Меджик Джонсън никога не е гледал запис онази пресконференция.
На 7 ноември 1991 г., облечен в черен костюм и застанал на черен фон, Джонсън обявява, че е диагностициран с ХИВ и прекратява кариерата си като баскетболист. Новината е със силата на експлозия.
По това време тази диагноза се приема като присъда - белязан със смъртна зараза. Паниката, свързана със СПИН, в световен мащаб е огромна - хората вярват в слуховете, че могат да се заразят с прегръдка или целувка.
„Смятам да продължа да живея още дълго време, като ви безпокоя, момчета, както винаги“, казва тогава Джонсън пред репортерите. Признава, че се е заразил при секс без предпазни средства, а това не е вирус, който се разпространява само сред хомосексуални - друг слух, популярен през 90-те.
Три десетилетия по-късно, в разговор с журналист от Гардиън, Джонсън възкликва: „Уау! Изминаха 30 години, а аз все още съм тук - здрав. Всичко се оправи. Тогава имаше едно лекарство, сега имаме над 30“.
На онази пресконференция Джонсън се заклева да повиши осведомеността за вируса. И го прави.
Истинското му име е Ървин. Прякорът „Меджик” (от англ. magic - магия) получава още в гимназията заради начина, по който борави с баскетболната топка. Меджик Джонсън е един от най-добрите плеймейкъри в историята на баскетбола.
В спортната статистика на кариерата му няма липсващо постижение. Периодът, в който играе за Националната баскетболна лига на САЩ, и до днес е ненадминат в своята популярност, атрактивност и успех. Джонсън е част от Dream Team (от англ. – "Отборът мечта"), с който САЩ участват и печелят Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Заедно с Майкъл Джордан, Лари Бърд, Карл Малоун, Скоти Пипън превръщат баскетбола в един от най-популярните спортове в света.
Бащата на Джонсън е в основата на това той да се запали по баскетбола. Меджик Джонсън израства в град Лансинг, щата Мичиган. Като повечето градове в този район по това време Лансинг е разделен на райони за „бели” и „цветнокожи”. Заради таланта, който вече е бил забелязан, Джонсън е едно от първите момчета, което е превозвано с автобус през целия град, за да бъде закаран до гимназия с преобладаващо „бели”.
В началото Джонсън не е съгласен с идеята, но по-късно я разглежда като едно от най-важните преживявания в живота си.
„Научи ме как да работя заедно с някой, който не прилича на мен“, казва той пред Гардиън.
Напрежението между "бели" и "цветнокожи" се усеща и на баскетболното игрище. В автобиографията си Джонсън пише, че някои от белите му съотборници първоначално не са били склонни дори да му подадат топката.
След пресконференцията, на която обявява диагнозата си, Меджик Джонсън основава фондация за борба с ХИВ, отваря специализирани клиники, помага на заразени, които не могат да си позволят разходи за лечение.
Въпреки, че е обявил оттеглянето си от спорта, Джонсън участва в Олимпийските игри през 1992 г.
"Олимпиадата ми даде възможност да покажа, че човек с ХИВ може да играе на най-високо ниво и че не заразява", казва Джонсън. През 1999 г. той е назначен за посланик на ООН, за да помага в усилията за борба срещу разпространението на ХИВ и СПИН.
На 14 август Меджик Джонсън навърши 64 години. Управлява успешен бизнес, има три деца от съпругата си Куки и редовно пие лекарствата си.
„По един коктейл на ден. Бяха три, но сега е само по веднъж. И всичко е наред”, казва Джонсън в интервю за Си Би Ес.
