„За да се премине от грубо насилие към господство на закона, първо трябва да се постигне определено психологическо състояние.“
Зигмунд Фройд до Алберт Айнщайн, септември 1932 г.
Преди две седмици се навършиха десет години от кончината на президента Желю Желев. А на 3-ти март свидетелите на неговото дело ще отбележим приноса към днешна България.
Това наследство е напът да бъде пропиляно. Първо в международен план, а сетне и като промяна към по-лошо управление на държавната машина.
Това бъдеще не е предопределено. За да не се стигне до него, следва да знаем какво и как може да бъде загубено.
Изборите и ролята на държавния глава
Съвременните български политици, политолози, социолозии и журналисти, а също и – като последица от техните действия и съобщения – общественото мнение, забравят елементарен факт. Той е, че демокрацията се доказва между изборите, а не толкова на самите избори. В тези периоди първични са действията и посланията на политиците.
В естествения си стремеж за преизбиране те се стараят да преформатират общественото подсъзнание в своя полза. Ако споменатите наблюдатели – академични или просто самонаправили се –не успеят да предложат алтернативно и достоверно тълкуване на деянията на политиците, общественото мнение се превръща в ехо на посланията на политиците.
Периодите между изборите могат да бъдат с различна продължителност. Например от декември 1939 до юни 1990 г. в България на практика няма свободни избори. (Тези от 1939 г. са спечелени от „партията“ на безпартийните с царя като неформален водач.) Честотата на обществените избори може да има различни крайни резултати.
Например между ноември 1989 и 2008 година България сменя три конституции (едната временна), петима президенти и дванадесет правителства. От тях девет до 1997 г. След това започва времето на относително постоянни мандати на изпълнителната власт. А само от май 2021 г. до януари 2025 г. министър председателите са девет, изборите за парламент – седем, плюс местни и за президент.
В периодите на политическа нестабилност, тоест от 1989 до 1997 г. и след 2021 г., държавният глава носи основна отговорност за удържане на посоката на управление и геополитическа ориентация на страната.
Ако се върна към цитираната в самото начало кореспонденция, Фройд обяснява тази отговорност по следния начин:
Обществената нагласа („психологическото състояние“) за поддържане на „господството на закона“ трябва да е стабилна и трайна, за да не се стига до войни. Ако обаче основанието ѝ е само подтисничеството на някой, който е на власт, тя ще се разпадне. Ще дойде друг такъв властник, „с вяра в собственото си превъзходство, [който] ще се опита да възстанови управлението на насилието и цикълът ще се повтаря до безкрай.“
Ролята на президента на България според духа на Kонституцията е да възпира управлението на насилие. Той може да изпълнява или не изпълнява тази мисия както във вътрешнополитически, така и, донякъде по-лесно, във външнополитически план.
Хронология на наследството на Желев
Ето един непълен списък на съпротивата срещу либерализацията на България, преодолени благодарение на личните усилия на президента – в случая Желю Желев, който е на поста между 1990 и 1997-ма.
- Несъгласието на БКП/БСП да разпусне своите организации по месторабота, включително държавни и общински учреждения преди провеждането на изборите през 1990 г.
- Опитът за подмяна на обсъждането на конституционните и процедурни гаранции за свобода и демократичност на тези избори, с обсъждането на проблеми на стопанската политика (например приватизация и др. под.), предложени от БСП.
- В дневния ред на Кръглата маса са споразуменията за мирния преход, проектозаконите за политическите партии, промените в конституцията и изборите за Велико народно събрание (ВНС), за гаранции за свобода и честност на изборния процес и достъп до радио и телевизия по време на предизборната кампания и тяхната независимост изобщо. Иначе казано: БСП иска за запази контрол върху общественото подсъзнание.
- Опровергаване на слуховете за „слугинската“ роля на опозиционните организации през 80-те години и СДС от 1989-1992 г. спрямо БКП и Държавна сигурност, т.е. на легенди и по-сетнешни тълкувания на периода, които в крайна сметка са от пряка политическата полза за наследниците на тези организации и техните мутации (публични, но не съвсем видими) през последните 30 години.
- Ранната конспирация и несъгласието със замислените и осъществени промени в международната ориентация и независима външна политика на България. Премахването на доктрината „Брежнев“, подкрепата за независимостта и суверенитета на пост-съветските и след-югославските републики (включително Македония и Руската федерация, но безрезервна подкрепа за Балтийските страни, Украйна и т.н.) по време на процеса на разпад и разпускане на Съветския съюз, демонтажа на Съюза за икономическа взаимошощ, Варшавския договори и подкрепата за Кувейт по време на войната в Залива.
- Несъгласието със сътрудничеството с Европейската икономическа общност, асоциираното членство на България в ЕС и пътя към членство в НАТО.
Някои подробности от приноса на България за разпускането на СССР
На 8 януари 1991 г. по нареждане от Кремъл войски блокират все още съветския парламент на Литва. На 13-ти войската започва стрелба по гражданите, защитаващи сградата, в която са се барикадирали депутатите и президентът. Употребата на сила остава в историята като „Вилнюското клане“ на 1991 г. На 16-ти във ВНС гласувахме (без БСП) декларация, която осъжда насилието, а на 27-ми изпратихме трима депутати от СДС и по един от ДПС и БЗНС във Вилнюс.
На следващия ден ръководителят на делегацията Михаил Неделчев произнесе в Литовския парламент (от наше име) пламенна реч, в която каза, че ние “се прекланяме пред непоколебимостта на Литовското гражданство да отстоява националния си суверенитет, пред решимостта му да се освободи от имперска зависимост, да брани все още крехката демокрация”. И продължи:
“Приемете нашите дълбоки съболезнования за дадените жертви, нашето съчувствие за всекидневните унижения, които ви причиняват окупаторите.” Речта завършваше така: “Нашите обвинения също са отправени лично към Горбачов, който и в България вече загуби престижа си.”
Тази изява беше координирана с екипа на президента.
През лятото и есента на същата година той категорично осъди опита за преврат в СССР, подкрепи избора на президента Елцин и независимостта на Украйна (според решенията на Върховната рада, приложени три години по-късно от Будапещенското споразумение), както и независимостта на другите съветски републики и разпускането на техния „съюз“.
През това време и по-късно не стихваше съпротивата на БСП срещу тази политика.
Особено показателен беше епизодът, при който външният министър от правителството на Виденов, като част от делегацията на Желев за среща, с португалския му колега през 1996 г., се опита да пробута на Мариу Суариш „проекто-декларация“, с която се променя статута на НАТО.
Делото на Желю Желев е продължено в по-спокойна обстановка от президентите Петър Стоянов и Росен Пленелиев.
Съвременни недоразвития
Разсъжденията на Фройд доста добре описват политическо напрежение в България след конференцията в Мюнхен. Въпреки стреса от явната подкрепа за въжделенията на Кремъл по повод собствената му война срещу Украйна, мирът няма да настъпи без участие на Европа. Няма да настъпи и без участието на Украйна като жертва на агресията и огромното мнозинство подкрепящи я страни.
Тук, поради слабо изучени обстоятелства, отгласът е в духа на „проекто-декларацията“ на министъра от правителството на Виденов – НАТО е колективна рамка в многополюсен свят. Членове на кабинета от БСП и бивш премиер участват в конференция на тази тема.
Политиците зад правителството се увличат от „вяра в собственото си превъзходство“. Но то идва на второ място след превъзходството на президентите на САЩ и Руската федерация. Неизвестно защо това настроение се споделя и от немалко коментатори на случващото се в страната.
Така, чрез подкрепа за Кремъл в България, се „възстановява, по думите на Фройд, управлението на насилието“.
На пръв поглед причината е в положителните нагласи на обществото спрямо Русия. Но всъщност тези нагласи са ехо от поведението няколко политически партии и техните водачи.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум