„В дупка в земята живееше хобит.” Така започва една от най-истинските истории на света - „Хобит” на англичанина Джон Роналд Роуълд Толкин.
В нея мирен, добродушен и леко мързелив хобит - Билбо Бегинс, тръгва към далечни и опасни земи. Тикан от магьосника Гандалф, придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит до леговището на дракона Смит, пазител на съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Той пък после отключва още истории за приключения във „Властелинът на пръстените”. Когато Толкин пише на хвърчащ лист знаменитото първо изречение, той сам още не знае що е то хобит. Но отрича да е нещо между human и rabbit, човек и заек, а казва: „Всъщност аз съм хобит - във всичко, с изключение на големината.”
Едричкият хобит Дж. Р. Р. Толкин е роден през 1892 г. в Блюмфонтейн, Южна Африка, където баща му е шеф на клона на Британската банка. Странното фамилно име вероятно е от Долна Саксония. Според семейната легенда, идва от tollkühn, немска дума за глупаво храбър. Така наричат един от прадедите, принц от династията Хохенцолерн. Друга версия - през 18 век предците просто бягат от седемгодишната война в Германия. На Острова обаче Толкинови стават по-англичани от англичаните.
Мама Мейбъл пък е от рода Съфийлд. Тя е на гости у роднини, когато научава за смъртта на съпруга си и остава в Англия. От Южна Африка Джон има само един ярък спомен – огромен паяк, който го атакува, случка, интерпретирана във „Властелинът”.
Мейбъл е образована жена и обучава децата. На 4 Джон чете и пише, гледа растения и дървета, но знае какво вижда, защото учи ботаника. Умее да рисува видяното и има богат език. Освен родния английски, знае гръцки, френски и латински. Лошите страни от детството са бедност, скъсани връзки с роднини и ранна смърт на майката. Тя приема католицизма и е отхвърлена от семейството си, но Толкин е искрен във вярата завинаги.
Преди да умре, Мейбъл поверява децата си на отец Франсис Морган, испано-уелсец, страстен пушач на лула, умен, добър и загрижен за момчетата човек. В Бирмингам, Толкин учи в престижно училище - староанглийски, валийски, старонорвежки, фински, готски и други северно-европейски езици. Общо владее 13 от тях. И създава нови. „Че кой по-добре от един професор по лингвистика може да си играе с думите” – отвръща на критиките, че това са детински игри.
Първият от измислените му езици е „Анималик”, после идват Невбош и Нафарин - предтечи на елфическите Кения и Синдарин, както и на общия Западняшки от „Властелинът”. Така знаем, че „хобит” е от западняшкото „кудук“. И че прочутите хобити не са Фродо, Сам, Пипин и Мери, а Маура, Бан, Разар и Кали.
А как звучат имената Джон и Едит? Да - Берен и Лутиен, смъртният и безсмъртната, чиято любовна история е разказана в „Силмарилион”.
Джон и Едит се запознават през 1908 г., той е на 16, тя на 19, а след година усещат, че любовта е дошла. Но го усеща и отец Морган, притеснен, че Джон ще пропадне на изпитите за Оксфорд. Толкин обещава да прекъсне връзката до пълнолетие, а на 21-я си рожден ден пише на Едит – не съм спрял да те обичам, ако нямаш против – омъжи се за мен. Тя няма против и, въпреки някои проблеми, сватбата е през 1916 г., малко преди той да се включи в касапницата на Първата световна война.
Освен любовта, в живота на Толкин стават и други важни неща. В колежа прави клуб, в който момчетата пият чай, четат литературните си опити и се поощряват взаимно. Ходи на ваканция в Швейцария, а пътуването на Билбо Бегинс из Мъгливите планини е спомен за Алпите. Там купува и традиционна картичка - дългобрад вълшебник с островърха шапка, образът на Гандалф.
В Оксфорд Толкин завършва английски език и литература, след венчавката отива във Франция, но от касапницата го спасява не вълшебна сила, а лакомата окопна въшка, която го разболява от тиф. Остава в тила и пише „Изгубени приказки”, опитът за митология на Англия, познат като „Силмарилион”.
След войната Толкин започва академична кариера. Като истински хобит, седи в пъба на чаша бира, дими с лулата и обсъжда нови и стари книги, умни и безумни идеи. Първо е в екипа на „Оксфордски речник на английския език”, после пет години преподава английски в Лийдс, издава „Речник на средноанглийския език” и рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 г. се връща в Оксфорд като професор по англо-саксонски езици. Той е перфектен учен и дълбок мислител, но малко темерут - аудиторията трудно му разбира, проблем, компенсиран с артистичен талант.
Толкин пише малко, прецизно и не е плодотворен в издаването. „Силмарилион” отнема десетилетия, но чак след смъртта му ръкописът е издаден от сина му Кристофър – трудно дело, защото в писателското чекмедже цари голяма каша. Толкин не използва езика и думите, просто за да разкаже история, а извлича самата историята от езика и думите. И с митологията в книгите му е така - когато издава „Хобит” и „Властелинът”, зад тях вече стоят митовете от „Силмарилион”.
Има критики, че в книгите на уж консервативния католик Толкин са прекалено много магьосниците и магиите. Обвиняват го и в обратното - че прекалено буквално излага основни принципи на вярата като битката между добро и зло. Но нещата са, каквито са – случват се 6 хиляди години преди познатата ни библейска история, а авторът, верен на истината, не може да ги променя заради този или онзи критик.
Интересни са и политическите възгледи на писателя. Той държи на индивида и малката общност. Идеалната държава според него е колкото Белгия, а хората там, като истински хобити, трябва да се самоуправляват и живеят прост живот, без модернизация, метални машини и войни.
Толкин е и противник на тоталитарните режими, когато говори за Сталин, нарича го „кръвожаден стар убиец”. За разлика от много интелектуалци, подкрепя Франко - заради комунистическите възгледи на републиканците и защото избиват свещеници. А когато през 1938 г. „Хобит” е на път да излезе в Германия и от издателството го питат дали е чист ариец, той ги праща по дяволите и дори изразява съжаление, че сред предците му няма „нито един от тези одарени хора”.
С всичките си достойнства и противоречия, през 1937 г. Джон Роналд Роуалд Толкин издава „Хобит”, история, която първо разказва на децата си като приказка. През 50-те следва и „Властелинът на пръстените”, който окончателно завладява света. Умира през 1971 г., на 82 – млад за истински магьосник или елф, но достатъчно стар за обикновен хобит, който тръгва на последно пътешествие до там. Без обратно.
