Жак-Ив Кусто, пазителят на синята бездна

Жак-Ив Кусто обичаше морето. И морето обичаше Жак-Ив Кусто. То се отвори като всеотдайна любовница и му даде всичко. А светът ги гледаше и се радваше.

Обитателите на океана си говореха с Кусто. Какво му казваха на морски език, не знаем, но той казваше, че морето е седми континент, чиито бряг познаваме донякъде, но чието сърце не сме докоснали. То е жив организъм, с който сме в симбиоза – като го пазим, пазим себе си, казваше. И още – подводният свят е тих, но вълнуващ, науката ще ни даде органи, с които да живеем и работим там.

"Морето е всичко. То обхваща седем десети от земното кълбо. Дъхът му е чист и здравословен. То е безкрайна пустиня, където човек никога не е самотен, защото животът изниква отвсякъде... В него е върховното спокойствие. Там е истинската независимост. Там аз не виждам господари. Там съм свободен!"

Не, това не са думи на Жак-Ив Кусто, а на капитан Немо, героят на Жул Верн. Но звучат като думи на Кусто.

Изучаването на океана, спасяването му, нуждата от световно сътрудничество – това са целите, които Кусто преследва, откак разбира, че водата е първата, а не втората му природа. А това става през 1936 г.

Жак е на 26, завършил морска академия като флотски пилот. Кариерата му свършва с ужасна катастрофа, натрошен е, с парализирани ръце. За рехабилитация плува в Южна Франция и се сближава с Филип Тайе, който му дава първите очила за подводно виждане и отваря очите му за морския свят. Но очилата са несъвършени, а дихателният апарат не е измислен и гмуркачът трябва постоянно да излиза за въздух.

Кусто премахва неудобствата – усъвършенства подводните очила, а с инженер Емил Галян създава и съвременния акваланг. След това измисля и как стандартна кинокамера да работи в морето. Така, през 1943 г. печели награда за документално кино с "18 метра под водата", първият френски филм, сниман с дълбоководна камера.

През войната Кусто работи за Съпротивата и помага да се възстанови сътрудничеството на френския флот със съюзниците. После се връща на морска служба и прави подводна група за специални операции – разминират кораби от потопения френски флот в Тулон, правят археологически разкопки край брега на Тунис, разработват и изпитват нов батискаф.

Но Кусто има собствени идеи за океанографски изследвания и напуска флота. Няма пари за кораб, но му помага ирландецът Томас Гинес, капитанът на бирата. Той купува стар траулер и го дава на Кусто за наем от 1 франк на година. Това е "Калипсо" – кръстен на митологичната нимфа, която обещава на Одисей безсмъртие, ако се ожени за нея. Одисей отказва, но Кусто се жени за кораба и наистина се обезсмъртява.

Той се прочува истински през 1953 г. с книгата "Светът на тишината", която е преведена на 22 езика и се продава в над 5 милионен тираж. През 1956 г. Кусто снима и едноименния филм, който печели "Златна палма" в Кан и "Оскар" за най-добър документален филм.

Въпреки огромната си популярност, изследователят е особен човек, пълен със странности и противоречия. Първо, не е учен, но цял живот се държи и работи като такъв. Второ, силно интровертен тип е, но общува постоянно, защото смята, че публичността е важен инструмент за търсене на спонсори и идеи за проекти. Трето, освен с морето и "Калипсо", Жак-Ив Кусто има и други силни връзки.

През 1937 г. той се жени за Симон Мелхиор. Двамата се обичат, имат двама сина, тя е умна жена и се грижи за екипите на морските експедиции. Но през 1990 г. мама Симон умира, а 80-годишният Кусто се жени за 30 години по-младата Франсис Трипле, с която отдавна има второ, тайно семейство.

Голям шум предизвиква и твърдението, че Кусто приема исляма. Край Гибралтар той вижда водите на Атлантика и Средиземно море да се докосват, но без да се смесват. А когато споделя преживяването с приятел, онзи му показва Корана, в който явлението е описано и затова сменя вярата си. Така се разказва, но нищо подобно – историята е любопитна, но напълно измислена.

А и е факт, че когато след сърдечен удар през 1997 г. Жак-Ив Кусто тръгва да изследва небесния океан, той е погребан по католически ритуал, в католическо гробище. Бог си го познава – вероятно по ума и делата.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.