„Стеф Къри счупи играта. Сега влизам в интернет и гледам разни малки хлапета, дриблират, стрелят отдалеч. Той направи нещо за тях. Стеф вероятно е най-влиятелният играч, когато става въпрос за по-дребните. Виждам много малки гардове, те още са съвсем невръстни деца, а вече правят неща, които аз не мога да правя. И това е добре. Беше невероятно да чуя Реджи (Милър бел. ред.), че по наше време цели отбори имаха средно по пет тройки на мач. Сега правят по 30 и това е заради него. Стеф определено промени играта“.
Думите са на Шакил О‘Нийл, смятан за един от най-доминиращите и успели баскетболисти в историята на играта. Те се отнасят до състезател с цели 28 см по-нисък от него, който преди само 20 години вероятно нямаше да бъде избран от голяма част от отборите в Националната баскетболна асоциация (НБА).
Във вторник „малкият“ гард Стеф Къри оглави класацията за най-много вкарани тройки в историята на редовния сезон в най-силното баскетболно първенство на планетата. Той вече има 2977 попадения от далечна дистанция, които постигна в едва 789 срещи. Досега върховото постижение държеше шампионът с Бостън и Маями Рей Алън, който през 2014 г. завърши кариерата си с 2973 тройки, но отбелязани в цели 1300 мача.
Рекордът беше още по-специален защото беше осъществен в „меката на баскетбола“ – Медисън Скуеър Гардън пред погледите на самия Алън и човекът, който държеше рекорда преди това – Реджи Милър.
„Не мога да опиша колко много съм благодарен на феновете в залата, които отвориха обятията си за мен и ми позволиха да се радвам на успеха. Ще си спомням за тази вечер през целия си живот“, каза Къри след края на срещата.
Това постижение за пореден път затвърди тезата, че Къри вероятно е най-великият стрелец в историята на баскетбола, но въпреки това влиянието му върху играта е далеч по-голямо. А никой не очакваше това да се случи.
Уордъл Стефан Къри II се ражда на 14 март 1988 г. в Аркън, Охайо. Той е син на Дел Къри, който е един от най-успешните състезатели в историята на отбора на Шарлът. Така още от най-ранна детска възраст Стеф започва да ходи в залата с баща си и с по-малкия си брат Сет (в момента една от звездите на друг отбор от НБА – Филаделфия Севънти Сиксърс).
Стеф играе в няколко детски отбора в местата, където семейството се мести заради кариерата на баща му в НБА. Още тогава той започва да влиза в списъка с най-добрите състезатели за възрастта си.
„Бях по-дребен и играех с по-големи деца. Причината, поради която бях включван в отбори толкова малък, беше, че мога да вкарвам тройки и да бъда оръжие. За това трябва доста умение, много подготовка и тренировки, за да станеш добър и постоянен. Има и други начини да си ефикасен на игрището, но още когато бях на 9-10 години забелязах, че стрелбата отдалеч е оръжие“, казва Стеф.
Въпреки че подобрява редица рекорди в училище, той не успява да попадне в някой от водещите колежи, защото на 18 е все още дребен и по думи на баща му „прилича повече на 12-годишен“. Мечтата му е да продължи с колежанската си кариера в училището, откъдето тръгва кариерата на татко му – Вирджиния Тех, но от там не му предлагат пълна стипендия, защото не вярват в качествата му. В крайна сметка той избира колежа Дейвидсън в Северна Каролина, който се бори за него още когато Къри е на 16.
„Чакайте да го видите. Той ще ви отнесе“, казва треньорът му в Дейвидсън Боб Макилъп, един от малкото, които вярват в качествата му, при това още преди Къри да е направил и един дрибъл при по-големите.
Следват три щури години за Дейвидсън, в които колежът достига до исторически постижения. Самият Къри пък се нарежда сред най-добрите реализатори сред връстниците си и попада в идеалния отбор на аматьорите в страната. Разбира се, подобрява и редица рекорди за стрелба от далечно разстояние.
Въпреки всичките му постижения в колежанския баскетбол, при влизането му сред професионалистите никой не му дава водещо място. Той е избран като 17-и в драфта през 2009 г., но дори тогава повечето експерти смятат, че той няма да бъде повече от резерва, която да влиза от пейката и да стреля.
Първите 6 месеца в „лигата на извънземните“ са трудни за него, но постепенно той намира ритъма си. Изявите му през втората половина от сезона му помагат да попадне в идеалния отбор на дебютантите. Той чупи рекорда за реализирани тройки от дебютант и подобрява още няколко върховни постижения.
Но въпреки че налага името си като един от най-добрите реализатори и попада в селекцията за Мача на звездите, критиците продължават да не го посочват в списъка с най-добрите играчи на лигата. През 2013 г., когато Голдън Стейт Уориърс решава да поднови договора му, анализаторите отчитат това като „риск от страна на ръководството“. Колко ли пък са разбирали тези експерти?
Две години по-късно Къри затваря устата на всички, но не без помощта на друг подценяван дребен гард, който му става треньор – петкратният шампион в НБА Стийв Кър. Той разчита потенциала на отбора си и решава да вдигне темпото и да използва голямото си оръжие – стрелбата на Къри и съотборника му Клей Томпсън. Към това треньорът добавя и здравата игра в защита на Дреймънд Грийн и Андре Игуадала.
Отборът печели титлата, а подценяваният години наред Къри е избран за Най-полезен играч в рамките на редовния сезон.
В следващите 3 години отборът достига финала в НБА 3 пъти, печели още две титли, постига най-добрия резултат в рамките на редовния сезон в историята и подобрява още редица статистически постижения. Самият Къри добавя още една титла за най-полезен играч, попада в идеалния отбор на асоциацията за последните 75 години и вече е считан за най-добрия стрелец в историята и за един от най-добрите на поста си за всички времена.
Тези резултати обаче не са най-голямото му постижение. Заради високата му резултатност зад линията за три точки всички отбори в лигата променят начина си на игра и всички започват да стрелят от далечно разстояние. През 2009 г. върховото постижение за опити от тройката за отбор е средно по 27.3 на мач, а днес средният показател сред всички отбори е 28.6 на мач. Всичко това заради дребния човек, който вкарва отвсякъде.
„Стеф не просто повлия на играта със стрелбата от тройката, той направи революция, промени начина, по който всички играят баскетбол. Това са го правили само малцина играчи. Карим (Абдул Джабар бел. ред.) в колежа с промяната на правилото за забивки, Уилт Чембърлейн и Шак с играта си като центрове, Майкъл Джордан с илюзията, че може да лети, Алън Айверсън и „културата“, Меджик Джонсън като гард висок 2,10 м“, казва Реджи Милър.
Е, вече е 2021 г. и рекордът за най-много реализирани тройки е подобрен. В същото време обаче Голдън Стейт Уориърс имат най-добрия резултат в лигата, Стеф Къри е претендент за Най-полезен играч, в защита играят Игуадала и Грийн, а след няколко седмици се очаква завръщането след две години отсъствие на Клей Томпсън. Май се сещате накъде вървят нещата, нали? А в кого ще е топката в решителните моменти?
„Аз не съм от хората, които ги е страх от провал. Обичам да поемам рискове. Да получавам топката за големия изстрел“, казва Къри.