70-те години често са наричани от спортни анализатори и журналисти „тъмните години на НБА“. Никой не гледа спорта по телевизията, рейтингите са на дъното. В залите присъстват средно по 8 хил. души, повечето клубове работят на загуба.
При баскетболистите ситуацията също никак не е розова. Заплатите са ниски, договорите често се прекратяват за секунди. "Лос Анджелис Таймс" дори пише, че 75% от играчите са на кокаин. Ситуацията е толкова стряскаща, че Националната баскетболна асоциация (НБА) създава собствена комисия, която да разследва проблема. Скандалите са ежедневие.
Точно през това десетилетие обаче едно момче от Индиана расте с любовта към баскетбола. През 1979 г., когато за пръв път играе при професионалистите, той вече е започнал противопоставянето си с друг младеж - Ървинг "Меджик" Джонсън. Съревнованието между двамата бележи следващите над 10 години и често е определяно като спасението на НБА.
На 7 декември един от най-успелите играчи и ключова фигура в историята на баскетбола Лари Бърд навърши 67 г. Той е единственият в историята на спорта, който е печелил наградите за „Дебютант на годината“, „Най-полезен играч“, „Най-полезен играч на финалите“, „Най-полезен играч на мача на звездите“, „Треньор на годината“ и „Изпълнителен директор на годината“ в НБА.
Бърд на два пъти е приеман в баскетболната зала на славата – веднъж за индивидуалните си постижения и втори път като част от олимпийския отбор на САЩ от 1992 г., наричан „Отборът на мечтите“ (The Dream Team).
Той е в списъка с 50-те най-добри състезатели в историята НБА от 1996 г. и в този със 75-те най-добри състезатели в историята от 2023 г.
Но да се върнем към началото на историята.
Лари Бърд се ражда в малко градче в щата Индиана през 1956 г. Баща му Джоузеф е ветеран от Корейската война. Майка му Джорджа работи основно като сервитьорка, а по думите на Лари дълги години издържа него и другите три деца в семейството. Ситуацията е тежка и макар да отрича семейството да е живяло в мизерия, днешната легенда на баскетбола казва, че недоимъкът от детството го мотивира и до днес.
Още в гимназията Лари се откроява като свръхталант и чупи училищния рекорд по отбелязани точки. По-късно печели колежанска стипендия, но само месец, след като започва в Университета в Индиана, решава да напусне и да се върне в по-малко учебно заведение. По-късно казва, че многото хора в по-големия град не му понасят.
След година, в която дори започва работа за градската управа, Бърд се озовава в Щатския университет на Индиана и светкавично става звезда от национална величина.
Не всичко обаче е прекрасно. Родители му се разделят, а година по-късно баща му се самоубива. Това оказва голямо влияние върху самия Бърд, който години след това се старае до стои възможно най-близо до семейството си и майка си.
В последната си година с университетския си отбор той достига до финалите, които са едно от най-големите спортни събития в САЩ изобщо. Отборът е в серия от 33 победи и нито една загуба, а голямата звезда е Лари. Тогава на финала се изправя срещу Щатския университет на Мичиган, който пък е воден от Ървинг „Меджик“ Джонсън.
Събитието дълги години е описвано като най-големият финал в историята на колежанските първенства. Срещата чупи всички рекорди по телевизионен рейтинг. В крайна сметка първият рунд от сблъсъка между двамата отива на сметка на Меджик, а Лари се задоволява „само“ с наградата „Играч на годината“.
Всъщност Бърд прави нещо, което днес би било нечувано. Още през 1978 г. той е избран под номер 6 в драфта на НБА от легендарния треньор на „Бостън Селтикс“ Ред Ауербах. Вместо да скочи веднага при професионалистите обаче, той остава до 1979 г. при колежаните, когато се играе злополучният финал срещу Мичиган.
През сезон 79-80‘ той веднага започва да блести при професионалистите. Началото му в подготвителния лагер на Бостън обаче не е от най-добрите. Ветераните го подценяват и смятат, че е просто едно прехвалено хлапе.
„Когато влязох първия ден, видях момчетата да се разтягат и да ми подвикват: „Ето, идва белият спасител“. Аз всъщност се наслаждавах на това“, казва Бърд.
В края на тренировката всички вече знаят – „това бяло момче може да играе“.
В дебютния си сезон Лари записва по средно 21,3 точки, 10,4 борби, 4,5 асистенции и е обявен за „Дебютант на годината“, с което си връща на Меджик Джонсън, който също записва първия си сезон в НБА тогава и печели титлата с „Лос Анджелис Лейкърс“.
През сезон 80-81‘ титлата вече отива при Лари, а това е едва началото. Следват общо 5 финала и 3 титли. Между 1983 и 1986 г. Лари печели три пъти поред наградата за най-полезен играч в НБА.
Подобно постижение имат само Брайън Ръсъл и Уилт Чембърлейн и никой след Бърд, дори смятаният за най-велик в историята Майкъл Джордан.
Освен с всички умения на игрището, Лари става известен и като един от хората, които смазват противника психологически с различни подмятания, а често и с обиди.
„Той казваше каква комбинация ще направят, как ще я завърши и че не можем нищо да направим, за да го спрем. Казвах си - да, бе. И после го правеше. Не можехме да повярваме“, казва години по-късно легендата на „Лейкърс“ Джеймс Уърти.
Цялото десетилетие до края на 80-те става известно като ерата на Бостън на Бърд и „Лейкърс“ на Меджик. Това се случва, макар че и в двата отбора играят и други суперзвезди, които по-късно влизат в Залата на славата на баскетбола. Сблъсъците са жестоки, а в спорта в Щатите всичко друго остава на заден план. Така значително се повишава и интересът, все повече телевизии навлизат, ражда се идеята и за платени мачове, самите състезатели стават марки и печелят милиони долари.
Съдбата пък си прави шега с двете легенди, чието противопоставяне е стигнало почти на ръба на омразата. През 1987-ма те снимат реклама в задния двор на къщата, която Лари купува за майка си. Тогава, след дълъг ден на снимки, в който двамата почти не си продумват, майката на Лари Джорджа кани Меджик за обяд. Този кратък ден променя коренно отношението на двамата един към друг, а по-късно те стават близки приятели.
Лари е първият, който години по-късно се обажда на Меджик, когато на бял свят излиза новината, че той е диагностициран с ХИВ.
„Обичам Лари Бърд, това е моят човек. Нещото, което е специално, е че той ме направи по-добър, а аз направих него по-добър“, казва Меджик години по-късно.
Двамата са и капитани на „Отбора на мечтите“ по време на Олимпиадата в Барселона през 1992-ра, а представянето на отбора издига „Лигата на извънземните“ до едно от най-търсените и гледаните спортни първенства в целия свят.
Кариерата на самия Лари се съкращава преждевременно заради много контузии. Най-голям проблем обаче му създава гърбът, който сам уврежда през 1985-та, когато помага в двора на майка си.
Официално той се пенсионира през 1992 г. Пет години по-късно става треньор на Индиана Пейсърс. Още в първия си сезон, без предишен опит като наставник, той остава на минути от това да елиминира смятаният за един от най-добрите отбори в историята – „Чикаго Булс“ на Майкъл Джордан във финалите на Източната конференция.
През сезон 1999-2000 г. стига до финалите на НБА, но отборът му губи от „Лейкърс“, а Бърд е избран за треньор на годината.
Той има два брака и общо три деца.
И до днес той е смятан за един от най-великите баскетболисти за всички времена и за най-добрият бял мъж, който някога е докосвал баскетболна топка.
„Победителят е човек, който разпознава таланта, даден му от Бог, скапва се от работа, за да го развие в умения и използва тези умения, за да постигне целите си“, казва Лари Бърд.
Форум