Най-малко 1,5 милиарда лева. Толкова може да загуби България след предизборната акция на "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане" в четвъртък вечерта, с която беше провалено последното редовно заседание на 50-ия парламент през изборите на 27 октомври.
На него трябваше да бъдат приети две решения, с които страната да отключи огромно безвъзмездно европейско финансиране - нови плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Сметката обаче не свършва с това. След саботираното заседание България е заплашена дори да трябва да връща част от парите, които вече е получила с първия транш по ПВУ.
"Най-тежката хипотеза са няколко милиарда [загуба]" на европейски средства, потвърди в петък министърката на финансите Людмила Петкова.
Не е ясно кога и дали изобщо страната ще получи втория транш - в размер от 653 млн. евро. България е единствената членка ЕС, която до момента е получила само първото плащане. Това се дължи на забавянето на българските депутати и управляващи и неизпълнените реформи.
Общо безвъзмездните средства от ЕС, които София има право да получи, са 5,7 милиарда евро.
Но ето как се развиха събитията в четвъртък, които изглежда ще доведат до поредните щети за България.
Какво стана в четвъртък вечерта
Четвъртък беше последният работен ден на 50-ото Народно събрание, тъй като в петък беше открита предизборната кампания.
Последното пленарно заседание обаче приключи с провал - хаос, подвиквания, псувни, прекъснати кабели на микрофоните и трибуна, блокирана от ИТН и "Възраждане".
Преди това в продължение на часове в залата липсваше кворум, като такъв беше осигурен едва към 21.00 часа от депутатите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Пеевски. Депутати от останалите партии също бяха в залата, но не се регистрираха.
В този момент трябваше да се пристъпи към гласуването на две решения, от които зависят плащанията по ПВУ. От "Възраждане" и ИТН обаче казаха, че е нарушен правилникът и парламентарната председателка Рая Назарян от ГЕРБ неправомерно е направила проверка на кворума през около 3 часа.
След това те блокираха трибуната и попречиха заседанието да продължи.
Какво точно трябваше да приемат депутатите
Депутатите трябваше да гласуват две ключови решения, от които зависят плащанията по ПВУ. Първото беше приемането на Пътната карта за климатична неутралност. Крайният срок за нейното одобряване е понеделник, 30 септември, но заседанието на депутатите в четвъртък беше последното преди началото на предизборната кампания.
Въпросната пътна карта е документът, в който са описани с конкретни дати и периоди мерките, които България трябва да предприеме, за да модернизира енергийния си сектор. Те включват затварянето на въглищните централи, както и въвеждането на определени възобновяеми мощности.
Второто решение, което парламентът трябваше да вземе, беше свързано с отделянето на две държавни дружества - Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз" - от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Европейската комисия постави това изискване заради опасения за кроссубсидиране – тоест, че чрез приходите на двата оператора, които традиционно са финансово най-успешните в БЕХ, се финансират други по-губещи дружествата под шапката на БЕХ, включително въглищните тецове.
За какво са предвидени парите от ЕС
От "Възраждане" и ИТН обаче се обявиха против двете решения още преди те да стигнат дневния ред на парламента в четвъртък. Тезата на двете формации е, че е по-добре България изцяло да загуби парите, защото по думите им иначе те ще бъдат откраднати от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.
"ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС-Ново начало се опитват да загробят българската енергетиката за едни пари, които никога няма да стигнат до обикновените граждани. Те ще стигнат само до обръчите от фирми", каза Петър Петров от "Възраждане".
Същия ден такива обвинения изрази и Павела Митева от ИТН в интервю за България он еър. Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов още от миналата година повтаря това твърдение. Тогава той каза, че "по-добре парите от плана да ги загубим, отколкото да бъдат откраднати".
В действителност обаче целта на европейското финансиране е във въглищните райони - Стара Загора, Перник и Кюстендил - да бъдат постепенно развити алтернативни икономически дейности, които да дадат работа на хората.
От години производството на енергия от въглища става все по-скъпо. Затова според експертите нерентабилните централи неминуемо ще затварят - и то не заради изискванията на ЕС, а по чисто икономически причини.
Защо говорим за предизборна акция
Така в четвъртък двете формации превърнаха пленарното заседание в предизборна акция, в която от една страна атакуваха ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, а от друга се представяха като защитници на интересите на миньорите и директно агитираха да се гласува за собствените си партии.
"Има такъв народ е под номер 7 в интегралната бюлетина", каза Станислав Балабанов от ИТН във Фейсбук видео на живо от парламента.
Петър Петров от "Възраждане" също агитира да се гласува за неговата формация.
"Моля ви след един месец направете така, че да дадете възможност на хората, които ви защитават, които се борят за вашите права, да намерим място тук", каза той, а край него се чу подвикване "Номер 12" от страна на друг представител на "Възраждане".
През цялото време всичко се излъчваше на живо в няколко Фейсбук профила на депутати от двете партии, както и по партийната телевизия на ИТН 7/8 ТВ.
Колко ще струва това на България
На следващия ден, в петък, министърката на финансите Людмила Петкова направи изявление пред медиите. В него тя предупреди, че резултатът от провала на гласуванията в парламента вероятно ще бъдат милиардни загуби за България.
По думите ѝ:
- заради неприетата пътна карта страната ще загуби 266 млн. евро. Това са повече от 30% от целия втори транш (653 млн. евро) по ПВУ.
- Ако не изпълни изискванията и по главата RePowerEU, включително второто решение, което депутатите трябваше да вземат, страната ще загуби близо 500 млн. евро.
Петкова добави и че ако не се промени ПВУ и не бъдат осигурени средства за започнатите проекти, те трябва да бъдат завършени със средства от националния бюджет. Към момента обаче такива не са предвидени.
Освен това България е заплашена и от допълнителни санкции.
"Може и да се наложи да върнем част от средствата по първото плащане, ако не бъдат довършени започнатите реформи", каза Петкова.
"Най-тежката хипотеза са няколко милиарда [загуба]", обобщи тя.
Това не е първият път, в който депутатите се провалят в опита си да задвижат плащанията по ПВУ.
Второто плащане - в размер 653 млн. евро - беше заявено още през октомври 2023 г. Освен мерките в енергийния сектор, България все още не е приела и част от антикорпуционните закони, които са нужни, за да бъде получена оставащата част от европейските средства.
Европейският Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) беше въведен, за да помогне на страните членки на Европейския съюз (ЕС) да се възстановят от пандемията от COVID-19. Българският ПВУ е на стойност 5,7 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.
Форум