Агенцията по вписванията е отказала да регистрира Българска православна старостилна църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията. Отказът може да бъде обжалван, а срокът за това е до петък.
Това съобщи служебната министърка на правосъдието Мария Павлова в четвъртък по време на изслушване в парламента. След него депутатите приеха на първо четене три законопроекта, според които само Българската православна църква (БПЦ) ще може да се нарича православна.
Това се случва, въпреки че през декември Върховният касационен съд (ВКС) излезе с окончателно решение, че БПСЦ трябва да бъде вписана като църква в регистъра. То дойде след такова решение и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
БПЦ обаче твърди, че само тя има право да представлява православното християнство в България.
Сега в парламента се проведе изслушване по темата на премиера Димитър Главчев, на правосъдната министърка Мария Павлова и на шефа на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет Георги Кръстев.
От него стана ясно, че Агенцията по вписванията е отказала да впише БПСЦ в регистъра на вероизповеданията. Причината за отказа по думите на Павлова е, че БПСЦ не е предоставила необходимите документи, изискани от агенцията. Решението все още може да бъде обжалвано.
В изказванията си Главчев зае позицията на БПЦ, като определи БПСЦ като "потенциална заплаха", без да дава подробности.
След края на изслушването депутатите гласуваха и по три предложения - на "Възраждане", БСП и ГЕРБ - за законови промени, според които единствената българска църква, която има право да се нарича „православна“, е БПЦ.
Гласове против предложенията се чуха от редиците на ПП-ДБ. Бившият правосъден министър Атанас Славов каза, че регистрацията на БПСЦ не крие никакви рискове за БПЦ, а с нея тази религиозна организация "просто търси юридическо признание".
Но ако институциите окончателно откажат да я регистрират, Славов прогнозира втора осъдителна присъда за България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Според ЕСПЧ държавата не може да решава богословски спорове и да определя законодателно коя институция единствена може да "представлява и изразява" определено вероизповедание. Тълкуванието е задължително и за българските съдилища.
Старостилната общност в България се обособява още през 1968 г. след смяната на църковния календар. Тя казва, че иска да се придържа към стария календар – Юлианския.
След падането на комунистическия режим БПСЦ обявява, че се отделя от БПЦ-БП, а през 1993 г. е призната от Гръцката старостилна църква. Съдебните спорове за регистрирането на БПСЦ в България продължават над две десетилетия.
Форум