Преди точно три години Русия нахлу в Украйна с цел да я подчини и превърне във васална държава. Героичната съпротива на украинците заедно с военната и политическата подкрепа от страна на Европа и САЩ провалиха плана на Владимир Путин.
За съжаление американската подкрепа скоро може да е спомен. Доналд Тръмп желае да сключи колкото се може по-скоро „сделка“ с Путин – без значение на каква цена. На масата е не само бъдещето на Украйна като независима държава, но и сигурността в Европа като цяло.
Ако сделката включваше единствено прекратяване на огъня в замяна на фактическо признаване на руските завоевания, тя щеше да е приемлива. Дори и за Володимир Зеленски – ако замразяването на конфликта е съпроводено със западни гаранции за сигурността на Украйна.
Администрацията на Тръмп обаче споменава и други, и то широкомащабни отстъпки. Те включват следното:
- отпадане на американските санкции срещу Москва;
- приемане правото на Кремъл, а не украинските гласоподаватели, да определя кой е на власт в Киев;
- фактическо оттегляне на САЩ от НАТО и предоговаряне на политическият порядък в Европа.
Какво се промени
Случилото се през последните няколко седмици е показателно.
Американско-руските преговори в Рияд са стъпка за нормализиране на дипломатическите и икономическите отношения между двете страни. Белият дом има надежди, че Путин е склонен на компромис. Някои дори допускат Русия да се превърне в съюзник на САЩ в противопоставянето с Китай.
Второ, Тръмп нарече Зеленски „диктатор“, понеже е въвел военно положение, което е пречка за провеждане на избори. Всъщност решението е на Върховната рада, украинския парламент. А че Зеленски е нелегитимен е опорна точка на Кремъл.
Американското ръководство допуска вариант, при който Украйна попада отново под управлението на лидер като Виктор Янукович или Александър Лукашенко, който да я върне в орбитата на Русия. Което по същество е основното руско искане още от началото на пълномащабното нахлуване. Тръмп вече обвини Киев за избухването войната. Така даде индиректно подкрепа на друго настояване на Москва – украинската армия да бъде разоръжена и съответно Украйна поставена в пълна зависимост от Русия.
Дори и без формално оттегляне от Алианса, Вашингтон може да изтегли войски от Европа.
Най-важното: поведението на Тръмп предвещава разрив в НАТО. Агресивната риторика на вицепрезидента Джей Ди Ванс по отношение на Европа на Мюнхенската конференция по сигурността дава идея накъде вървим. Дори и без формално оттегляне от Алианса, Вашингтон може да изтегли войски от Европа – включително от източния фланг. Путин безспорно ще е доволен. Очакваната среща на върха с Тръмп ще е негов личен триумф.
Пред Европа стоят две епохални задачи: да гарантира оцеляването на Украйна и да изгради нов механизъм за стратегическо сдържане на Русия без участието на САЩ.
Какво ще направи Европа за Украйна
Събитията от последните седмици доказаха правотата на френския президент Еманюел Макрон. Още преди Тръмп да спечели изборите в САЩ, Макрон първи постави на дневен ред възможността европейските държави да изпратят военен контингент в Украйна. След като Великобритания също е готова да се включи, вероятността за подобна операция нарасна.
Преговорите по европейската мисия ще са трудни. Не дали България, Унгария или дори Испания и Италия ще участват. Най-вече какви американски военни способности ще са нужни - разузнаване, противовъздушна отбрана, логистика и т.н. Важното обаче е, че европейската мисия е в интерес на Тръмп. То се вписва в сделката му с Путин за прекратяване на огъня. Това ще е ключовият аргумент на Киър Стармър и Макрон при посещението им в Белия дом тази седмица.
Европейците ще продължат да оказват финансова подкрепа на Украйна.
Европейците ще продължат да оказват финансова подкрепа на Украйна. На дневен ред вече са руските валутни резерви, блокирани в ЕС. Европейците не искат да ги експроприират заради сложните правни последици от подобен акт. Но в един момент може и да няма друг избор.
Не на последно място европейската отбранителна промишленост – която върви все нагоре и нагоре в борсовите котировки – засилва капацитета си да подсигури боеприпаси на украинските сили. Проблемът е, че Европа не може да замени САЩ в критични области като системите за противовъздушната отбрана и далекобойните ракетни комплекси.
Поради това Зеленски и Европа ще се опитват да постигнат някакъв баланс и да сключат договорка с Тръмп. След много разправии и пазарене, Украйна ще се окаже принудена да подпише вариант на споразумението за добив на редки минерали (дали и как то ще се приложи, разбира се, е отделен въпрос).
Как Европа ще гарантира сигурността си
Дори и компромисно решение да бъде намерено, дългосрочният проблем за Европа е, че очевидно не може да разчита на гаранциите по член 5 на Атлантическия договор. При бъдещо пряко нападение на Русия срещу страна от НАТО, да речем Естония или Латвия, не знаем дали Тръмп ще се притече на помощ. Или ще притиска докрай своите „съюзници“ от другата страна на океана и ще ги държи непрекъснато в неизвестност, докато трае конфликтът.
Това заключение също потвърждава тезата на Макрон за нуждата от стратегическа автономия.
Такава позиция зае вероятният бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц.
“За мен абсолютният приоритет ще бъде укрепването на Европа възможно най-бързо, за да можем стъпка по стъпка наистина да постигнем независимост от САЩ“, каза той след новината, че неговата партия печели изборите в Германия.
Европа няма друг избор освен да се погрижи сама за сигурността си.
Европа няма друг избор освен да се погрижи сама за сигурността си.
Това включва завишени разходи за отбрана и развитие на военна индустрия и технологии и инвестиции в съвместни отбранителни проекти като т.нар. Европейски небесен щит. Също така включва гаранции от страна на Великобритания и Франция, че техните ядрени оръжия ще защитават цялата територия на НАТО, включително източния фланг.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Европейската отбрана изисква на първо място пари. Страни като Великобритания и Франция са притеснени фискално, а Германия е ограничена по отношение какъв дълг може да поема. За съжаление Мерц не е склонен да преразгледа т.нар. дългова спирачка – поне засега. Остава идеята за съвместно издаване на облигации от 27-те страни в ЕС или поне на част от тях по модела за финансиране за Механизма за възстановяване и устойчивост в отговор на COVID-19. Но по тази точка също са налице дълбоки разделения в Брюксел. Дори да се стигне до компромис, това няма да стана скоро.
Въпреки празничното настроение в Кремъл Украйна няма да падне току-тъй под властта на Путин. Да не забравяме, че към днешна дата Русия дори не контролира в цялост дори Донецка област.
Но място за оптимизъм няма. Европа трябва да е готова за конфликт с Русия, без да очаква спасение от САЩ. Това е единственият начин да защити сигурността си.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум