„Хората казват, че това е най-успешната първа седмица за президент, за която някой може да си спомни“.
С тези думи пред журналисти на борда на Еър форс 1 – самолетът на държавния глава на САЩ, Доналд Тръмп окачестви работата в първата си седмица обратно в Овалния кабинет.
Макар че за момента радикалните действия, които много негови привърженици и анализатори очакваха, да липсват, Тръмп, по подобие на много от предшествениците си, е много активен в първите си дни.
Още в деня на встъпването си в длъжност той подписа десетки укази, с които преобърна политики на администрацията на предшественика си Джо Байдън и, отчасти, започна да изпълнява обещанията си от времето на кампанията.
За някои от политиките например Тръмп дори имаше време да каже, че може да ги промени обратно. Такава изглежда ситуацията с присъствието на САЩ в Световната здравна организация (СЗО). Един от първите укази, подписани от Тръмп, беше за начало на процеса на изтегляне на Вашингтон от организацията. Само пет дена по-късно, Тръмп допусна връщане на САЩ в организацията, но само когато „тя си подреди нещата“.
Във вътрешната политика Тръмп успя да си осигури гласуването на хора, които той беше номинирал за ключови позиции, уволнението на служители в регулатори, както и действия по посока на отменяне на политики, засягащи ЛГБТ общността.
За няколко дни в думите му беше видяна и ескалация по два външнополитически въпроса – отношенията с Русия и прекратяването на войната в Украйна, както и желанието му САЩ да придобие Гренландия.
Тръмп и държавният секретар Марко Рубио дадоха да се разбере, че Вашингтон ще действа твърдо спрямо Китай, както и че ще подкрепя съюзника си Израел.
Стигна му време и да промени част от интериора в Овалния кабинет, където върна някои вещи, включително и специалния си бутон за диетична кола, с който може да поиска от газираната напитка по всяко време.
Гренландия, Украйна и твърдост спрямо Китай
По отношение на външната политика най-сериозно впечатление направиха твърдите послания на Тръмп за Гренландия, свързани с желанието, още от предишния му мандат, островът да стане част от САЩ.
Световните медии цитираха свои източници в кабинета на лидерката на Дания Мете Фредериксен, която е провела телефонен разговор с Тръмп. По думите им американският президент е показал „шокираща“ твърдост в намеренията си да получи контрола над Гренландия, въпреки позицията на Копенхаген, че това няма да се случи.
В събота вечер пред журналисти Тръмп каза, че смята, че страната му ще получи острова, както и че местното население иска да е част от САЩ.
„Смятам, че въпросът за Гренландия ще бъде уреден с наше участие. Смятам, че ще я получим. И смятам, че хората искат да са с нас, както знаете. Там има 55 000 души, които искат да са с нас“, каза Тръмп. Той добави, че не знае какви претенции има Дания към острова, но подчерта, че отказът на датските власти да се приемат неговите предложения ще бъде „много неприятелски жест“.
Гренландия е самоуправляваща се провинция, която е част от кралство Дания от 19 в., но на два пъти – в края на 70-те и в началото на новия век островът се сдобива с все по-голяма автономия.
Освен по отношение на Гренландия, Тръмп показа промяна в реториката си и спрямо Русия и Владимир Путин. В рамките на няколко дни той първо отправи критики, а после заплаши Москва с въвеждане на санкции, в случай че страната не седне на масата за преговори за постигане на мир с Украйна.
По отношение на другият голям конфликт – този в Близкия Изток, Тръмп предостави обещаната твърда подкрепа за Израел. Тел Авив беше посочен като изключение от 90-дневното замразяване на помощта, която Вашингтон предоставя на десетки страни по света.
Освен това президентът нареди американските въоръжени сили да отменят наложената от администрацията на Байдън мярка за спиране на доставките на 900-килограмови бомби за Израел. Зарбаната беше наложена заради опасенията от въздействието, което могат да имат оръжията по отношение на жертвите и постигането на примирие в конфликта в Ивицата Газа.
Освен всичко друго американската администрация успя да направи официален твърдия си подход спрямо Китай. Това стана ясно от телефонен разговор на държавния секретар Марко Рубио с китайския му колега Ван И.
По врема на разговора Рубио е предупредил, че Вашингтон осъжда действията на китайските военни спрямо Тайван и изразил безпокойство заради „принудата“, която Пекин оказва на Тайпе.
Рубио вече посочи при изслушването си, че Китай е заплаха номер едно за американските интереси.
Уволнения и промяна на политики спрямо ЛГБТ
Освен че обяви две извънредни положения – за границата с Мексико и по отношение на енергетиката, Тръмп реши да започне и с уволненията в администрацията. Той освободи от длъжност 17 независими генерални инспектори, чиято дейност е да упражняват независим контрол върху управлението и да следят за злоупотреба с власт. Тяхната длъжност е разкрита заради злоупотребите по аферата „Уотъргейт“ по време на управлението на Ричард Никсън.
Уволненията бяха посрещнати с остри критики от страна на Демократическата партия и няколко неправителствени организации.
Заедно с това Тръмп поиска и ревизиране на търговските споразумения на САЩ със съседите ѝ Канада и Мексико, както и с Китай. Според президента сегашното положение силно ощетява американските интереси.
Добри новини за Тръмп дойдоха и от Конгреса, където с малка разлика беше утвърдено назначаването на Пийт Хегсет за министър на отбраната. Заедно с това губернаторката на Южна Дакота Кристи Ноем беше утвърдена начело на департамента за вътрешна сигурност.
Тръмп започна и политиката си по премахване на програмите за многообразие, равенство и приобщаване при наемане на работа в държавните институции.
В събота стана ясно и че е отменена възможността за посочване на „Х“ в графата за пол. Тази възможност беше въведена за небинарните хора, които не се определят нито като мъж, нито като жена.
Форум