Украйна иска гаранции за сигурността си преди началото на каквито и да е разговори за края на войната. Това каза президентът на страната Володимир Зеленски по време на разговора си с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. Двамата се срещнаха късно в петък в Мюнхен, където започна ежегодната конференция по сигурността.
Срещата се състоя само няколко часа след реч на вицепрезидента Джей Ди Ванс, която беше посрещната хладно от аудиторията, а после и критикувана от европейските лидери.
Критиката на Ванс към Европа
Ванс, който представлява САЩ на конференцията, каза, че свободата на словото е в "отстъпление" в цяла Европа и че незаконната имиграция заплашва западните ценности.
В речта му Европа беше критикувана по най-малко три пункта:
- за това, че анулира свободни избори. Ванс се позова на случая в Румъния, където крайно десният популист Калин Джорджеску спечели първия тур след агресивна проруска реклама в мрежата ТикТок;
- за това, че ограничава свободата на словото и на изразяването. Ванс се позова на европейските правила за модериране на онлайн съдържание, на издигането на политически защитни стени срещу радикални партии и на арест на човек, който се е молел пред АГ клиника за душата на абортиран плод;
- за това че излага на риск своята сигурност. Ванс се позова на големия поток от мигранти.
Джей Ди Ванс не каза нищо за Украйна и за руската агресия, от която страната се отбранява вече близо три години.
Преди срещата с Ванс Зеленски каза, че ще приеме да разговаря с руския президент Владимир Путин единствено след като бъде договорен общ план за мир заедно със САЩ и Европа.
Той повтори и позицията си, че "не трябва да бъдат взимани никакви решения за Украйна без участието на Украйна" в разговорите.
Новините идват, след като президентите на САЩ - Доналд Тръмп, и на Русия - Владимир Путин проведоха телефонен разговор, в който обсъдиха войната в Украйна.
Разговорът им беше приет критично от западни политици с аргументите, че първият разговор на Тръмп по темата е проведен именно с руския му колега, а не с украинския и заради това, че няма данни Тръмп да се е консултирал с украинската страна преди да разговаря с Путин. Освен това разговорът слага край и на международната изолация на руския президент.
Какво си казаха Зеленски и Ванс
Късно в петък Зеленски и вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс проведоха среща, която по-късно определиха като "ползотворна". Ванс посочи, че САЩ искат да постигнат "траен, продължителен мир" между Русия и Украйна, който "няма да потопи Източна Европа в нов конфликт след само няколко години".
Той не даде повече подробности за това как САЩ виждат пътя до постигането на такъв мир.
"Трябва да говорим повече, да работим повече и да подготвим план за това как да спрем Путин", каза и Зеленски след края на разговора си с Ванс.
Преди срещата им украинският президент каза, че страната му не се отказва от желанието си да е член на НАТО. Но коментира и възможността това да не се случи, като каза, че в такъв случай Украйна ще трябва да удвои армията си.
"Честно казано, САЩ никога не са ни виждали в НАТО. Те просто говореха за това, но наистина не са ни искали в НАТО", каза Зеленски по време на дискусия с американски сенатори.
През последните дни представители на администрацията на Тръмп направиха противоречиви изказвания по темата.
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза, че САЩ не разглеждат членството на Киев в НАТО като част от решението на войната. Джон Коул, заместник-пратеник на президента Доналд Тръмп за Украйна, обаче каза в петък, че членството на Киев "все още е на масата".
В същото време Зеленски коментира от Мюнхен и че единственият руски представител, с когото е готов да разговаря, е президентът на Русия Владимир Путин. Зеленски обаче посочи, че той е склонен на диалог с него само след като бъде договорен общ план за мир заедно с Доналд Тръмп и европейските лидери.
Каква е позицията на Европа
Европейските лидери обърнаха внимание на ролята на Европа в подкрепата за Украйна. Преди началото на дискусиите председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че европейските страни трябва да увеличат разходите си за отбрана.
Такова мнение изразиха и скандинавските и балтийските държави в обща позиция. В нея лидерите на Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция казаха още, че ще засилят допълнително подкрепата си за Украйна.
"Нашият приоритет сега е да укрепим Украйна", се казва в позицията.
"Ангажираме се с Украйна, САЩ и всички наши съюзници от НАТО и партньори от ЕС в постигането на мир чрез сила. Изцяло се ангажираме със суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Украйна трябва да получи силни гаранции за сигурност. Украйна и Европа трябва да участват във всякакви преговори за постигане на справедлив и траен мир", пише още там.
От януари 2022 до декември 2024 г. Дания е предоставила на Киев военна помощ за 7,5 млрд долара, а Швеция - за 4,81 млрд. долара. В абсолютни числа тези военни доставки се нареждат веднага след помощта, предоставена от САЩ, Германия, Великобритания и Нидерландия.
По-рано европейските лидери се изказаха критично за сигналите, идващи от новата американска администрация.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп много пъти каза, че негов приоритет е спирането на войната в Украйна. Той нито веднъж не каза, че суверенитетът на нападнатата страна трябва да бъде възстановен.
Това породи подозрения, че Тръмп по-скоро ще търси сближаване с агресора – Русия, отколкото провеждането на справедлив процес за прекратяване на войната.
За подозренията спомогна и поведението на Тръмп по време на предизборната му кампания, в която той наричаше украинския президент „търговец“, а администрацията на Джо Байдън, която отпусна над 90 млрд. долара за хуманитарна и военна помощ за Киев – предатели на американските национални интереси.
След като спечели изборите на 5 ноември миналата година, Тръмп спря да квалифицира украинския президент. Той продължи да обвинява Байдън в лошо отношение към американската хазна.
Откакто Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г., лидерите на НАТО и ЕС следват единна политика за това, че нищо, засягащо съдбата на Украйна, няма да бъде обсъждано без самата Украйна.
Това правило беше възприето от много европейски политици като нарушено в сряда, 12 февруари. Тогава Тръмп проведе 90-минутен разговор със своя руски колега Владимир Путин, без да има данни, че той е съгласувал позициите си с украинската страна.
Форум