Съединените щати наложиха санкции на мрежа от хора и фирми, обвинени в улесняване на продажбата на милиони барели петрол от Иран на Китай. Това се случи на фона на стремежа на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да сведе до нула износа на ирански суров петрол.
Новите санкции са предупреждение към Пекин и Техеран, което има за цел да изпрати сигнал към Китай, без да прекъсва каналите за разговори за евентуално сключване на споразумение с Иран, което да ограничи ядрената му програма.
Според анализатори санкциите, насочени към физически лица и кораби, свързани с т.нар. сенчест флот, който транспортира ирански петрол въпреки ембаргото, могат да имат ефект, но няма да доведат до пълно спиране на износа на ирански петрол.
За целта ще са нужни по-строги мерки – например срещу китайски банки, които обработват петролни транзакции. Но това може да доведе до риск от ескалация на напрежението между двете най-големи икономики в света.
„Това е потапяне на пръст във водата, но не защото Тръмп непременно иска да стъпва внимателно“, каза Том Кийтинг, директор на Центъра за изследване на финансовата престъпност и сигурността към Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI) в Лондон.
„Това е начин да се изпрати послание на всички, които участват в преноса на ирански петрол.“
Защо Тръмп се прицели в Иран
Икономиката на Иран е силно зависима от приходите от петрол, които според Държавния департамент на САЩ се използват за финансиране на „терористи и марионетни групировки“. Има се предвид иранската мрежа от регионални въоръжени групировки, които се противопоставят на САЩ и съюзника им Израел.
Новите санкции са насочени срещу над десет физически и юридически лица в Китай, Индия и Обединените арабски емирства, включително ирански и индийски граждани и фирми за управление на екипажи, както и танкери.
„Тези санкции, както и това, което със сигурност ще последва, почти сигурно ще окажат въздействие“, каза Надер Итаим, експерт по енергетика в Близкия изток в базираната в Обединеното кралство Argus Media.
„Въпросът е колко голямо може да бъде това въздействие. И това в крайна сметка ще зависи от това колко сериозно администрацията на Тръмп ще реши да преследва търговията с ирански петрол.“
Ядрената сделка от 2015 г. отмени санкциите на САЩ, което позволи на Иран да продава петрол. Тръмп се оттегли от сделката през 2018 г., като отново наложи санкции, които намалиха износа до около 400 000 барела на ден.
По-късно Иран увеличи продажбите си чрез заобикаляне на санкциите, по-хлабавото им прилагане при бившия президент Джо Байдън и увеличаване на продажбите за Китай.
Новите санкции са част от завръщането на администрацията на Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Иран от първия му мандат. Американският президент казва, че Иран е „твърде близо“ до разработването на атомна бомба. Техеран твърди, че ядрената му програма има мирни цели.
„Една от целите му сега е да доведе Иран до банкрут“, казва Том Кийтинг от RUSI.
„От предишния мандат [на Тръмп] като президент тези, които прилагат санкциите – публични и частни лица - научиха много за това как да ограничат приходите от петрол на дадена страна и да се прицелят в инфраструктурата, до голяма степен от опита със сенчестия флот на Русия.“
Като част от усилията си да заобиколи западните санкции върху износа на петрол и да подпомогне финансирането на войната си срещу Украйна, Русия използва сенчест флот от стотици остарели танкери, за да изнася по-голямата част от своя петрол.
Как работи „сенчестият флот“
„Сенчестият флот“ от танкери на Иран е от решаващо значение за способността му да избягва санкциите и да транспортира тайно петрол до Китай и други дестинации.
Тази стратегия включва прехвърляне от кораб на кораб, посредници, прикрити финансови транзакции и промяна на марката на петрола, за да се прикрие иранският му произход и да изглежда, че идва от друга държава.
Тези методи позволиха на Иран да продължи да изнася петрол и да трупа приходи въпреки санкциите.
По данни на „Обединени срещу ядрения Иран“ – група с нестопанска цел, провеждаща кампании срещу заплахите, които според нея поставя Техеран – през 2024 г. Иран е пренесъл 587 милиона барела петрол, като 91% от този износ е отишъл в Китай.
Китай отдавна е най-големият купувач на ирански петрол, но от 2022 г. насам е спрял да го купува открито, за да избегне американските санкции според данни на фирмата за стокови проучвания Kpler.
Въпреки официалното спиране на покупките, санкциониран ирански петрол на стойност милиарди долари все още стига до Китай благодарение на сенчестия флот на Иран.
Какъв ще бъде следващият ход на Тръмп
САЩ се опитаха да попречат на Иран да изнася петрол, като притиснаха Китай и други държави да не участват в търговия с Техеран и наложиха санкции на кораби, които според тях помагат за транспортирането на петрола.
Последният кръг от санкции е насочен към кораби и компании, за които се твърди, че участват в преноса на ирански петрол.
Кийтинг казва, че това отразява променящия се план за действие, разработен през последните години на базата на опита от санкциите срещу кораби, превозващи руски петрол.
Той казва, че тези мерки могат да бъдат разширени и да не се отнасят само до корабите, които пренасят петрол, а включват и друга инфраструктура на сенчестия флот – например компаниите, които застраховат корабите, агенциите, които набират екипажите, пристанищата, които приемат корабите. Възможно е и провеждане на по-широка дипломатическа кампания за оказване на натиск върху държавите, в които се регистрират корабите.
Надер Итаим от Argus Media смята, че подобни стъпки вероятно ще изплашат „по-непредпазливите китайски купувачи“, но ще имат ограничено въздействие за ограничаване на потока от ирански петрол. Според него за да се намали още повече износът на ирански петрол, ще е необходим по-силен натиск върху китайските пристанища и върху купувачите и посредниците, включително върху банките в страната.
Това би могло да се отрази на отношенията на Вашингтон с Пекин и да доведе до ескалация на напрежението, което неотдавна се нажежи с налагането на нови мита.
Китинг казва, че ограниченията върху иранския петрол може да са част от по-широк разговор между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин. Според него че последните санкции засилват натиска върху Техеран, без да се подклажда допълнително напрежение с Пекин.
„Китай е големият проблем, който трябва да се реши, ако искате да изтласкате иранския петрол“, каза той, „но дали Тръмп иска война на санкции със Си?“
Форум