Още преди да навърши 30 години той вече е работил с някои от най-легендарните режисьори в историята на киното. Докоснал се е до Бродуей и дори е спечелил „Оскар“.
За някои актьори това е предостатъчно, за да завършат кариерата си. Но не и за него.
Преди дни американският актьор Ейдриън Броуди спечели награда за главна мъжка роля от Кръга на нюйоркските филмови критици за ролята си в „Бруталистът“. Продукцията с режисьор Брейди Корбет беше определена и за най-добър филм от критиците.
„Работи ли Ейдриън Броуди за своето завръщане“ – този въпрос се появи като заглавие в няколко медии, според които наградата на критиците е първата стъпка към потенциално спечелване на нов „Оскар“ 23 години след първата статуетка на Броуди.
Броуди е роден в Куинс, Ню Йорк на 14 април 1973 г. Майка му е известна фотографка с унгарски и еврейски корени, но е отгледана като католичка. Баща му е поляк с еврейски произход.
Въпреки корените си самият Броуди не залита нито към католицизма, нито към юдаизма. Родителите му не държат на това.
Артистичните му прояви започват като дете, когато се изявява като вълшебник в магическо шоу по време на детски рождени дни. Той сам го кръщава „Изумителният Ейдриън“.
През тези години Броуди учи в училище за изкуства, а родителите му го записват на актьорско майсторство и много летни школи и лагери за млади актьори. Целта е проста – Ейдриън се сприятелява с деца, които родителите му смятат за лоша компания, и тези школи се оказват решението.
„Бях диво, пакостливо дете, но имах огромно въображение“, казва за себе си Броуди.
Още в тийнеджърските си години той се появява в телевизионен филм на обществената телевизия Пи Би Ес.
Първата му поява на големия екран е през 1989 г. в „Нюйоркски истории“, на който режисьори са Уди Алън, Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола. Там ролята на Броуди е малка, но работата с трима от най-великите кинодейци за всички времена дава обещаващ старт на кариерата му.
След като завършва училище, Ейдриън за кратко опитва да учи в университет – първо в „Стоуни Брук“, а по-късно и в „Куийнс колидж“ в родния му квартал. Но висшето образование не е за него и скоро Броуди се мести в Лос Анджелис, за да развива актьорската си кариера.
Има малки роли в „Кралят на хълма“ на Стивън Содърбърг, бейзболния филм „Ангели на игрището“ и други. Като актьор привлича повече внимание в края на 90-те години с ролите в „Лятото на Сам“ на Спайк Лий и „Ресторантът“ на Ерик Брос.
Важен за кариерата му се оказва филмът от 2000 г. „Цветята на Харисън“. Той няма голям успех и не оставя значима следа в историята на киното, но именно там режисьорът Роман Полански вижда младия актьор, на когото да даде главната роля в следващия си филм.
Въпросният филм е „Пианистът“.
„Беше гледал филма и ме изведе за бира след това. Не се налагаше да ходя на кастинг за ролята. Беше чудо“, казва Броуди.
Когато получава този шанс, Ейдриън решава, че ще направи всичко, за да не го пропусне. В продължение на месеци той се изолира от външния свят. Започва уроци по пиано, докато не успява да се научи да свири перфектно пасажи от произведения на композитора Фредерик Шопен. За да се приближи до образа на изстрадалия си герой, Броуди отслабва и с 14 кг. Дори се разделя с тогавашната си приятелка.
Усилията се отплащат. Ролята на полския пианист от еврейски произход Владислав Шпилман, който оцелява по време на Холокоста, носи на Броуди „Оскар“ за главна мъжка роля. С това той се превръща в най-младия актьор, който получава тази награда – едва на 29 години.
До днес той остава единственият актьор, който печели „Оскар“ преди 30-тата си годишнина.
„Благодарение на тази роля се научих много по-добре да разбирам загубата, самотата и степента на интензивност на трагедията, която са преживели толкова много хора в този свят. Научих се да приемам много по-малко неща за даденост“, казва Броуди.
След успеха му в „Пианистът“ следва роля в първия от общо пет филма на Уес Андерсън, както и в блокбъстъра на Питър Джаксън „Кинг Конг“.
През годините Броуди получава номинации за участието си в телевизионни поредици и други по-малки продукции. Кинокритиците често коментират, че кариерата му е в застой и дори че е тръгнала надолу след ранния му успех с „Пианистът“.
За това признава и самият Броуди, но късметът отново му се усмихва с „Бруталистът“.
„Трудно ми е да намеря нещо подобно от този калибър за себе си, дори и в главна роля. Отне ми десетилетия“, казва Броуди за ролята си на Ласло Тот в „Бруталистът“.
Историята на този герой прилича на тази на Шпилман от „Пианистът“ – Тот е унгарски архитект от еврейски произход, който бяга от Европа заради Холокоста.
Както с другите си големи роли, Броуди се посвещава и на тази – започва да чете за архитектура и дори разучава унгарски диалект.
Освен с успехи в киното, Броуди е известен с филантропската си дейност. Сред каузите, които защитава, са борбата срещу СПИН, защитата на животните, както и подпомагането на деца в неравностойно положение.
„Това, което ме води в работата ми, е търсенето на по-предизвикателни неща – такива, които смятам за специални. Лесно можеш да станеш знаменитост и да се оплетеш в цялата тази мъгла. Аз просто искам да работя и да изненадвам себе си“, казва той.
Форум