Пекин е съсредоточено най-вече върху Чехия, Унгария и Западните Балкани – преди всичко в Босна и Херцеговина и Сърбия, към които са насочени съответно 26 и 27 процента от всички китайски инвестиции в региона за периода 2000-2020 г.
За сравнение за същия период към България е насочен само 1 процент от всички инвестиции или общо 112 млн. долара. Влиянието на Китай в страната среща отпор, като през януари тази година правителството реши да отложи изграждането на АЕЦ „Белене“, където Китайската национална ядрена компания беше заявила интерес да участва като инвеститор.
Според авторите на доклада в България, както и в Румъния и Чехия, китайските икономически инициативи не срещат подкрепа заради натиск от страна на САЩ, които се опитват да ограничат влиянието на Пекин.
В Босна и Херцеговина, Унгария, Черна гора и Сърбия се наблюдават най-забележимите негативни тенденции по отношение на демократичните и правни стандарти. Там компании, свързани с Китай, се радват на данъчни облекчения, възможността да заобикалят местното трудово законодателство, както и други привилегии.
Според проучването особено в Западните Балкани „местни компании, които са в тесни връзки с правителствата в региона, са лобирали директно за изпълнението на [китайски] проекти“, като много от тези местни фирми имат силен търговски интерес да действат „като мост между Китай и националните правителства“.
„Всички тези дейности са технически законни“, казва Владимиров.
„Общият ефект е, че държавните институции вече не регулират китайските компании и престават да обслужват обществения интерес. Вместо това те помагат на частни фирми посредством политически свързани конгломерати или местни олигарси.“
Една „много ефективна задна врата“
През последните години Китай е инвестирал милиарди в страните от Западните Балкани, пораждайки опасенията, че регионът става финансово зависим от Пекин.
Забележителен пример за това е Сърбия, която Китай използва като „витрина“ за свои проекти в различни сфери – от телекомуникации и технологии за следене и наблюдение до здравеопазване, особено в контекста на пандемията от COVID-19.
Много китайски проекти в региона обаче в последно време попадат във фокуса на общественото внимание заради обвинения в корупция и непрозрачни договори.
Протести срещу премиера Виктор Орбан избухнаха в Унгария, след като стана ясно, че правителството му планира да вземе заем от 1,5 милиарда долара от китайска банка за изграждане на местен кампус на шанхайския университет „Фудан“.
Дълго отлаган проект за магистрала от 1 милиард долара в Черна гора също влезе в международните заглавия, след като малката балканска държава обяви, че няма да може да плати дълга си към Експортно-Импортната банка на Китай.
Освен закъсненията по изпълнението на строежа, проектът за магистралата е критикуван и заради завишените разходи и наемането на китайски работници.
В крайна сметка Подгорица получи парична помощ от американски и европейски институции, за да стабилизира финансите си и да погаси плащанията по заема.
„Централна и Източна Европа играят ролята на много ефективна задна врата за китайския бизнес, който по този начин прониква все по-навътре в Европа и Европейския съюз“, казва Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
„Това е част от една дългосрочна стратегия.“
Замърсяват ли околната среда китайските проекти
Според доклада в множество случаи китайските инвестиции идват с цената на негативно въздействие върху околната среда. Като последица от китайските проекти делът на въглищната електроенергия в региона се е увеличил, а екологичните стандарти са се понижили.
Противоречивият проект за магистрала в Черна гора например беше критикуван от активисти заради щетите върху околната среда, които строителството е нанесло на защитената от ЮНЕСКО река Тара.
Екологичните щети, причинени от китайска медна мина близо до сръбския град Бор, също доведоха до протести на местните хора заради замърсяването. Заради тях компанията беше принудена временно да прекрати дейността си.
Докладът на Центъра за изследване на демокрацията също така предупреждава, че увеличените емисии на въглерод и китайските инвестиции във въглища могат да възпрепятстват стремежите на страните от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС.
Съюзът обяви амбициозни планове за постепенно прекратяване на използването на въглища през следващото десетилетие и намаляването на въглеродните емисии до 2030 и 2050 г.
„Китай не се опитва да попречи на тези държави да се присъединят към ЕС“, отбелязва Мартин Владимиров, „но законите и политиките, които се приемат с цел да улеснят китайските инвестиции, косвено подкопават процеса на присъединяване“.
