В януарските дни на 1887 г. през Дунава прехвръкват пропагандни материали призоваващи за бунт срещу властите в Княжество България. Те заклеймяват като най-тежка тирания за страната онези 15 месеца, последвали Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г.
То е обявено за едва ли не най-лошото събитие в цялата българска история, защото е довело до оттеглянето на руския военен министър, руските офицери от българската армия, а накрая и до скъсването на дипломатическите отношения между София и Санкт Петербург.
Тези твърдения намират почва в Русе и Силистра, където възникват заговори за бунтове. Те обаче са бързо потушени от властта, а участниците в тях са безмилостно наказани.
В навечерието на бунта
Още през декември 1886 г. в Русе е организиран таен комитет. В него влизат местни влиятелни търговци, чиито култура и нагласа са далеч от бунтове и съзаклятия, но разчитат на офицерите от местния гарнизон.
Сред тях е майор Димитър Филов – участник в Съединението и Сръбско-българската война от 1885 г. След войната той е повишен в подполковник и командва бригада в Русе.
Пренебрегнат от организаторите на преврата на 9 август 1886 г., скоро Филов се обявява против него. В края на август същата година дори настоява пред княз Александър I да не напуска страната, но още през октомври е уволнен от полк. Данаил Николаев, военен министър в правителството на д-р Васил Радославов.
Филов напуска поста командир на бригада и е поставен под домашен арест в Русе. По това време той е бил вторият по старшинство офицер в страната след самия военен министър.
Решаваща роля в това има и майор Атанас Узунов, защитник на Видин по време на отминалата Сръбско-българска война. По това време той е началник на Трета пеша бригада и комендант на Русе. Узунов не участва в преврата през 1886 г. и не симпатизира на пропагандата на емигрантите от Румъния, но оттеглянето на Петко Каравелов от регентството на Стефан Стамболов го отблъсква и от управляващите. На няколко пъти Узунов ходи до Букурещ и се вижда там с руския дипломатически агент М. Хитрово.
Узунов установява връзки още и с майор Олимпий Панов, бесарабски българин, бивш член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Панов е участвал в Руско-турската война от 1877-78 г., включително и в героичните боеве на Шипка. В Сръбско-българската война той е началник на артилерията и допринася за победата при Сливница.
След 9 август 1886 г. само за 4 дни Панов е военен министър в кратковременното правителство на Каравелов. През ноември заради подозрение за участие в заговор, е уволнен от армията.
Правителството на д-р В. Радославов го интернира в Ловеч. Екстерниран от българските власти, през януари 1887 г., минавайки през Русе и срещайки се там с майор Узунов, Панов се установява в Румъния. Узунов смята Панов за патриот, докато към останалите емигранти в Румъния изпитва недоверие.
Уволнен от армията по това време е и майор Андрей Блъсков. Той е син на учителя Райчо Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. Участва в Сръбско-българската война и получава орден за храброст. Тъй като е съпричастен и към преврата през 1886 г., след успешния контрапреврат е уволнен от армията.
Главната мотивация в повечето случаи за участие в бунтовническите начинания (...) е страхът от чувствително влошените отношения с Русия
Всички гореизброени и отстранени от войската разчитат на стари приятелски и колегиални мрежи и поддържат връзки с останалите в българската армия офицери.
Главната мотивация в повечето случаи за участие в бунтовническите начинания срещу регентството на Стамболов и правителството на Радославов е страхът от чувствително влошените отношения с Русия, прекъснатата дипломация с Петербург и опасенията от бъдещо руско отмъщение.
Затова нито ги притеснява откритата пропаганда срещу Съединението, нито детронирането на княз Александър I, владетелят направил възможно Съединението и водил войската по време на Сръбско-българската война.
Бунтът в Силистра
Междувременно регентството и правителството в София получават информация за движението на майор Узунов между Русе и Букурещ, както и на кап. Кръстев между Силистра и румънския град Калараш отсреща.
Бъдещият бунт е предвиден за началото на март 1887 г., но поради разкрития от 15 февруари става преждевременно. Получил телеграма от военния министър полк. Д. Николаев да замине за София кап. Кръстев разбира, че заговорът е разкрит от властите и бърза да обяви бунта в Силистра. Поради това и съзаклятниците в Русе са принудени също да избързат.
Кап. Кръстев извиква офицерите от дружината си в Силистра и обявява своите планове. Някои ги одобряват, други мълчат, но никой не се изказва против. На 16 февруари 1887 г. той изпраща няколко отделения войници с цел да завземат телеграфната станция в града и да арестуват окръжния управител Никола Обретенов и войнския началник на града кап. Михаил Тепавски. Последният се оказва болен на легло, докато Обретенов съумява да се укрие.
Обретенов, бивш Ботев четник и тутракански околийски началник, е поставен за окръжен управител на Силистра малко по-рано, през януари, след като властите разбират за подготовката на бунта.
Кръстев съчинява телеграма до руския цар Александър III, но силистренски граждани отказват да я подпишат. Ето защо той я изпраща от свое име. До вечерта в Силистра пристигат заговорниците от Калараш в Румъния, сред които и майор Радко Димитриев. Целта е да тръгнат към Шумен, който да се превърне в център на целия бунт срещу регентството и правителството в София.
За потушаване на бунта в Силистра правителството взема бързи и енергични мерки
За потушаване на бунта в Силистра правителството взема бързи и енергични мерки, като прехвърля военни части от Русе, Варна и Шумен. Слуховете в Силистра, че офицерите са станали „изменници“ и че има опасност от „чужда окупация“ на страната в резултат от бунта, натежават сред населението.
По-голямата част от войската около Кръстев също се разбягва. Верни на регентството части правят обръч около града. Докато силистренските метежници вече се готвят за бягство, майор Петър Груев и кап. Анастас Бендерев пристигат от Калараш по леда на Дунава. Бързо обаче властта на регентството в Силистра е възстановена и кап. Тепавски поема командването на войската. Опитът на Кръстев да разстреля него и Обретенов не успява. Напротив, изменилите му войници сами го застрелват. Груев и Бендерев се връщат обратно, а много от бунтовниците също бягат към Румъния.
Бунтът в Русе
По това време бунтът в Русе е вече в разгара си. Постепенно през деня на 19 февруари надмощието минава на страната на силите, верни на регентството и правителството, а деморализацията в редовете на разбунтувалите се расте.
След време предстои и да се разбягат. Целият град, тълпата, свикнала да върви след победителите, скоро ще завика „Смърт на предателите!“. Жертвите, сред които има мирни граждани, още повече ожесточават населението. Скоро полицейските участъци са пълни.
В столицата по това време също са извършени немалко арести. Стамболов свидетелства, че те са дело на правителството.
Политическото ожесточение води и до това, което писателят и историк Симеон Радев нарича „това ужасно и срамно нещо“, имайки предвид „побоя на Каравелов“. Разбира се, не точно идейните му противници тогава са начело на това злодеяние, а главният военен прокурор майор Коста Паница.
В Русе набързо е организиран военнополеви съд. Д. Николаев иска от майор Рачо Петров осъдените да се разстрелват незабавно. Сред тях има дори и ранени. Майор Филов е на смъртно легло. На 20 февруари съдът се произнася. Филов умира през нощта, поради което не е доведен в съда. Олимпий Панов, който е бил сподвижник на Стамболов в миналото, Атанас Узунов и други бунтовници късно през нощта са осъдени на смърт.
Германският консул в Русе изказва опасения, че изпълнението на присъдите може да доведе до руска окупация на Княжество България. Окръжният управител на Русе Димитър Мантов му казва: „Не се боим от никаква окупация. Нека заповядат русите, ако им отърва!“.
Изпълнението на присъдите
На 21 февруари 1887 г. в София заседават регенти и министри, които обсъждат изпълнението на присъдите. Опитът на Стамболов да спаси поне Олимпий Панов не успява. Захари Стоянов и Димитър Петков пристигат и не съумяват в техния опит да измъкнат цивилния осъден на смърт Тома Кърджиев.
Всякакви аргументи се разбиват в главния аргумент на привържениците на твърдите мерки, които часове след бунтовете имат надмощие. Според тях всяко колебание след подобно събитие ще доведе до пълна деморализация на войската.
На 22 февруари 1887 г. осъдените в Русе са екзекутирани. В Силистра кап. Кръстев е отдавна мъртъв. Само на осмата година от съществуването на младата държава, и то като резултат от процес, започнал с провъзгласяването на Съединението, българи стрелят срещу българи.
През 1992 г., в един предговор със спомени за Стамболов и Стамболовото време, историкът Андрей Пантев ще зададе въпрос: „А не сте ли се замисляли каква съдба бяха приготвили за Стамболов офицерите русофили през 1887 г., ако бяха успели?“
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум