От встъпването в длъжност на Доналд Тръмп минаха 24 часа, но войната продължава. Може би ще продължава 6 месеца или година. И все пак към момента има известна яснота за схемата на един мирен договор.
Нека първо отделим непосредствената задача от дългосрочната цел. Екипът на Тръмп може да постигне временно примирие. Президентът на Русия Владимир Путин привидно не иска подобно нещо, но е заинтересован и може да се съгласи на сделка.
По-сложен, разбира се, е въпросът за дългосрочния мир. Този въпрос има решение, което изглежда силно асиметрично. Съгласие на Украйна и президентът ѝ Володимир Зеленски изглежда постижимо, но ще налага сериозна промяна в позицията на Русия.
Как може да изглежда мирният договор
Ако очертаващата се към момента по-вероятна структура на мирен договор се опрости максимално, тя изглежда така:
Първо, Украйна отстъпва част от територията си, около 17-18%, тоест окупираните части. Не се обсъжда обаче трайна промяна в статута на територията, а този въпрос се поставя в скоби и остава там за неопределено време.
Второ, Украйна получава солидни гаранции за сигурност, а не меморандуми и споразумения като тези от Будапеща (1994) и Минск (2014). Гаранциите включват действителен ресурс и капацитет за отбрана, които изискват международни военни сили на територията на страната.
Това са две ясни аксиоми. Аксиомата е просто положение, от което следват други, но което не се поставя под съмнение, неделимо е, няма вариации. Такива са аксиомите на Евклид или трите принципа на динамиката на Нютон. Те не следват от нищо, но от тях следва всичко останало в геометричния или физическия свят. В случая с Украйна това са постулати, които не се поставят под съмнение, не са функция на някакви променливи, имат безусловна валидност.
Прави веднага впечатление, че в тях става дума за Украйна, а не за Русия. Украйна отстъпва владение на територия, но не и суверенния ѝ статут, а получава гаранции за сигурност и капацитет за отбранителни действия. Русия спира военните действия и не прави друго. Предимството на тази схема е в това, че тя осигурява простота в основните положения.
Отвъд тях следват заплетените въпроси, които засягат главно Русия и начина, по който Украйна получава гаранции за сигурност.
Сигурността на Украйна
Ясно е, че към момента Украйна не може да стане действителен член на НАТО. Ако, подобно на Швеция и Финландия, тя бъде приета ефективно от днес за утре, това би поставило НАТО в състояние на война или на нещо подобно на война (ако има примирие) с Русия, което не е приемлив риск. Зеленски разбира добре, че подобно условие не е уместно.
Много по-важно от номиналното членство в НАТО е действителният капацитет за отбрана и – нещо, което е в кръга на сигурността, тоест отвъд отбраната – възпиращият ефект на подобен капацитет. Отбранителен капацитет на Украйна означава масирано въвличане на западни сили на територията ѝ, поне в две посоки.
От една страна, сили, които охраняват демилитаризираната зона с огромната площ от над 1200 км дължина и около 100 км дълбочина. От друга – отбранителният капацитет налага изграждане на военни инсталации, центрове, бази, независимо как ги наричаме.
Двете задачи предполагат огромна инвестиция в хора, финанси, военно оборудване. Не можем да кажем какво ще направят САЩ. Но Европа и нейни съюзници в Далечния изток като Южна Корея, Япония, Австралия трябва да организират особена „Конференция за Украйна“ (постоянен форум), която да обсъжда тези въпроси и да предлага разпределение на ангажименти по държави. Това може да се постигне, ако западните сили си отворят широко очите и стигнат до по-голяма яснота за дългосрочните рискове, ако продължават с половинчати решения.
Какво ще поиска Русия
По-сложен е въпросът с Русия. Ако има временно примирие, на което Русия в момента не е съгласна, остават редица въпроси, които тя ще включи в преговорите.
Русия е на прага на фалит. Тя има инфлация, която официално е около 10%, но в действителност може да достига 20%. Централната банка поддържа 21% основен лихвен процент, който замразява кредити и предприемачество. Русия има над 40% военен бюджет и икономика на държава в пълномащабна война. Тя се изгради като военна икономика и връщането от това състояние е проблематично.
Държавата страда от остър дефицит на работна сила, главно от компетентни кадри, както поради 700-800,000 убити и ранени, така и поради емиграция. Отвъд това Москва преживява тежка демографска криза. И така нататък, има още редица фактори, които сумарно предвещават социално-икономическа катастрофа.
В тази ситуация Русия ще постави условие, първо, да се върнат на централната ѝ банка близо 300 милиарда долара активи, блокирани в няколко страни, главно Белгия.
Второ, ще иска да бъдат облекчени санкциите, особено на банки и при износ на газ и петрол.
Трето, ще настоява за възстановяване на газопроводи и петролопроводи, които са спрени или са обект на санкции. В резултат на облекчаване на санкциите ще иска и сенчестият флот да бъде легализиран. И други в тази посока. Накрая, ще иска вдигане на обвиненията срещу Путин от Международния наказателен съд.
Може ли да има дългосрочен мир
Накратко, Украйна ще иска само гаранции за сигурност, които се свеждат до надежден ресурс за отбрана. Русия ще иска много и дори това много ще ѝ бъде малко. И точно в тази точка – кой какво и колко иска – двете групи условия на двете страни се пресичат. В пресечната точка възниква нов важен въпрос.
Какви отстъпки към Русия биха отслабили гаранциите за сигурност за Украйна? Кои условия, поставени от Русия, ще противоречат на единственото фундаментално условие, поставено от Украйна.
Въпросът не е какво отстъпваме на Русия в името на мира или самоцелно, по дипломатически съображения или пък с аргументи за справедливост. Въпросът е какви компромиси към Русия ще породят условия за продължаване на нейната експанзия – към Украйна, но и към Грузия, Молдова, Балтийските републики и не е ясно накъде оттам нататък.
Проблемът тук е, че Русия не може да даде гаранции за своето поведение. Това е елемент в генетиката на имперската гледна точка, която е екстатична, отскача напред и напред. Тя не се побира в собствените си граници, които във всеки момент се оказват временни. Казано по-просто, Русия не може да даде гаранции, че ще миряса, защото това не зависи от този или онзи президент, политик или руската Дума, а е елемент в конституцията ѝ на политическо тяло.
Вероятно примирие ще има, ако Тръмп е решителен и принуди Русия. След него ще почнат мъчителни преговори. Русия ще постави на преден план условия, които имат пряко отношение към нейната икономическа реставрация, а това означава нарастване на военните ѝ сили. Но така войната ще е пак налице, независимо от временното примирие. Тя ще тлее под масата на преговорите, скрита и необратима.
Дори екипът на Тръмп да осигури мир за 24 месеца, а не 24 дни, готов ли е да поеме този риск? Същият въпрос очаква и страните от Европа, първо по-пряко заплашените в североизточната ѝ част, а след тях и останалите.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум