В продължение на месеци хиляди севернокорейски войници щурмуваха окопи, бягаха от артилерийски огън, биеха се редом с руските войски и се опитваха да изтласкат украинските сили от руска територия в Курск.
Когато се появиха за първи път на руско-украинския фронт миналата есен, севернокорейските сили предизвикаха тревога сред западните военни специалисти.
Притеснението им беше, че те ще разгромят украинските войски, вече обсадени другаде по 1100-километровата фронтова линия, и ще ги принудят към отстъпление.
Но това не се случи. Сега дори се появиха съобщения, че севернокорейските войски са се изтеглили от фронтовите линии. Причината, според информация на Ню Йорк Таймс от 31 януари, изглежда е големият брой жертви сред редиците им.
Потърсени за коментар от Радио Свободна Европа (РСЕ), украинските власти дадоха смесени оценки за публикацията на американското издание.
Служител на военното разузнаване на Украйна, който говори при условие за анонимност, каза пред Current Time, че севернокорейските сили наистина са били ротирани поради „големи загуби“, но характеризира движението им като „стандартни операции“.
Командването на специалните операции на Украйна обаче каза пред украинската служба на РСЕ, че севернокорейски войски не са били забелязани в районите, където специалните сили се бият от около три седмици.
„Вероятно след като са претърпели значителни загуби, те са били принудени да се оттеглят“, казаха от украинското командване.
Ако бъде потвърдено, едно пълно изтегляне на севернокорейските части или дори само по-мащабно отстъпление, би било много лоша новина за руското командване. Но ето какво знаем със сигурност до момента.
От Пхенян до Курск
След седмици на украински предупреждения, подкрепени от сателитни снимки и други публични данни, севернокорейски войски започнаха да се появяват в руските региони, граничещи с Украйна, в средата на октомври. По думите на официалните лица ставаше въпрос за общо повече от 11 000 души.
По онова време не беше напълно ясно защо руските командири са се обърнали за помощ към Пхенян. Някои експерти предполагаха, че президентът Владимир Путин се опитва да избегне свикването на нова мобилизация или изпращането на наборници на фронта - нещо, което ще предизвика недоволство в Русия.
Западните служители го представиха като знак на отчаяние. Според западни оценки загубите на Русия от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. са над 700 000 убити или ранени.
„Това е индикация, че той (Путин) може да се намира в още по-голяма беда, отколкото повечето хора предполагат“, каза тогавашният министър на отбраната на САЩ Лойд Остин през октомври.
Украински служители прогнозираха, че севернокорейските войски ще се окажат в Курск - граничен регион, където Украйна беше изненадала Русия с нахлуване два месеца по-рано.
Така и стана. Украинските части оттогава многократно съобщиха за сблъсъци със севернокорейци и дори взеха такива няколко войници като военнопленници.
Постигнаха ли успехи севернокорейските части
Когато Украйна проби границата с Русия към Курск през август 2024 г., нейните сили бързо превзеха значителна територия: в най-голямата си фаза тя беше около 1300 квадратни километра.
Това е и най-голямото нахлуване на руска територия от чужда армия след Втората световна война.
Отбраната на Русия първоначално беше хаотична и неорганизирана - а това предизвика изненада и възмущение, особено сред местните жители. Но командирите преразположиха части, бавно изтласквайки украинските войски назад.
Севернокорейски войници бяха разположени там през октомври, а украинските власти съобщиха за първи сблъсъци с тях в началото на ноември.
Към днешна дата обединените сили на Русия и Северна Корея са си върнали малко повече от половината територия, завзета от украинските сили в Курск.
Дни след Нова година украинските командири наредиха нова офанзива в района на Курск, за да си върнат за севернокорейските успехи.
Мотивите отново бяха неясни, въпреки че някои експерти казаха, че това може би се случва с цел Украйна да спечели територия и да се бори за по-добра позиция преди евентуални мирни преговори, за които президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява.
По време на тези действия украинските военни заловиха и няколко севернокорейски войници.
„Те действат според съветската тактика, те действат във взводове, роти. Възползват се от масовото си присъствие“, каза главнокомандващият на украинските въоръжени сили, генерал Олександър Сирский, в интервю миналия месец.
„Те са доста смели; разбира се, това е проблем“, добави той.
Колко са жертвите на Северна Корея
Украински официални лица твърдят, че са нанесли значителни загуби на севернокорейските войски. В края на декември президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи за над 3000 убити и ранени.
Военното разузнаване публикува изображения на предмети, заловени от войските на Северна Корея - книги, брошури, дори мобилни телефони - въпреки че малко от съдържанието им беше споделено публично.
В интервюто си миналия месец Сирский изчисли, че около половината от 11 000-12 000 разположени войници вече са били убити или ранени.
Но украинските твърдения не могат да бъдат проверени независимо.
Дни преди Зеленски да даде оценката си, главната разузнавателна служба на Южна Корея каза, че около 1100 севернокорейци са били убити или ранени. Белият дом даде сравнима оценка на 27 декември: „повече от 1000 убити или ранени при тези конкретни сражения само през последната седмица“.
Южнокорейското разузнаване даде актуализирана статистика и на 13 януари: 200 убити севернокорейци; 2700 ранени.
Изтеглянето на севернокорейските войски от фронтовата линия може да е знак за това колко ефективни са били украинските атаки, особено ако те дават приоритет на операциите срещу войниците на Пхенян.
Но ротациите на войски също са нормална практика на всяко бойно поле. Изтощените войници имат нужда от почивка, части с големи загуби трябва да бъдат попълнени или реорганизирани, трябва да се попълнят и запасите на боеприпаси и снаряди.
Форум