Жул Верн, който с очите си търси звездите

Нещо важно предстои да се случи, нали? Дали скоро ще преплуваме 20 хиляди левги под водата или ще обиколим света за 80 дни? Не, само ще попаднем на тайнствения остров Жул Верн, който можете да си купите от всяка книжарница по света.

„Всички ние сме деца на Жул Верн”, казва Рей Бредбъри. А Артър Кларк добавя: „Чувствам се здраво свързан с Жул Верн и неговите научно-фантастични работи имаха решаващо значение за моята кариера. Той е сред петимата най-велики мъже, с които бих искал да се срещна на живо.”

Толкин също е вдъхновен от Верн, критиците правят паралели между „Хобит” и „Пътуване до центъра на земята”. Но влиянията му не се изчерпват само с фантастите.

Вижте също Толкин, властелинът на вселената "Фентъзи"

Поетът Артюр Рембо черпи вдъхновение от „20 хиляди левги под водата” и „Капитан Хатерас” за поемата „Пияният кораб”. Екзюпери чете Верн, когато пише „Нощен полет”. Сюрреалистите го нареждат сред своите знаменити предходници. Йонеско казва, че абсурдните му пиеси са посветени на завладяването на Северния полюс от капитан Хатерас, а Жорж Перек признава: „Когато в „20 хиляди левги под водата” Верн на четири страници изброява само имената на рибите, които героите му виждат, аз се чувствам, сякаш чета поема”.

Да, в англоезичния свят Жул Верн до скоро се приемаше като автор на книги за деца и юноши, без особена литературна стойност. Плод на лоши преводи, още по-лоши адаптации и невероятно лоши холивудски продукции, този предразсъдък изчезва и Верн все повече намира истинско място в библиотеката с истинска литература.

Жул Верн е роден през 1828 г. в Нант, на остров сред Лоара. Семейството му е от висшите слоеве на френската буржоазия. На 6 той попада при учителка, чиито мъж, морски капитан, е изчезнал преди 30 години. Мадам Самбин често говори на учениците за морето и как чака връщането на мъжа си от голямото приключение. Историята се запечатва в главата на момчето и книгите му са пълни с пътешествия, тайнствени острови, странни оцелявания.

В католическото училище Жул се отличава, особено в географията, негова любов за цял живот. Разказва се, че на 11 е така запален по морето, че се качва тайно на кораба „Корал”, за да отиде в Индия и да донесе коралова огърлица на братовчедка си Каролине, в която е безнадеждно влюбен. Идеята обаче се проваля - баща му го открива бързо и беглецът е безславно прибран. Все пак му остава незаменимият бащин съвет – да пътешества колкото иска чрез въображението.

Не е сигурно, че това детско бягство е истина. Но е сигурно, че той дълго е влюбен в Каролине и когато тя се жени, Верн е разбит. А скоро историята се повтаря. Жул среща Роуз, влюбва се, тя отвръща със същото. Той ú посвещава някои ранни поеми, в „Дъщерята на въздуха” я описва като „руса и пленителна, крилата и прозрачна”. Родителите ú обаче я омъжват за възрастен богат земевладелец. Верн пак е разбит и му остава травма до живот. Всички жени в книгите му са слаби създания и често се женят против волята си.

Самият Верн обаче доказва, че може да е освободен и решителен, да следва призванието си, а не бащината воля. Баща му иска той да учи право в Париж и той отива. Но така напредва с писането, контактите в литературните среди и съзнанието, че съдбата му е в литературата, че отказва да се върне в Нант и да поеме кантората. Издръжката спира, Верн е затруднен, но среща стар приятел, който издава ново списание и търси истории, пълни с приключения, наука и оптимизъм.

Вижте също Йожен Йонеско - ангелът на абсурда

В списание „Семеен музей” излизат „Първият кораб на мексиканската флота” и знаменитото „Пътуване с балон” – така започва истинското пътешествие на Жул Верн в литературата. Идеята му за книги, които комбинират наука с приключения, е одобрена от Дюма.

През 1862 г., когато е на 34, Верн среща издателя Хетцел и му предлага историята за пътуването над Африка с балон. Хетцел, който вече работи с Жорж Санд, Балзак и Виктор Юго, има нюх и приема.

„Не исках да разказвам за технологията на пътуването, а да опиша Африка”, казва Жул Верн.

Публиката обаче умира от удоволствие, че едновременно с разни неща за Африка, научава и много за балоните. Те са хит, Жул Верн също. А популярността му става огромна, когато излиза „Приключенията на капитан Хатерас”.

Книгите на Жул Верн са издадени на 148 езика и в списъка на най-търсените автори той е между Шекспир и Агата Кристи.

Реалният Верн обаче не е нито онзи оптимист за бъдещето, свързано с науката и техниката, който изглежда от книгите си, нито е книжен плъх, който само рови за нови научни факти. Той е човек с труден характер, мизантроп, на моменти изключително тежък песимист за бъдещето на човечеството.

Дори издателят Хетцел му казва да прибере в чекмеджето и да издаде чак след 20 години „Париж през 20 век” - роман, в който са описани основни днешни високи технологии – от мобилния телефон до Интернет. Но и роман така песимистичен, че издателят се плаши от ефекта върху публиката и продажбите. „Париж през 20 век” излиза чак през 1989 г., не 20, а 84 години, след като Жул Верн умира от диабет в къщата си в Амиен.

Със смъртта започва истинското му пътуване към центъра на земята. Надгробният му паметник обаче представя обратното пътуване - човек, който се надига от гроба и, докато с ръка отмята надгробната плоча, с очите си търси звездите.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Жак-Ив Кусто, пазителят на синята бездна