Йожен Йонеско - ангелът на абсурда

„Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели./Но ангели няма!/Кой вижда ангели.../О, восъчна кукло!”

„Момичето виждаше ангели” се казва това ранно стихотворение на великия френски драматург от румънски произход Йожен Йонеско -виден противник на задължителната смърт и почитател на обикновеното безсмъртие.

Кой ли пък не вижда ангели, кой ли пък не вярва в тях – може да си каже човек, ако прочете дори само един, а какво остава за всички, текстове на Йонеско. Разбира се, най-вече – ако прочете пиесите.

Да прочете пиесите ли? Да, смята се, че пиеси се пишат, за да се играят в театъра. Човек отива там да гледа актьорска игра, модерна режисьорска концепция, да се наслади на декори, музика и други забавления – това са твърде разпространени предразсъдъци сред публиката. Може би за някои пиеси това е наистина важно. Но пиесите на Йонеско трябва просто да се четат – преди театъра, след това, по време на театъра или вместо театъра. Защото, бъдете сигурни, ако ги четете с истински очи, целият театър ще бъде постоянно в главите ви.

На това обикновено някой заявява – ами тогава си четете мъдростите и глупостите на Йонеско вкъщи.

Така и правим. Ето началото на монолога „Как да приготвим твърдо сварено яйце”: „Това е яйце. Казват, че яйцето е яйцевидно, защото има форма на яйце. Характерно е обаче, че яйцето е яйцевидно, без да бъде яйцевизирано, и тази му яйцевидност е напълно естествена. Можем да кажем, без да рискуваме много да сбъркаме, че яйцевидността на яйцето, освен в редки изключения, толкова редки, че не могат дори да се цитират, е негов унаследен белег.” И така, докато накрая, след дълги мъки, човекът с монолога за яйцето, изяжда полученото.

Йожен Йонеско е гений на театъра на абсурда, макар той да възразява, че не театърът, а животът е абсурден. Роден е през 1909 г. в Слатина, Румъния. Баща му е православен румънец, майка му - френска протестантка с румънски и еврейски корени. Сам Йонеско е кръстен в православието, но цял живот е атеист, който търси Бога.

Преди да започне с пиесите обаче, минава дълъг път. Семейството се мести в Париж, Йонеско прекарва вълшебно детство, но и бере реален страх през Голямата война. По-къно се връща в Румъния, завършва френска литература, жени се и има дъщеря, за която пише детски книжки. Пише също есета, поезия и критика. По неговите критерии обаче това не е нищо сериозно.

През 1942 се заселва в Марсилия, а след войната - в Париж. Става част от новата бохема, но, както в Румъния се опазва от демоните на нацизма, така и в Париж не се въвлича в комунистическата зараза на френския интелектуален елит.

Първата си пиеса, „Плешивата певица”, Йонеско пише на 39. Идеята за сложната игра на думи и значения му хрумва, когато в учебника по английски чете, че подът е долу, таванът горе, че птиците летят и цветята цъфтят. Той е изумен от ироничната бездна на тези прозрения и така се ражда онова, което наричаме „театър на абсурда”.

Етикетът е на критика Мартин Еслин, който, освен Йонеско, коментира Бекет, Жьоне и Адамов. Всички те са смешни и изумително трагични. „Комично е, защото е трагично” – казва Йонеско, който до смъртта си през 1994 написа 60 пиеси и бе наричан от критиката „изобретател на метафизическия фарс”, „трагичен клоун”, „лошото дете на авангарда”, „Шекспир на абсурда”.

Публиката обаче си го хареса и той, донякъде изненадан, се подиграва на злата критика: „Неочаквано се оказа, че публиката е на моя страна”.

Публиката може да е благосклонна, но смъртта, срещу която душата на Йонеско винаги се бунтува, е неотвратима. 10 години преди да си тръгне от света, в интервю той казва: „Не мога да се примиря с мисълта за смъртта, за човешката смъртност. Литературата може и да помага, кой знае. Но хората, които не четат, са говеда.”