Той играе всичко. От агент, през здраво и безскрупулно ченге, до ограничен ирландец от далечен остров, който не разбира защо най-добрият му приятел не иска повече да говори с него.
В понеделник актьорът Колин Фарел получи номинация за „Златен глобус“ за ролята си в сериала на Ди Си Комикс - „Пингвинът“.
„Бях замаян, когато за пръв път започнахме да говорим за „Пингвинът“. Много съм благодарен, че получих ролята, защото разбрах, че съм 7-годишно хлапе, което стои на килима и гледа Бърджис Мердит и Дани Де Вито“, казва Фарел.
Колин Фарел е роден в едно от предградията на столицата на Ирландия Дъблин. Той е едно от общо четири деца в семейството. Баща му Еамон и чичо му Томи играят футбол в местния отбор „Шамрок“.
Самият Колин също тренира футбол като малък в един от местните отбори на Дъблин. Докато расте, героят му е Диего Армандо Марадона. Голяма роля в ранния му живот играе и католицизмът. Началното му училище е католическо, следва католическа гимназия, а по-късно и колеж, управляван от францискански орден. Няма обаче много изкуство.
От тийнеджърските години на Фарел идва и още нещо с огромно влияние върху живота му – алкохолът, наркотиците и борбата му със зависимостите от тях.
Положението е толкова тежко, че на 18 години Колин е заподозрян като участник в убийство. Самият той не може да се защити, защото няма спомен от момента, в който е извършено престъплението заради прекомерна употреба на амфетамини. В крайна сметка обаче разказът на негов приятел, който е бил с Колин през въпросната нощ, водят до сваляне на обвинението.
От този период датира и неуспешният опит на Фарел да влезе в света на музиката. Той се явява на кастинг за момчешката банда „Бойзоун“, но е е отхвърлен.
За пръв път през главата му минава идеята да започне да се занимава с актьорска професия, когато гледа „Извънземното“ на Стивън Спилбърг. По-точно играта на Хенри Томас, който играе малкия Елиът във филма.
С подкрепата на по-големия си брат Томас, Колин се записва в школа за актьорство в „Гейти скул“ в Дъблин. Отказва се малко по-късно, но само след като е избран да участва в сериал на Би Би Си. По-късно следва и участие в пълнометражен филм на британската обществена медия.
„Не завърших висше образование и нямам диплома, защото исках да стана актьор. Имаше една фаза, в която бях готов да правя почти всичко за пари“, казва Фарел.
Дебютът му на големия екран съвпада с режисьорския дебют на Тим Рот във филма „Военната зона“. Въпреки младостта и относителната си неопитност Фарел бързо започва да получава все по-големи и по-големи роли.
През 2002 и 2003 г. идват три филма, които го утвърждават като звезда – „Телефонна клопка“, „Фермата“ и „S.W.A.T. Специален отряд“. В тях Фарел си партнира с актьори като Ал Пачино, Форест Уитъкър и Самюел Джаксън.
Фарел прави успешни филми и извън Холивуд. Такъв например е „Прекъсване“, в който си партнира с Килиън Мърфи. Продукцията държи ирландския рекорд за най-доходоносен филм в продължение на три години след излизането си.
По-късно Фарел влиза в ролята на Александър Велики в едноименния филм на Оливър Стоун и в ролята на капитан Джон Смит в „Новия свят“ на Терънс Малик. Втората лента дори е номинирана за Оскар.
Фарел казва, че ролята на Александър Велики едва не го отказва от актьорската професия.
„Засегна ме страшно много емоционално и психологически. Щях да се откажа да играя. Имаше моменти, в които отивах да си купя цигари и нямаше как да не изпитам желание да се извиня, ако продавачът случайно го беше гледал“, казва актьорът.
Точно тогава проблемите му с алкохола и наркотиците достигат връхна точка. Нищо не носи удоволствие за Фарел, но той вече е и баща. Затова решава да постъпи в клиника за лекуване на зависимости, а по-късно казва, че именно семейството най-много му е помогнало.
Фарел признава публично за проблемите си няколко години по-късно, но след това не спира да говори за тях, както и за победата си над зависимостите.
„Аз съм един от оцелелите. Имало е моменти, в които съм бил готов да се гръмна в главата. Но желанието да се боря, да живея за хората, които обичам, всичко това дава сила да победиш демоните си. Това е постоянна борба, повече срещу самия себе си, отколкото срещу други“, казва Фарел пред списание „Клоусър“.
Въпреки тежкото преживяване Фарел не спира да работи и участва в продукции почти постоянно. Постепенно обаче той прави преход от ролите на герои в екшън филмите към по-психологически персонажи в драми и комедии.
Още през 2007 г. се снима във „В Брюж“, където си партнира със сънародника си Брендан Глийсън. Филмът е по сценарий на Мартин Макдона. Заради играта си Фарел печели „Златен глобус“ за главна мъжка роля.
Следват редица участия в независими филми и блокбъстъри. През 2013 г. Фарел става една от многото звезди, които се включват в хитови сериали с участието си във втория сезон на „Истински детектив“.
Йоргос Лантимос го избира за главната роля в „Омарът“, който печели похвали от кинокритиката и получава редица награди от фестивали в Европа и САЩ.
Нещата вървят почти в едно русло през годините след това. Голямото завръщане на Фарел под ярката светлина на прожекторите идва след нов филм на Макдона в партньорство с Глийсън. Това е „Баншите от Инишерин“, в който двамата актьори представят края на приятелството на двама ирландци, които живеят на малък остров.
Ролята на Фарел му носи награда БАФТА и номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля. Самият той описва постижението като сън.
„Исках някой да ме ощипе. А и не можеше да се случи с по-добър филм“, казва актьорът.
Още същата година в салоните се появява и новият филм от поредицата на Ди Си Комикс за Батман. В нея Фарел влиза в ролята на престъпния бос Осуълд Кобълпот или Пингвина.
Персонажът е толкова добър, че продуцентите решават да го надградят със сериал. В него Фарел е неразпознаваем, но играта му носи новата номинация за „Златен глобус“.
Извън киното животът на Фарел е сложен не само заради зависимостите. Синът му Джеймс се ражда с рядката генетична болест синдром на Ангелман. Заболяването води до бавно интелектуално и физическо развитие, ограничения в говора и сериозни моторни проблеми.
„Беше много тежко. Първото нещо, което попитах, е каква е прогнозата за продължителност на живота и дали ще има болка. Оказа се, че няма проблем и с двете“, казва Фарел. Следват години на борба за най-малките неща. Актьорът си спомня и за първия път, в който Джеймс прохожда, и нарича това „чудо“.
Всичко това кара Фарел да се превърне в активист и дарител в кампании за хора със специални нужди. През 2024 г. той основава фондация за хора със синдром на Ангелман.
Фарел е защитник и на правата на ЛГБТ общността и подкрепя брат си Еамон, който е гей.
През 2015 г. актьорът е официален посланик на Световното първенство по футбол за бездомни хора и озвучава документален филм по темата.
„За мен животът е фундаментално тъжен. Разбира се, той е красив и аз все пак искам да съм жив“, казва Фарел.
Форум