Димитър е технолог на котелен цех. Той е на 32 години, живее в Стара Загора и има дете на шест години. Чуди се как ще живее утре, струва му се, че ще му се наложи да започне нещо неизвестно, при това от нулата.
Причина за тези тревоги е едно твърдение, което доби популярност през лятото - че България няма да получи пари от Брюксел, докато не посочи дата, на която ще закрие въглищните централи. А Димитър работи в една от тях - държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“.
В неговото положение са над 3200 души, които работят на същото място. Те предполагат, че ако тецът им спре да работи на въглища, много от тях вероятно ще се окажат на улицата. Знаят и друго - че никой от управляващите не е говорил с тях, за да им обясни какви са плановете.
„Всеки ден с колегите коментираме, че най-големият ни страх е, че нямаме визия за бъдещето си. Трудно се работи в такава атмосфера“, казва Димитър пред Свободна Европа.
Стара Загора, 100 000 души и ГЕРБ
В района на Стара Загора има над 100 хил. души, които са пряко или косвено свързани с работата на тецовете и мините, които ги запасяват с въглища. Те са липсващият участник в един разговор, който се води в София, а ги засяга пряко.
В последните месеци от служебното правителство разбрахме две неща. Първото е, че ГЕРБ вероятно са знаели, че трябва да посочат дата за закриването на въглищното производство, но не са го направили. Второто е, че едно служебното правителство не може да се ангажира с толкова стратегическо решение. А редовно правителство няма от май 2021 г.
„Поведението на политиците е безумно. Оказа се, че в последните години работници, синдикати, всички, са били лъгани“, каза пред Свободна Европа председателят на КНСБ в „Марица Изток 2“ Деян Дяков.
Служебният премиер Стефан Янев се защити с твърдението, че преговорите с Брюксел все още текат.
Малко по-рано двамата служебни министри Асен Василев и Кирил Петков отидоха на място, за да се срещнат с работниците от „Марица изток“ и се включиха в подписка за запазването на въглищния комплекс и работните места в Маришкия басейн. Най-близко до позицията им е ГЕРБ, според които липсата на конкретни ангажименти е плюс.
Останалите партии, които вероятно ще попаднат в следващия парламент – "Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – акцентират върху нуждата от бързо въвеждане на алтернативни горива, които да позволят и запазването на голяма част от работните места. Те са и за съкратени срокове за намаляването и прекратяването на използването на въглища.
Но тези мнения все още не са отговор на въпроса какво ще стане в действителност.
На този фон има и нещо по-сериозно - то е тежкото състояние на "Марица Изток 2", което не зависи от това дали въглищните мощности ще се затварят, или не.
Срокът за затварянето
Отказването от въглищата в България е пряко обвързано с това, че страната е подписала „Европейския зелен пакт“, известен като „Зелената сделка“. В него има две важни дати.
Първата е 2030 г., когато трябва да бъде постигнато намаляване на въглеродните емисии с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.
Втората дата е 2050 г., когато трябва да се постигне премахването на нетните емисии на парникови газове на територията на ЕС.
В няколко стратегически документа, съставени от кабинета „Борисов 3“, е заложено поетапното намаляване на производството на енергия от въглища. Плановете обаче не отговарят на въпроса как ще се случи това и не дават крайна дата на процеса.
Борисов остави в наследство и чернова на Плана за възстановяване и устойчивост от кризата, причинена от COVID-19. По него България може да получи 12 млрд. лв., част от които са предвидени за енергетиката.
Но служебният министър Атанас Пеканов по-късно установи, че получаването на тези пари е обвързано с дата, план и реални стъпки по намаляването и затварянето на въглищни мощности, което трябва да се случи между 2035 и 2040 г. Докато всичко това липсва, България не може да получи парите.
„Крайно време е да се разделим с климатичните си илюзии“, каза Атанас Пеканов, имайки предвид неизбежното затваряне на въглищните централи. Въпросът не е "дали", а само "кога".
„Ние все още преговаряме. Усилията ни в разговорите с Европейската комисия са да увеличим този срок, да го отложим“, каза служебният премиер Стефан Янев преди седмица.
Сюжетът с предстоящо затваряне на въглищното производство засенчи един по-стар въпрос - какво е финансовото състояние на държавната централа.
Милиардни загуби и парламентарен консенсус
Най-честото определение за състоянието на „Марица Изток 2“ е, че тя се намира в „технически фалит“. Това беше заявено и от служебния министър на енергетиката Андрей Живков, който обясни ситуацията с „пълния отказ от реформи“ на предишните управляващи. Те никога не определиха ситуацията като критична, а сега хвърлят вината върху служебното правителство, смята той.
Числата показват ясна картина.
Последната финансова година, в която централата не е излязла на загуба, е вече далечната 2013 г. Тогава е отчетена печалба от 5.3 млн. лева, а в централата работят близо 2500 души. Към онзи момент приходите достигат до 682 млн. лв., а натрупаните към края на годината задължения са в размер 689 млн. лв.
В следващите 7 финансови години отчитаните годишни загуби са общо в размер 1 млрд. и 227 млн. лв. Само между 2018 и 2020 г. генерираната загуба е в размер на 860 млн. лв., въпреки че през 2019 г. са отчетени рекордни за последното десетилетие приходи.
600 млн. от дълга на централата бяха преобразувани в капитал през януари 2020 г. Това стана с решение на Народното събрание, взето единодушно от ГЕРБ, „Обединените патриоти“ БСП, ДПС и "Воля" - всички парламентарно представени сили. След това дойде и решение на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Рязкото повишаване на загубите в последните три финансови години се дължи и на скока в цените на въглеродните квоти, дошъл с началото на 2018 г.
Раздут ли е щатът
Именно повишената стойност на произвеждания ток беше причина централата да работи със значително намален капацитет за дъгли периоди. В това време персоналът се намалява с около 150 души и в края на 2020 г. на работа са 2 342 служители.
Съществуват мнения, че за рекордните загуби роля играе и „раздут щат“, който въпреки намаления обем на работа остава приблизително същият.
Но данните от годишните финансови отчети опровергават това твърдение. Те показват, че за заплати отиват между 12 и 14% от общите разходи за централата.
„Заплатите не са и точно това, за което се говори отвън. Заплатата на един енергиен инженер е колкото заплата на една сервитьорка в Германия. Факт е, че на другите хора просто са им по-ниски доходите“, обяснява ситуацията Димитър.
Нереалната представа, която централата има за себе си
На фона на загубите изглежда необясним бизнеспланът за 2021-2025 г., предложен от дружеството и одобрен от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според него още през 2021 г. ще бъде генерирана печалба от 53 млн. лв., а между 2022 и 2025 г. централата ще излиза на плюс от по над 80 млн. лв. на година.
Това обаче не съвпада с много от числата, заложени в плана. Например, в него са посочени прогнозни стойности на въглеродните емисии, които са от 35 евро за тон, а към днешна дата те са вече двойно по-високи. Преди дни пък Живков обяви, че прогнозната загуба за 2021 г. е малко над 200 млн. лв. А това е разминаване от 250 млн. спрямо одобрения бизнесплан.
Проблемът с ТЕЦ 2 е обвързан и със състоянието на другото държавно дружество, отговорно за неговото захранване, както и с това на т.нар. „американски централи" „Марица Изток 1“ и „Марица Изток 3“ – „Мини Марица“. Мините също се намират в затруднено положение, а заради намаленото производство на електроенергия през 2020 г. те за пръв път отчетоха загуби от над 32 млн. лв.
В тях работят близо 7 200 души, чиято съдба е пряко свързана с бъдещето на тецовете.
ГЕРБ е знаела, че трябва да посочи срокове
Постепенният отказ от въглища се вписва от всяка страна на ЕС в документ, наречен Национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Именно там се посочват сроковете и начинът, по който това ще се случи.
Но третото правителство на Бойко Борисов е предало този документ без конкретни намерения. Самият план на няколко пъти беше връщан за корекция. Оценката на Европейската комисия изглежда категорична:
„Липсата на информация за това как и кога ще се извърши определеното в НПЕК постепенно премахване на въглищата, което е необходимо за постигане на предложените намаления, затруднява оценката на това дали представеното въздействие се дължи на декарбонизация или на съществуващи структурни проблеми“.
ГЕРБ са знаели, че отпускането на пари по Плана за възстановяване е било обвързано с конкретни срокове за централите, казва министърът на енергетиката Андрей Живков. Според него това е станало ясно още при първата версия, която беше дело на кабинета „Борисов 3“.
„Може би затова и [планът] не беше предаден на ЕК от предишното правителство“, казва той в интервю за „Капитал“.
Какви са конкретните предложения
В последната версия на Плана по отношение на енергийния преход има няколко конкретни предложения, пряко свързани с „Марица Изток“.
Първото от тях е прекратяването на „двете съществуващи дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергия, които „изкривяват“ пазара“. Става въпрос за споразумения на БЕХ с двете американски централи в комплекса „Марица Изток“.
Другият голям проект е свързан с изграждането на газова мощност от поне 1 GW до 2025 г., която впоследствие да започне да работи на водород.
Тепърва обаче ще бъдат правени планове, пряко свързани със съдбата на хората.
Какво да прави Димитър?
Димитър изглежда скептичен към предложенията на политиците и още по-скептичен за обещанията, идващи от бившите управляващи от ГЕРБ.
„Покрай изборите се завъртяха няколко партии, основно ГЕРБ - да обещаят светло бъдеще. Ние задавахме въпроси – какво ни обещавате, като 12 години управлявахте, а сега изведнъж ще ни спасявате“, спомня си Димитър.
Според него ситуацията е най-тежка за хората между 45 и 50 години, за които ще е най-трудно да се адаптират или преквалифицират, ако загубят работата си. Той самият твърди, че би могъл да се пренасочи дори към работа в АЕЦ „Козлодуй“, но това ще коства много на него и семейството му.
„Това означава, че аз със семейството си – дете на шест години, жена ми работи в Стара Загора, тук имаме апартамент, да тръгнем тепърва [от нулата]. Не, че е невъзможно, но е много трудно, защото семейство, близки и средата са ни тук“.
