Остър завой във външната политика, орязване на средствата за медии, атаки срещу съдии и адвокатски кантори. Това са само част от действията, които Доналд Тръмп предприе след връщането си на власт в края на януари 2025 г.
На фона на всичко това новата президентска администрация реши да ограничи финансирането на няколко от най-престижните университети в САЩ. В центъра на тази политика попадна „Харвард“.
В понеделник университетът заведе дело срещу федералното правителството заради решението на администрацията да замрази финансиране в размер на 2,2 млрд. долара.
Президентът на университета Алън Гарбър каза, че учебното заведение е избрало да оспори това, което нарича неразумни искания от представители на администрацията, които преследват антисемитизма, но „искат да контролират кого наемаме и какво преподаваме“.
„Исканията на администрацията ще наложат безпрецедентен контрол върху университета“, се казва още в съобщението на Гарбър.
Действията на Белия дом станаха причина за протести и обединение на академичната общност.
От администрацията на Тръмп посочват, че спирането на средствата се прави, за да е сигурно, че данъкоплатците не плащат за „расова дискриминация или расово мотивирано насилие“.
Всичко това се случва, след като преди повече от година републиканците в Конгреса проведоха серия от изслушвания на ректори и президенти на университети заради серията от протести в тях срещу действията на израелската армия в Ивицата Газа. По време на тези протести имаше случаи, в които студенти от еврейски произход бяха нападани и тормозени. Затова новата администрация многократно обвини част от образователните институции в антисемитизъм.
От години консервативни политици и активисти твърдят, че някои университети в САЩ трябва да се променят. Те казват, че учебните заведения и преподаващите в тях са крайно либерални, леви и активно маргинализират консервативните политики и техните защитници.
Защо възникна спорът между управляващите и „Харвард“?
Още в първите седмици след встъпването в длъжност на Тръмп Белият дом започна проверки на образователни институции в кампания, за която твърди, че е насочена срещу програми за многообразие, справедливост и приобщаване (DEI), както и срещу „върлуващия антисемитизъм“. Бяха спрени програми за стотици милиони долари, основно бяха предвидени за проучвания.
Сблъсъкът между администрация и университети се изостри, след като няколко от тях получиха инструкции да променят част от политиките си, ако искат да получават финансиране от федералния бюджет.
„Харвард“ получи писмо, в което бяха включени изисквания като данни и одитиране на политиките за наемане на персонал, пълни данни за приетите и отхвърлени кандидат-студенти, които да включват например тяхната раса и националност, както и спирането на програми, в които има „фрапиращи проявления на антисемитизъм“.
От университета отхвърлиха изискванията на администрацията и ги нарекоха намеса в независимостта.
„Нито „Харвард“, нито които и да е друг частен университет може да допусне да бъде превзет от федералното правителство“, написа тогава Гарбър.
Отказът беше последван от спирането на държавното финансиране за университета. Освен всичко друго администрацията заплаши, че ще спре грантове за общо до 8,7 млрд. долара, предвидени за няколко години напред.
„Какво ще стане, ако никога не им платим. Няма ли да е яко“, казва неназован човек от кръга на Тръмп, цитиран от Ню Йорк Таймс.
Действията на Тръмп срещу университетите и по-конкретно срещу „Харвард“ предизвикаха вълна на недоволство от студенти и преподаватели в цялата страна. Над 100 ръководители на висши учебни заведения и академични лидери подписаха отворено писмо, в което осъждат действията на Белия дом.
„Харвард“ е основан през 1636 г., 140 години преди обявяването на независимостта в САЩ. Университетът е смятан за един от най-престижните в света, а обучение в него са получавали много от американските и световни лидери, водещи юристи, учени, бизнесмени и др.
Кои други университети са със замразено финансиране?
Не само „Харвард“ е със замразено финансиране.
Университетът „Корнел“, част от Бръшляновата лига, се оказа със замразени средства в размер на 1 млрд. долара заради разследване за предполагаеми „нарушения на гражданските права“.
Въпреки че твърди, че не е получил официално решения от Белия дом, „Нортуестърн“ се оказа със спрени 790 млн. долара. Потърпевши са още „Принстън“, „Браун“, „Пенсивалния“ и „Колумбийския университет“.
Именно последният беше един от най-остро критикуваните заради студентските протести срещу войната в Газа, по време на които се стигна и до сблъсъци с полицията. Администрацията на Тръмп замрази 400 млн. долара от финансирането на университета, въпреки че от ръководството му обявиха, че са се съгласили на част от исканията на Белия дом.
Общият размер на всички средства за университети, които за застрашени от политиката на Тръмп, е около 12 млрд. долара. Университети в САЩ получават сериозно финансиране, най-вече за изследвания, от края на Втората световна война. Огромна част от проучванията в страната се случват именно в учебните заведения.
Кой иска да върне университетите с поколения назад?
Недоволството на консервативни кръгове срещу обучението в най-елитните университети в САЩ не е нов феномен. Срещу това от години се обявяват различни активисти, включително и кандидати за ключови постове в администрацията.
По думи на самия Тръмп кампусите на университети са попаднали под контрола на „маниаци и лунатици марксисти“. Тази реторика се засили с развитието на протестите срещу войната в Газа.
В разгара им представители на Републиканската партия организираха серия от изслушвания на президенти и ректори на университети, някои от които дори подадоха оставки заради случилото се в образователните институции, които управляват. В крайна сметка част от университетските управи обявиха, че ще предприемат действия с цел да спрат антисемитските прояви на територията си.
В действията на администрацията на Тръмп сега основна роля заемат образователната министърка Линда Макмеън, служители в кабинета на главния прокурор и други съветници и служители в Белия дом.
Желанията на Тръмп се подкрепят и от активисти, които имат влияние върху част от политиките, свързани с образованието. Такъв например е Кристофър Ръфо. Самият той от години защитава идеята, че използването на финансирането е път към „екзистенциален страх“, който да провокира промяна в академичните общности и да върне състоянието в тях „едно-две поколения назад“. През годините той неведнъж се е срещал с Тръмп, а според няколко американски медии дори стои зад част от образователните възгледи на екипа на президента.
Идеята за завладените от леви идеи университети всъщност не е нова. Тя се появява още по времето на Макартизма, но е затвърждавана и в следващите десетилетия.
По данни на Галъп само в последното десетилетие доверието в качеството на висшето образование в САЩ е паднало от 56 на 36%.
Форум