Независимо дали с трилъри, приключенски, исторически или дори детски филми, Стивън Спилбърг печели сърцата на кинофенове и критици по целия свят от над четири десетилетия. Носител е на три награди "Оскар" за режисура и редица "Еми", БАФТА, "Сезар".
Във вторник той получи и "Златен глобус“ за най-добър режисьор за автобиографичния си филм "Семейство Фейбълман", който получи наградата за най-добра драматична продукция.
Спилбърг изчаква десетилетия, докато направи лентата. По време на пандемията от коронавирус решава, че моментът за това е дошъл.
"Започнах да си мисля коя е неразказаната история, за която ще съм гневен на себе си, че не съм разказал някой ден", казва той пред Ню Йорк Таймс. Отговорът винаги е един и същ - това е времето между 7 и 18-годишна възраст, когато се оформя като характер.
"Всичко, което съм направил досега, ме е подготвило най-накрая да съм откровен за това, че не е лесно да си дете", казa Спилбърг по време на церемонията по награждаването. "Всички виждат в мен история за успеха. Но никой не знае кои сме наистина, докато не сме достатъчно смели да го кажем на всички."
История и популярна култура
Спилбърг е роден на 18 декември 1946 г., Синсинати, Охайо, и израства във Финикс, Аризона. По-късно учи кино в колеж в Калифорния. Още като тийнейджър започва да прави любителско кино, като 40-минутният му военен филм "Бягство за никъде" (1962) получава награда от филмов фестивал.
По времето, когато е в училище, да имаш собствена камера е рядкост. Спилбърг използва това както за да се занимава с любимото си хоби, така и за да улесни социалния си живот, като снима популярните деца, които обичат да са в центъра на вниманието.
Камерата беше един вид социален паспорт за мен
"Камерата беше един вид социален паспорт за мен. Страстта ми беше да разказвам истории, но също много исках да принадлежа някъде, където не бях поканен", казва той пред Ню Йорк Таймс.
Първият филм, с който се прочува, е трилърът от 1975-а "Челюсти". Той получава номинация за Оскар за най-добър филм, а музиката за него от Джон Уилямс печели Оскар. Оттогава композиторът почти неизменно е част от екипа на Спилбърг в повечето му продукции.
Други успешни ранни филми на режисьора са "Близки срещи от третия вид" (1977 г.), "Извънземното" (1982 г.) и поредицата "Индиана Джоунс". По това време той често редува развлекателни и социално ангажирани филми.
Един от първите филми, с които изследва сериозни исторически теми, е "Пурпурен цвят". Той засяга живота на афроамериканските жени в началото на XX век, изпълнен с домашно насилие, бедност, расизъм. По-късно с историческата си драма "Спасяването на редник Райън" получава и един от Оскарите си за най-добър режисьор.
С годините социалното значение на работата му става все по-важна за него - "защото съм по-възрастен", казва. "Ако имам избор между филм, който е 100 процента за публиката, и филм, който казва нещо за миналото - който резонира в мен или повдига разговор, който може би е бил забравен, както с "Мюнхен" - винаги ще избера историята пред популярната култура", добавя Спилбърг.
Шиндлер и Холокостът
През 1993 г. двете неща все още се преплитат. Едновременно излизат блокбъстъра "Джурасик парк" и драмата за Холокоста "Списъкът на Шиндлер", която донася на Спилбърг един от трите Оскара за най-добър режисьор.
Освен че разказва дълбоко въздействащата история на германския индустриалец, спасил над хиляда евреи, филмът е по-специален и за самия Спилбърг. Неговите баба и дядо по бащина линия са украински евреи, емигрирали през 1900-те в САЩ. Роднини на семейството загиват в Полша и Украйна няколко десетилетия по-късно.
Спилбърг казва пред Ню Йорк Таймс, че като малко дете научава числата от номерата, татуирани на ръцете на унгарски бегълци от Холокоста, на които баба му по това време преподава английски. Холокостът "винаги е бил в съзнанито ми", казва режисьорът.
В гимназията той често е бил жертва на антисемитски атаки. "Удряха ме и ме ритаха. Два пъти ми е кървял носът. Беше ужасно", казва той.
През 1994 г. основава фондация "Шоа" в САЩ, с която да събира свидетелства от оцелели от Холокоста. По-късно нейната мисия се разширява до това да се бори с омразата, която според Спилбърг е станала нещо обичайно за света и засяга всякакъв вид малцинства, не само евреите.
"Омразата си е омраза, а последиците от нея изискват от всички нас да си пазим гърба и да се защитаваме един друг. Никой от нас не би могъл отново да бъде страничен наблюдател", казва Спилбърг.
Днес
През новото хилядолетие Спилбърг остава също толкова продуктивен и успешен. Негова заслуга е един от най-обичаните детски анимационни филми - "Шрек", излязъл през 2001 г.
Същата година излиза научно-фантастичният"Изкуствен интелект" с участието на Джъд Лоу. Следват "Война на световете" и "Мюнхен" (2005 г.), "Линкълн" (2012 г.), "Пощата" (2017 г.), както и мюзикълът "Уестсайдска история" (2021 г.)
Работата му го среща със съпругата му - актрисата Кейт Капшоу, която той кани да участва във втория филм от поредицата за "Индиана Джоунс". Капшоу по своя инициатива се отказва от протестантството и приема юдаизма преди двамата да се оженят през 1991 г. Двамата имат пет деца.
