През 90-те години на миналия век първият режим на талибаните забранява напълно правенето и разпространяването на снимки.

Снимането става рисковано, наказанията са сурови, а талибаните показно унищожават телевизори и видеокасети. Въпреки това все пак има малцина фотографи, които продължават опитите да снимат.

"Имахме малки фотоапарати и когато трябваше да правим репортажи, просто отивахме някъде, където нямаше талибани, и правехме една-две снимки, след което бързо си тръгвахме (...), като открадната снимка“, казва за Радио Свободна Европа (RFE/RL) фотожурналист, който помоли да запази анонимност от съображения за сигурност.

Тези времена се завърнаха в Афганистан, след като талибаните забраниха снимките на хора и животни като част от новите „закони за морала“. Министерството за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока каза на 14 октомври, че постепенно започва да прилага забраната.

Така на практика телевизионните канали ще бъдат превърнати в радиостанции, a техните оператори, фотографи и видеомонтажисти ще останат без работа.

Фотожурналистът смята, че за разлика от 90-те години, този път забраната е неосъществима. Според други афганистански журналисти, с които разговаря RFE/RL обаче, тя вече нанася тежки щети върху така или иначе силно ограничените права на журналистите и гражданите.

Според исляма поклонението пред идоли е грях. Талибаните имат радикална интерпретация на това правило. През последните години те отрязаха главите на манекени, забраниха продажбите на кукли и покриха или събориха паметници. През 2001 г. режимът дори използва военна техника, за да унищожи две големи статуи на Буда от 6-и век.

Сега забраната за идолопоклонство включва и „произвеждането и гледането на видеоклипове и снимки на живи същества на компютри и мобилни телефони“.

По думите на фотожурналиста по време на първото управление на талибаните все още се налага лентите от фотоапаратите да се обработват с химикали. Това значително усложнява процеса за местните фотожурналисти, които опитват да снимат скришом от властите. Днес „всеки има телефон, всичко е цифрово“, казва той.

Според фотожурналиста „самите талибани харесват Фейсбук" и ползват Уатсап и "ще бъде много, много трудно да спрем“ [разпространението на снимки], тъй като новото поколение талибани „е израснало с интернет“.

След като първият талибански режим беше свален от власт при водената от САЩ инвазия през 2001 г., групировката използваше изображения и снимки в своята пропаганда, включително в социалните мрежи.

Откакто си възвърнаха властта през 2021 г., талибаните управляват държавния телевизионен оператор и позволяват само на някои телевизионни станции да функционират и то със сериозни ограничения. Днес висши служители на талибаните поддържат акаунти в социалните мрежи и качват видеоклипове и снимки от своите срещи и посещения в чужбина.

Фотографът казва, че е бил задържан няколко пъти заради снимки по време на първото управление на талибаните. Един от колегите му е бил хвърлен в затвора за една нощ, след като снимал мъж, който се оказал чуждестранен екстремист от арабска държава. Той скочил да задържи фотографа и го отвел в талибанската морална полиция.

Някои представители на талибанското ръководство изглежда са си затваряли очите за забраната на снимки, показващи живи същества, през 90-те години.

„Снимките ми бяха отпечатвани много пъти в пакистански вестник, а на следващия ден вестникът се изпращаше от Пакистан до [пакистанското посолство в] Кабул“, казва фотожурналистът. „Талибаните можеха да ми се обадят и да ме попитат: „Защо направихте снимка? Но това никога не се е случвало.“ Въпреки това „на място беше абсолютно забранено да се правят снимки“, добавя той.

За обикновените хора отдаването на незаконни развлечения през 90-те години на 20-и век е обичайно, макар и стресиращо преживяване. „Хората гледаха телевизия и слушаха музикални касети, но тайно. Седяха в мазето или някъде другаде и затваряха прозореца плътно“, спомня си той.

Фотожурналистът казва, че според него завръщането на талибаните през 2021 г. е преминало по-меко в сравнение с първото им управление, но „малко по малко вкусът - лошият вкус - се завръща“.

Няколко афганистански провинции, включително Кандахар, Хелманд и Тахар, вече закриха повечето телевизионни станции, за да спазят забраната.

Ръководството на талибаните в югоизточния град Кандахар, откъдето произлиза групировката, е „много екстремистко“, казва фотографът, въпреки че по негови думи някои от членовете му несъмнено са се променили от това, което са видели в чужбина - нещо, което първото талибанско ръководство никога не е преживяло.

„Тези талибани през последните няколко години са били в Катар, Иран, Пакистан, Индия и са видели колко красив е светът извън Афганистан. Когато [основателят на талибаните] Мула Омар взе властта [през 1996 г.], те дойдоха направо от медресетата и превзеха Кабул, но след гражданската война той беше напълно разрушен - нямаше телевизори, нямаше нищо.“

Този път, казва фотожурналистът, „талибаните получиха един красив Кабул със строителство, красиви коли, ресторанти, сгради. Всичко е толкова по-добро от това, което видяха предишните талибани“.

Сами Юсафзай, дългогодишен журналист от Афганистан, казва, че забраната ще има широки последици за медиите и достъпа на афганистанците до информация и развлечения. „Това ще превърне Афганистан в огромен затвор“, каза той.

Хешмат Вайдани, говорител на Федерацията на афганистанските журналисти в изгнание, казва, че тази забрана „се равнява на заличаване на медиите и свободата на изразяване в Афганистан“.

27-годишен репортер от Кабул казва, че афганистанските медии „ще загубят хиляди медийни служители“, ако талибаните наложат забраната. „Много от тях ще загубят работата си, а много други ще напуснат бранша, защото работата ни ще се обезсмисли“, казва той пред RFE/RL при условие за анонимност. „Как можеш да задържиш аудиторията си с радиорепортажи само за мъже, без видео и без музика?“

Талибаните вече налагат наказания на журналисти, включително побой, задържане и затвор. Групировката насилствено закри независимите медии и забрани на практика всякакво критично отразяване на международно непризнатото правителство. През последните седмици управляваните от талибаните медии спряха да показват изображения на живи същества в някои провинции, за да се съобразят с новата забрана. Някои телевизии са прибягнали до предавания само с аудио.

Хиляди афганистански журналисти са напуснали страната си, откакто ултраконсервативните талибани се върнаха на власт. По данни на „Репортери без граници“ от 10 870 мъже и жени, работещи в афганистанските медии в началото на август 2021 г., през декември същата година само 4 360 са останали в бранша. За същия период от 2490 жени журналисти само 410 са запазили позициите си. Най-малко 141 журналисти са били задържани или хвърлени в затвора след връщането на талибаните на власт според доклад на "Репортери без граници" от август 2024 г.

Забраната за снимане е последната от множество репресии, които талибаните наложиха от 2021 г. насам, когато поеха властта за втори път, включително забрана на жените да говорят на публични места. На радиостанциите също беше забранено да излъчват женски гласове.