„Той е много повече от тези моменти. Много повече от най-великия играч в двата най-велики отбора за всички времена. Той е повече от лого. Повече от меме в интернет. Повече от дарител, повече от бизнесмен. Има причина да наричат някой „Майкъл Джордан на нещо“. Майкъл Джордан на неврохирургията, Майкъл Джордан на равините, Майкъл Джордан на плаването с кану. Веднага разбират за какво им говорите, защото Майкъл Джордан е Майкъл Джордан на величието. Той е дефиницията за някой, който е толкова добър в това, което прави, че всички му го признават. Това е много рядко“
Тези думи са изречени от американския президент Барак Обама през 2016 г., когато той връчва на Майкъл Джордан Президентския медал на свободата.
В последните няколко месеца платформата „Нетфликс“ излъчи документална поредица за живота и кариерата на Джордан под заглавието „Последния танц“. Милиони фенове на звездата, баскетбола и спорта като цяло, получиха възможност да видят неизлъчвани досега кадри и да чуят мислите на бившия състезател за отделни моменти от историята му.
В поредицата за Джордан се обръща внимание на отношенията му със съотборници, сприхавия му характер и непрестанното му желание да побеждава.
Всичко започва на 17 февруари 1963 г. в Бруклин, където Майкъл Джефри Джордан се появява на бял свят. Малко по-късно семейството му се мести в Уилмингтън, Северна Каролина, където той израства и прави първите си стъпки в спорта. Въпреки че показва отлични заложби в бейзбола и американския футбол, младият Джордан се насочва към баскетбола. Тогавашните му треньори смятат, че той е твърде нисък и няма достатъчно физически качества, за да напредне. Скоро обаче той се превръща във водеща фигура на училищния отбор, а израстването му и във физическо отношение му позволява да се развие до степен, че някои от най-добрите колежи се опитват да го привлекат.
В крайна сметка той приема стипендия от университета в Северна Каролина, където попада под ръководството на строгия треньор Дийн Смит, който успява да помогне значително за изграждането му като професионалист.
На финала на колежанското първенство през 1982 г. Джордан завоюва трофея за своето училище, с кош в последната минута. На финала той и съотборниците му се изправят срещу "Джорджтаун", в който се подвизава друга бъдеща звезда, Патрик Юинг.
„Това промени името ми от Майк на Майкъл Джордан. Даде ми увереността, от която имах нужда, за да почна да се развивам в играта“, казва той.
През 1984 г., с 12 месеца по-рано, Джордан, по съвет на колежанския си треньор, се регистрира за участие в драфта на Националната баскетболна асоциация (НБА), чрез който младите атлети попадат в професионалните отбори.
Джордан е третият избран на церемонията, а отборът, който го избира, е "Чикаго Булс" – избор, който променя историята на отбора, състезателя, лигата и баскетбола завинаги.
При пристигането на Майкъл край езерото Мичиган, Булс са един от посредствените отбори в лигата, а посещаемостта в залата им е толкова ниска, че дори местен женски футболен отбор понякога има повече зрители.
Същото лято, тъй като още не е започнал с професионалната си кариера, което тогава все още е пречка, Джордан печели златен олимпийски медал на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
С идването му в „лигата на извънземните“ той е подценяван поради факта, че е висок „едва“ 1.98 м., което се отчита като сериозен недостатък, който според специалисти и играчи няма да му позволи да стане един от най-добрите.
Още през първия си сезон той опровергава всички критици – обявен е за дебютант на годината, посещаемостта в залата на "Булс" се вдига в пъти, а всички вече смятат, че един спортист може да промени съдбата на цял отбор.
По време на професионалната си кариера Джордан печели 6 пъти НБА, 5 пъти е обявяван за най-ценен играч в редовния сезон и 6 пъти като най-полезен играч на финалите. В различни години печели почти всички възможни класации, а 10 пъти е и най-резултатен играч за сезона.
С националния отбор печели 2 олимпийски титли, като най-паметно е постижението от Барселона през 1992 г., когато той става лидер на т.нар. „Отбор на мечтите“ („Dream team“), който, както и самият Джордан, са в основата на превръщането на баскетболната асоциация в глобален бранд и бизнес, генериращ милиарди.
Въздействието на Джордан върху популярността на спорта може да бъде видяно в разликата между телевизионните рейтинги на финалите в САЩ. Резултатът, който те имат през 1998 г., когато е последният финал на "Булс" с участието на Въздушния е достигнат едва през 2015 г.
Самият той променя коренно представите за спонсорски договори, като дълго време е лице на марки като „Найк“, „Кока-кола“, „Шевролет“, „Гаторейд“, „МакДоналдс“ и др.
Голямо въздействие за популярността му сред подрастващите пък оказват редица рекламни клипове, обединени под слогъна „Бъди като Майк“.
Това води до превръщането му в милиардер и успешен бизнесмен, а до ден днешен и за основна част на търговската марка на „Найк“ – „Еър Джордан“.
Разбира се, неговият успех е придружен и с редица трудни моменти. Самият баскетболист признава, че най-тежко му е повлияла смъртта на баща му. Това се случва през 1993 г., когато Джеймс Джордан се прибира към дома си от погребение, но отбива в страни от пътя, за да поспи. Тогава той е прострелян от двама младежи, а тялото му е открито седмици по-късно.
Загубата на баща му, който е много близък до Майкъл, му носи още повече тежест, след като медиите свързват стрелбата с неуредени дългове от хазарт на сина му. Спекулациите затова по-късно са опровергани, а някои от медиите поднасят извинения.
„Той беше моята опора. Бяхме много близки. Той постоянно ми даваше съвети. Помня, когато бях в девети клас, ме наказаха 3 пъти за 1 година. През лятото той ме дръпна и ми каза: „Изглежда, че не вървиш в правилната посока. Ако искаш да продължаваш да правиш тези пакости, забрави за спорта“. Това беше всичко, което исках да видя. От там насетне гледах само напред“, споделя Джордан.
Заради натрупаното напрежение Джордан временно прекратява кариерата си през 1993 г. и започва да играе бейзбол. 18 месеца по-късно той се завръща в професионалния баскетбол, за да спечели 3 титли в най-силното баскетболно първенство в света.
Според мнозина специалисти документалната поредица е отговор на опитите за смятания за настоящ най-добър баскетболист Леброн Джеймс, да се сдобие с призванието „най-велик за всички времена“. Настоящата звезда на „Лос Анджелис Лейкърс“ ще стане вторият баскетболист, който ще участва в „Космически забивки“, като филмът с него дори се казва „Ново наследство“.
След видяното в последните седмици обаче, според анализаторите зад океана, всички са си припомнили, кой е най-великият.
„Да побеждаваш си има цена. Да си лидер си има цена. Да, дърпал съм напред хора, които не са искали да бъдат дърпани. Предизвиквал съм хора, когато те не са искали да бъдат предизвиквани. Извоювал съм си това право, защото съотборниците ми, които са идвали след мен, не им се е налагало да изтърпят всичко, което съм изтърпявал. Когато се присъединиш към отбора, трябва да отговаряш на определен стандарт, по който аз играя играта… Но, ако питате всички съотборници, ще ви кажат, че „Майкъл Джордан никога не е поискал от мен нещо, което той не е правил“. Аз исках да печеля, но исках и те да печелят и да са част от това. Това съм аз. Ако не искаш да играеш така, не играй така“.
