Годината е 1989-а. Група "Ахат" е в студиата на "Балкантон" и записва първия си албум "Походът". Тиражът се разпродава за по-малко от седмица. В "Балкантон" се ражда не само този албум с песента "Черната овца", превърнала се в химн за поколения. Там оживява цялата българска музика след 1952 г. до годините след падането на комунистическия режим през 1989 г.
Сега има риск историческата сграда в София да отиде в историята. Последните собственици на терена искат да бутнат всичко и да построят там нови жилища. Получават одобрение на плана си от Столичната община на 15 януари. Оттам казват, че всичко е законно.
Това развитие предизвика граждански протести и подписка за запазване на сградата като музей. В понеделник кметът на София Васил Терзиев обяви, че собствениците все пак са заявили желание да запазят сградата и така той има основание да промени заповедта си, която предвиждаше ново строителство, предаде БНР.*
"Грях е да се събаря сградата, за да се вдигне поредният блок в квартал, който вече е презастроен. Това би било и посегателство върху българската култура", казва Звездомир Керемидчиев - или Звезди от "Ахат", пред Свободна Европа.
Той е сред музикантите, които, заедно с граждани от столичния квартал "Лагера", протестират срещу събарянето на "Балкантон".
Ивайло Дженев от компанията инвеститор "Балкансаунд 2020" каза пред Свободна Европа, че административната сграда на "Балкантон" все пак ще бъде запазена и преустроена. Подобна заявка имаше още когато назряха протестите. За момента тя среща недоверие.
Как се стигна дотук?
Седем блока вместо "Балкантон"
Денят е 15 януари 2025 г. Богдана Панайотова - временен главен архитект на София към онзи момент, подписва градоустройствена заповед, с която одобрява план за събарянето на сградата на "Балкантон" и строеж на 7 пететажни жилищни постройки.
Публикуван е и новият план за терена на ул. "Хайдушка поляна" в столичния район "Красно село". Назрява протест.
Свободна Европа се свърза с архитект Борислав Игнатов, за да разчете чертежите. В периода 2016-2020 г. той е начело на Камара на архитектите в България, а през 2019 г. е кандидат за кмет на София от "Демократична България".
"Левият чертеж показва съществуващото положение, десният - новото. Съгласно него всички съществуващи сгради се премахват и се заменят с нови", каза Игнатов.
По думите му всичко се вижда ясно - дебелите червени линии показват новите сгради, а дебелите черни линии - запазване на съществуващите сгради. "Дебели черни линии няма на десния чертеж", добави Игнатов.
На ниво документи няма съмнение какво иска да направи инвеститорът "Балкансаунд 2020".
На 28 януари кметът на Васил Терзиев каза, че ще се запознае с документите за "Балкантон" и ще провери дали е възможно да се оттегли разрешението за събаряне на сградата. Там беше и Панайотова, според която всичко, свързано с издадените до момента разрешения, е законно.
Процедурата за промяна на подробния план на терена е задействана още през 2021 г. Искането за събаряне е от 2023 г.
Свободна Европа изпрати въпроси до Столичната община, за да изясни какви действия са предприети в рамките на проверката по случая, която Терзиев обяви. До публикуването на текста отговори не бяха получени.
Протестът
В дните след 15 януари новината за бъдещото събаряне на "Балкантон" предизвика силно недоволство. На 29 януари жители на "Лагера", музиканти и хора на изкуството излязоха на протест с искане сградата да бъде запазена, защото е част от българската култура.
"Трябва да опазим сградата. Тя носи история, която е свързана с българската музика. Оттам са излезли много шедьоври", каза Звезди от "Ахат".
По думите му в сградата все още има репетиционни, които дори работят. Звукозаписните студиа и оборудването, което се намира в тях, са в добро състояние.
"Вътре все още има техника, която с едно обслужване може да бъде осъвременена и да продължи да функционира както и едно време"Звезди от "Ахат"
"Вътре все още има техника, която с едно обслужване може да бъде осъвременена и да продължи да функционира както и едно време", каза той.
На демонстрацията е и Ивайло Дженев. Той казва, че вместо да бъде разрушена, сградата ще бъде реновирана. По-късно потвърди това и пред Свободна Европа.
"А отзад, където има топлоцентрали, автосервизи и т.н., ще се разчисти. Там идеята е да се построят жилищни блокове или офис сгради", добави той.
Попитахме Дженев и по какъв начин ще бъде преустроена сградата на "Балкантон".
"Ще има помещения, в които ще се извършва типична за "Балкантон" дейност. Другите ще се отдават под наем на който има интерес", коментира той.
От сдружение "Лагера" обаче още след протеста написаха, че продължават да следят случая, защото въпреки новите уверения, постъпилото искане от инвеститора е за "премахване на основната сграда на "Балкантон". И одобрените документи са за събаряне.
Протестът беше подкрепен и от районната кметица на "Красно село" Цвета Николаева, и от общинския съветник Борис Бонев от "Спаси София".
Тогава Бонев каза, че е изпратил до Министерство на културата (МК) предложение сградата да бъде обявена за паметник на културата. Това би я запазило.
"Скоро ще се срещна с министър [Мариан] Бачев, за да обсъдим подробно какви биха били стъпките, за да се даде този статут ", каза Бонев пред Свободна Европа, попитан има ли отговор от министерството.
Свободна Европа попита и МК дали е възможно "Балкантон" да получи защитен статут. Отговор още няма.
"Ако сградата се превърне в паметник на културата и като такъв не бъде разрушена, трябва да продължи да изпълнява своята дейност", каза още Керемидчиев.
Защо "Балкантон" е повече от сграда
Държавната компания "Балкантон" е основана през 1952 г. при сливането на няколко национализирани след идването на комунистическия режим в България частни звукозаписни компании.
Сградата ѝ, която сега е застрашена, е открита на 4 февруари 1952 г. Там са звукозаписните студиа, производството на плочи, репетиционните и всичко, свързано със запис и разпространение на българската музика в продължение на десетилетия.
В сградата се съхраняват ленти с всички записи от 1952 г. до днес - безценен музикален архив. През годините там са издавани албуми не само на български, но и на чуждестранни артисти.
В края на 90-те години на миналия век започва процес на приватизация на държавната компания, заедно с активите ѝ, завършил окончателно през 2001 г.
През новия век "Балкантон" функционира като частно дружество и продължава основната си дейност - записване и издаване на музика. Работи в сътрудничество с Българското национално радио (БНР), издава българска класическа музика.
Малкото останали служители остават верни на компанията до 2021 г., когато и последните от тях напускат заради смяна на собствеността.
Оттогава някои помещения се отдават под наем и се ползват за репетиционни. Такава е "Drum Studio", чиито последни репетиции в "Балкантон" се проведоха в неделя.
За Звезди от "Ахат" запазването на "Балкантон" би било не само уважение към миналото, но и инвестиция в бъдещето. За него "Балкантон" е повече от сграда, която не трябва да бъде разрушавана.
"Това е място, в което миналото и настоящето се преплитат в един общ разказ за културата и музикалното творчество. Би било хубаво, ако успеем да я запазим", казва той. И не е сам.
*Тази информация е добавена няколко часа след публикуването на статията, тъй като не беше известна преди това.
Форум