В България функционира “отработена схема” за източване на пари през обществени поръчки. Това каза Теодора Георгиева, български прокурор в Европейската прокуратура, в интервю за “Капитал”.
Тя посочи като пример работата на Националната компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), която по думите ѝ “дава всички индикации, че от доста години функционира като непрекъсната схема за източване на средства”.
“Непрекъснато се сключват договори, които не се изпълняват, но парите се плащат и тези пари после не се търсят”, каза Георгиева.
В интервюто пред Мирела Веселинова от “Капитал” прокурор Георгиева говори за “съпротива” от страна на български институции, които Европейската прокуратура среща в България.
Тя посочи три примера, при които Министерството на вътрешните работи (МВР) “спъва” разследвания.
Европейската прокуратура беше създадена през 2020 г., за да разследва злоупотреби пари от бюджета на Европейския съюз (ЕС). В нея участват 24 от 27-те държави членки, а неин ръководител е Лаура Кьовеши.
“Отработена схема”
В България има “отработена схема” за източване на пари през обществени поръчки, каза прокурор Геориева.
По думите ѝ едни и същи частни фирми участват в обществени поръчки, “без да имат нито професионалния капацитет, нито опита, нито възможността да ги изпълнят”.
Те заобикалят изискванията като участват в консорциуми, в които се привличат дружества, които предоставят сертификати – понякога неистински – че имат нужния опит и така печелят обществени поръчки за милиони, а понякога и за стотици милиони левове. Но после тези дружества или се оттеглят сами, или се отстраняват и после се наемат като подизпълнители.
“Проблемът тук е, че тези две дружества, които нямат капацитета, взимат например 100 милиона, без да свършат нищо, а на подизпълнителя дават 10 млн.”, каза Георгиева.
“Резултатът е, че се плащат пари за работа, която да струва 110 млн., а получаваме като за 10 млн. - съвсем условно давам тези числа, за да илюстрирам схемата, но тази схема е повсеместна, отработена за източване на средства. Подизпълнителите се съгласяват, защото това е начинът да оцелеят.”
Георгиева посочи като пример Националната компания “Железопътна инфраструктура”, която, по думите ѝ “дава всички индикации, че от доста години функционира като непрекъсната схема за източване на средства - както национални, така и европейски”.
Георгиева каза, че общо във връзка с тази държавна компания Европейската прокуратура работи по няколко дела, по всяко от които щетите за бюджета са между 100 и 300 милиона.
Тя говори и за други разследвания на Европейската прокуратура в България – това за разширението на газохранилището “Чирен”, както и за изграждането на тунел “Железница”.
По думите ѝ милиони левове по обществени поръчки изчезват през “кухи фирми”, като се теглят в брой от банки.
“Как банката дава милиони в чували и то за някакви доста кратки срокове? Ние се опитахме да направим проучване в тази посока. След съдебно разрешение за сваляне на банковата тайна установихме, че не веднъж, а на няколко пъти са теглени кеш големи суми пари от порядъка на милиони”, каза Георгиева.
“Когато обаче запитахме една банка на какво основание са разрешили изплащането на тези средства на каса, оттам се позоваха на банкова тайна и отказаха да съдействат.”
“Институционална съпротива”
Георгиева съобщи също, че Европейската прокуратура среща “съпротива” от български институции по разследвания.
“Има дела, по които са намесени влиятелни личности, политици, депутати, има и дела, по които усещаме институционална съпротива”, каза тя и посочи три примера:
- Разследване за измама с пари за тролейбуси във Враца, по което полицаи в продължение на седмица не провеждат претърсване, въпреки че има съдебно разрешение за това;
- Разследването за разширението на газохранилището “Чирен”, при което претърсване в помещения на държавната фирма “Булгартрансгаз” е забавено с десетина дни. По думите на Георгиева “спънките” са дошли от шефа на ГДНП, който тогава беше Атанас Илков – по-късно назначен за служебен вътрешен министър;
- Разследването за злоупотреба с пари за рибарско пристанище във Варна, по което е уличен бившият кмет от ГЕРБ Иван Портних, което е изпратено на полицията, където по думите на Георгиева “престоява повече от осем месеца”, тоест обвинителният акт е готов, но делото не може да влезе в съда.
“Колкото по-голяма е щетата и по-голяма измамата, толкова по-сериозна е съпротивата и това забавя разследването”, каза Георгиева.
Европейската прокуратура се ръководи от Лаура Кьовеши, а всяка страна има свой европейски прокурор, както и делегирани прокурори. България има 15 места за делегирани прокурори, но в момента са назначени само 12.
Георгиева посочва това като едно от затрудненията пред работата на Европейската прокуратура в България.
Другото е липсата на помещения, където институцията да настани екип от полицаи, с които да работи. Преди две години е предоставена такава сграда, но прокуратурата оттогава не организира обществена поръчка за ремонт.
Интервюто с Георгиева дойде на фона на информация, че ръководителката на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши е поискала българските власти да ѝ назначат охрана. Това се е случило след пожар, при който е загинала майка ѝ.
Пред “Капитал” Георгиева потвърди хронологията каза, че се води разследване за пожара и до момента е рано да се направи извод дали той е резултат от престъпление или инцидент.
Форум