От думите му може да ви замирише на прясно изпечен наан. От тях се чува музиката на радиото, усеща се праха по пътища. И, твърде често, страданието на най-невинните.
Халед Хосейни е американо-афганистански писател. Той е най-известен с двата си романа – „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляди сияйни слънца“, които често са помествани от критиците и публиката като едни от най-добрите произведения, издадени след началото на 21 в.
Хосейни е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Той е най-голямото от общо пет деца в семейството. Баща му Насер е дипломат, а майка му е учителка по фарси.
Заради семейството си Хосейни расте в привилегирована позиция, както сам признава. Той описва детството си като щастливо, прекарано в Кабул – „космополитен град“, който постепенно се развива.
В града той често играе с хвърчила с братовчедите си, но и чете, и пише.
„Започнах да пиша още като хлапе в Кабул, на 8-9. Един от първите кратки разкази, които написах, даже по-късно влезе в „Ловеца на хвърчила“, спомня си Хосейни.
Докато Хосейни расте, семейството живее и в чужбина – първо в Техеран, а по-късно и в Париж.
В края на 70-те обаче всичко се променя с Априлската революция, която идва само няколко години след безкръвния преврат на Мохамед Дауд Кан през 1973 г. Следват съветската инвазия в Афганистан, гражданските войни между фракции на муджахидините, установяването на режима на талибаните, американската инвазия, а днес и повторното управление на талибаните.
Всичко това води до бягство на милиони афганистанци от страната и превръщането ѝ в една от най-смъртоносните и несвободни места на планетата.
Страданията, през които минават афганистанците през тези години, са ключова част от произведенията на Хосейни.
Самият той се превръща в политически емигрант след началото на съветската инвазия. Тогава семейството му търси убежище в САЩ и го получава. Но въпреки че е далеч от родния Кабул, Хосейни слуша разказите на близки и познати за това, което се случва в Афганистан.
„Почти всеки, който беше свързан с предишния режим или с кралското семейство, беше преследван, вкарван в затвора, убит или просто изчезваше“, разказва по-късно той в интервю за Ачийвмънт.
В САЩ Хосейни и семейството му живеят в Калифорния. Той е ученолюбив и след като завършва гимназия, се записва да учи биология в университета в Санта Клара, а по-късно придобива медицинска квалификация от Калифорнийския университет.
Самият той казва, че заниманието с медицина идва „както клишето за повечето родители мигранти“, които го карат да мисли за професия, с която ще може да се издържа.
Въпреки тежкия занаят, Хосейни никога не спира да пише. Той нарича това „личната си страст“, но никога не си представя, че може да стане писател. В крайна сметка се решава на по-смела стъпка – цял роман, който започва през 2001 г.
В крайна сметка през 2003 г. завършва „Ловецът на хвърчила“. Историята в него обхваща периода от падането на монархията в Афганистан през 1973 г. до първото падане на режима на талибаните през 2001 г.
Веднага след излизането на книгата нещата не изглеждат обещаващо.
„Отидох на едно публично четене. Бяха приготвили 120 стола, но имаше само един човек. Всичко това може да те смачка“, казва Хосейни пред телевизия Ейч И Си.
В крайна сметка обаче романът добива световна популярност и се превръща в най-продавания в САЩ през 2005 г. „Ловецът на хвърчила“ влиза като част от задължителната литература в училища и университети, а Хосейни става автор-звезда.
Известно време след като книгата се появява на пазара, Хосейни продължава и с лекарската си практика.
„В един момент се превърна в опасност за здравето на хората. Докато за 20 минути трябваше да им прегледам сърцето, щитовидната жлеза и да проверя за диабет, в 15 от тях обсъждахме сюжета на книгата и подписвах книги за чичо Джо“, казва Хосейни в интервю за Сет Майерс .
Скоро след публикуването ѝ книгата получава и филмова адаптация.
През 2007 г. се появява и вторият му, също изключително успешен роман – „Хиляди сияйни слънца“. Той проследява почти същия период, но този път от перспективата на млади момичета, които трябва да понесат зверствата на режима и потъпкването на жените в Афганистан.
По-късно се появяват и „А планините ехтяха“ и „Молитва към морето“. Втората книга е вдъхновена от световноизвестната снимка на двугодишният сирийски бежанец Алан Курди, заснета след удавянето му в Средиземно море през 2015 г.
Хосейни предоставя всички средства, които получава от продажби на книгата, на Агенцията за бежанците на ООН. Той е и посланик на добра воля към организацията и дори води хуманитарни мисии в Афганистан. По-късно създава и фондация на свое име, която предоставя помощ на афганистанци.
„Понякога говорим за бежанците по начин, по който много не им помагаме – като една монолитна група, която има огромни нужди. Всъщност фактът е, че бежанците са основополагащи нишки за американската история. Аз мисля, че Америка е по-добра, по-силна и по-богата благодарение на бежанците, а не въпреки тях“, казва Хосейни в интервю за Сет Майерс.
Форум