Те са офицери русофили, установени в Румъния. Обединени са в български емигрантски комитет. През януари 1887 г. те стават особено активни: наводняват България с позиви, прокламации, хвърчащи листове, печатни възвания и тайни писма. Но коя е причината за тази трескава дейност?
Нека се върнем с 15 месеца назад и ще разберем.
На 6 септември 1885 г. Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) и офицерите от източнорумелийската милиция провъзгласяват в Пловдив Съединението с Княжество България. Българският княз Александър I застава зад акцията и навлиза в османската автономна провинция Източна Румелия.
Русия се обявява против акта от 6 септември. Тя изтегля своите около 200 руски офицери от българската армия, както и руския генерал, който изпълнява функциите на български военен министър.
Лишена от голяма част от висшите си офицери, младата българска войска все пак успява да отблъсне нападението на сръбския крал Милан и по този начин да утвърди международно в първите месеци на 1886 г. Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В следващите месеци обаче вярната на Русия и нейната политика русофилска опозиция в страната започва неимоверна кампания срещу защитника на Съединението и водача на българската войска по време на войната със Сърбия – княз Александър I Батенберг.
На 9 август 1886 г. офицери русофили осъществяват преврат и го отстраняват от престола.
Въпреки успешния в следващите дни контрапреврат, ръководен от председателя на парламента Стефан Стамболов, и завръщането на детронирания владетел в България, той все пак трябва да напусне страната.
Във времето, в което престолът е овакантен, Княжеството се управлява временно от регентство начело със самия Стефан Стамболов.
Офицерите русофили готвят бунт
След време участниците в преврата от 9 август 1886 г. емигрират в Румъния. Подпомогнати от Азиатския департамент в Петербург, в януарските дни на 1887 г. те подготвят от румънска територия бунт в България за сваляне на регентството и връщането към времето от преди Съединението.
Руският цар Александър III прави сериозни намеци за руска окупация на България със съгласието на Турция
При евентуален опит на управляващите в София да върнат бившия княз Александър I, руският цар Александър III прави сериозни намеци за руска окупация на България със съгласието на Турция. Предвижда се създаването в София на временно правителство, угодно на Петербург, оставяне на страната за известно време без княз, завръщане на руските офицери в страната и назначаване отново на руски военен министър.
Това е и причината за споменатите в началото хвърчащи листове и позиви, призоваващи офицерството и населението в България към въоръжен бунт срещу „узурпаторите“ от регентството.
За целта се предвижда в началото да бъдат използвани силите на гарнизоните в Русе и Силистра. Съзаклятието се подготвя в букурещкия хотел „Симон“ от офицерите майор Петър Груев, капитан Анастас Бендерев, майор Радко Димитриев и други. Те установяват връзки с видни лица в Северна България.
След години командирът на Дунавския полк капитан Вълков си спомня как казал на Радко Димитриев и другарите му в хотела: „Съжалявам, че тук, гдето преди десет години е имало комитет за свободата на България, сега работите за нейното поробвание.“
Срещу Съединението и за Русия. Пропагандата на бунта
За да подготви настроенията на юг от Дунава за предстоящия бунт емигрантският комитет подготвя и разпраща в Княжеството споменатите в началото пропагандни материали.
От негово име в Браила е издадена и разпространена на юг от Дунава още и брошурата “Нашето положение”. Нейната реторика е насочена срещу англичани и немци, на които се твърди, че са се продали регентите начело със Стамболов.
Текстът се противопоставя още на Търновската конституция. Той представя Русия като привързана и грижеща се за българите, които ѝ отвръщат единствено с неблагодарност. Упорито се описва периодът след Съединението от 6 септември 1885 г. като черна страница в българската история в сравнение с "преобладающето влияние на русите" преди това. Единствено превратът от 9 август 1886 г. с отстраняването на княз Александър I се представя като някакъв светъл проблясък, последван от още по-тежки времена за България и отдалечаването ѝ от Русия.
Офицерите русофили подкрепят „славянството“ начело с Русия и го противопоставят на „швабщината“ и „чифутите англичани и немци"
Специален печатен орган, носещ неслучайно името „Девети Август“, противопоставя с невъздържан език „славянството“ начело с Русия на „швабщината“ и „чифутите англичани и немци". През цялото време вестникът клейми невъздържано датата 6 септември и Съединението, извършени без съгласието на Русия, смятайки ги за източник на всички злини сполетели българското общество.
Изданието упорито говори отделно за „България“ и за „Източна Румелия“ (внушавайки по този начин за незаконността на Съединението) като употребява за населението на юг от Балкана дори понятието „румелийци“.
На 10 януари 1887 г. комитетът в Букурещ отправя и едно специално „Възвание към българския народ“. Обявявайки се срещу Съединението и властите в България, съзаклятниците са съвсем красноречиви за целите и намеренията си и настояват за следното:
„Братя българи, тежки, ужасни времена преживява България от 15 месеца насам. Разсипа се хубавото ни отечество. От най-свободен народ, какъвто бяхме преди 6 септември 1885 г., обърнахме се на черни роби под тиранията на един чужденец-авантюрист и на наши неколцина изверги; земята ни се разкъса, вместо да се съедини; сиромашията и голотията ни налетяха; хиляди челяди се покриха с черно; тъмниците се препълниха с жертви (…) Братя, скоро ще чуете зова на отечеството, което ще поиска от вас да грабнете оръжие, за да браните не вече границите и честта му, а да спасите съществуванието му. Долу тираните на България! Смърт на английските слуги! Да живее България свободна и славянска.“
Премълчавано и маргинализирано, Съединението никога не се е представяло официално в комунистическа България в негативна светлина. Но все пак във втория том от тритомната „История на България“ от 1962 г. горното възвание е поместено изцяло в позитивен план.
А четейки подобни документи през януари 1887 – точно преди 138 години – Стефан Стамболов написва в дневника си: „Бедни и злочести български деца, само чувство от безпределна жалост усещам към вас. Защото вие сте вече загубени за вашата майка и сте станали оръдие на нейния убийца.“
Форум