За да разкажем тази история, нека първо напомним кои са героите в нея и каква роля би следвало да играят.
Прокуратурата е страна в наказателния процес, в който съдът е арбитър. Другата страна е подсъдимият. Когато не е съгласен с решението на съдията, прокурорът може да подаде протест пред горната инстанция. Това предвижда законът.
Миналата седмица съдия разкри, че прокуратурата може да избере и друг път, когато не е доволна. Може да образува проверка, да активира службите срещу съдията и дори когато не открие престъпление, все пак да го предложи за наказание. Защото съдията има "гpeшeн миcлoвeн пpoцec и cклoннocт към зaлитaнe в нeпpaвилнa пocoкa".
Не, това не е сюжет от антиутопичен роман, в който поданиците на произволен тоталитарен режим са заставени да мислят по еднакъв начин и всяко отклонение се следи и наказва от властта.
Това е реална история, в която прокурор уж проверява съдия за евентуално престъпление, но когато не намира такова, се произнася по законността на негово решение. Прокуратурата няма такова правомощие. Затова много юристи видяха в този случай доказателство докъде е готово да стигне държавното обвинение в стремежа си да репресира "непослушни съдии".
Става въпрос за съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд (СРС), който през миналата седмица се оплака на Висшия съдебен съвет (ВСС), че е обект на прокурорски натиск във връзка с негов отказ да отнеме автомобил на подсъдим.
Прокурорът в главната роля е Йордан Петров от Софийската градска прокуратура (СГП), който е сред разследващите ключови дела, като тези срещу групата на убития Мартин Божанов - Нотариуса и издирвания бивш следовател Петьо Петров - Еврото.
Как започва всичко
Повод за проверката срещу съдията става случаят с известния публицист Ивайло Цветков - Нойзи, който в края на 2023 г. беше арестуван да шофира под влияние на алкохол. Впоследствие Нойзи се призна за виновен и беше осъден на 10 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок и забрана да управлява автомобил за година и два месеца.
Въз основа на това споразумение прокуратурата поиска от съда да отнеме автомобила на Цветков, шофиран от него при ареста му. През юни миналата година съдия Мирослав Петров обаче не уважи искането на държавното обвинение.
Съдията се е произнасял в същата посока и по други такива дела, но това беше първото срещу публична личност
От мотивите му ставаше ясно, че според него текстът от Наказателния кодекс, който предвижда отнемане на колите на осъдени за такива престъпления, противоречи на конституцията. Съдията се е произнасял в същата посока и по други такива дела, но това беше първото спрямо публична личност.
Прокуратурата тогава даде пресконференция, в която обвини съдията, че неправомерно изземва правомощия на Конституционния съд (КС). Позицията на съдията пък е, че използва правото си да не приложи норма, която според него противоречи на основния закон. КС беше сезиран по темата с отнемането на коли от Върховния касационен съд, но още не се е произнесъл с решение.
Освен прокуратурата, гражданското сдружение "Ангели на пътя" също остана недоволно от решението. Това е обединение на близки на деца, загинали при пътни инциденти. Същото сдружение официално подкрепи Борислав Сарафов да бъде избран за главен прокурор, защото той е привърженик на отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори.
Оперативната разработка
Именно "Ангели на пътя" подава сигнал срещу съдия Петров, по който СГП образува проверка на 5 септември миналата година. Това се разбира от прокурорското постановление, с което на 17 януари прокурор Петров е отказал да образува разследване заради функционалния имунитет на съдията. Свободна Европа се запозна с документа в цялост.
Конституцията гарантира на всички магистрати, че те не могат да бъдат преследвани за свои служебни действия, освен ако не са извършили престъпление от общ характер. В случая със съдия Петров това означава, че прокуратурата трябва да има данни за корупция, например, за да го разследва. Но не може да води дело просто защото не е съгласна с него.
Видно от постановлението на прокурор Петров, той се е опитал да уличи в корупционни действия колегата си съдия. По случая е извършена проверка от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която е докладвана на СГП на 18 декември.
От прокурорското постановление става ясно още, че съдия Петров е бил заподозрян в евентуално престъпление по служба. За да бъде доказано такова, трябва то да е извършено умишлено и с конкретна цел – набавяне на облага за някого или някой да бъде увреден. Освен това от това трябва да са настъпили "немаловажни последици".
Прокурор Петров приема, че отказът на съдията да отнеме автомобил БМВ на Нойзи в полза на държавата изпълнява второто изискване, но очевидно не успява да намери доказателства за конкретна цел.
Това означава, че съдия Петров може да е бил проследяван и подслушван
Това, което не става ясно от прокурорския акт, е дали тази цел е била търсена от агентите на антикорупционната комисия със специални разузнавателни средства. Това означава, че съдия Петров може да е бил проследяван, подслушван, неговите комуникации да са били контролирани, дори може в кабинета му да е поставян микрофон.
Свободна Европа отправи въпроси до КПК и Софийския апелативен съд, който има правомощия да разреши такива оперативни способи спрямо столичен съдия. До публикуването на текста отговори не бяха получени.
Самият съдия Петров каза пред Свободна Европа, че не е бил уведомяван по никакъв начин от разследващите органи дали е бил обект на специални разузнавателни средства, нито какви други оперативни действия са извършвани спрямо него.
Прокурорските разсъждения
Въпреки че прокурор Петров сам посочва, че в случая не е установено престъпление, той се впуска в анализ на правилността на мотивите на съдията, с които той е отказал да отнеме колата на осъдения. Но подобно правомощие има само горната съдебната инстанция.
Прокуратурата е протестирала решението на съдия Петров пред Софийския градски съд и делото в момента е висящо там. Междувременно Нойзи сам декларира пред втората инстанция, че се отказва от колата си в полза на държавата.
Зaбeлязвaт ce пpизнaци нa пpeкaлeнo либepaлни виждaния
"Според СГП мотивитe нa cъдия Mирослав Петров нe ca пpaвилни пo мнoгo пpичини. Moтивитe нa cъдиятa пoкaзвaт oпpeдeлeн cтepeoтип нa paбoтa, a в cлyчaя и гpeшeн нaчин нa миcлeнe. Зaбeлязвaт ce пpизнaци нa пpeкaлeнo либepaлни виждaния, ĸoитo ca изкpивили пpeцeнкaтa нa cъдиятa", пише прокурор Петров в акта си.
И след това обобщава: "Caмoтo нaличиe нa тeзи oчeвиднo гpeшни мoтиви нa cъдиятa и yбeдeният нaчин, пo кoйтo тoй e излoжил тeзaтa cи, вeчe e пoкaзaтeл зa гpeшeн миcлoвeн пpoцec и cклoннocт към зaлитaнe в нeпpaвилнa пocoкa."
Обвинителят споделя и възмущението си, че ако и други съдии започнат да критикуват законови поправки в своите решения, "би се стигнало до хаос, защото нормите на страната няма да бъдат прилагани еднозначно и по сходен начин, а това би застрашило правната сигурност". Затова решава да докладва проверявания за евентуално дисциплинарно наказание.
Какви са реакциите
Информацията за тази прокурорска активност предизвика остра реакция от Софийската адвокатска колегия, която призова ВСС да защити съдия Петров. За същото призова и председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов, съобщи "Лекс". Съюзът на съдиите в България също реагира в тази посока.
Самият съдия Петров пък даде интервю пред "Дефакто", в което разказа, че от години е обект на опити от различни прокурори да бъде "превъзпитан" заради критичното си отношение към работата на обвинението.
"Когато прокуратурата си позволява да организира пресконференции, за да заклеймява съдии заради техни съдебни актове, а впоследствие инициира проверка на произнасянията на съдията, това не е просто институционално своеволие – това е сигнал към цялата съдебна система, демонстриращ готовността за институционализирана репресия", написа Екатерина Баксанова от правната програма на Института за пазарна икономика.
Според нея тези действия на прокуратурата разкриват стремеж "в съдебната власт да се привличат и поощряват не независими съдии, които правораздават според Конституцията и законите, а послушни магистрати, които следват преимуществено инстинкта си за самосъхранение".
Това е поредният случай, в който държавен орган е използван за институционализирано изтезание над съдия
Баксанова коментира пред Свободна Европа, че е съществен въпросът какво е правила антикорупционната комисия спрямо съдия Петров, "защото изглежда, че това е поредният случай, в който държавен орган е използван за институционализирано изтезание над съдия, което не завършва с официална държавна санкция, но междувременно за него са събрани лични данни и информация".
Проблемът със събирането на информация за съдии по проверки, които никога не прерастват в съдебни дела беше публично обсъждан от съдия Владислава Цариградска като средство за събиране на евентуални компромати и последващо изнудване.
"Дори и приключили с отказ, със събраните по тях данни може да се злоупотреби и да се превърнат в удобен инструмент за евентуален шантаж и натиск. Така КПК е само част от безупречния институционален механизъм, който може да се отприщи, ако някой магистрат е "непослушен", каза още Баксанова.
Форум