Те са на по 20 и няколко, а носят дрехи от миналия век. Вместо да си правят селфи с телефон, предпочитат да снимат на лента. А когато имат нов любим албум, често търсят да си го купят на грамофонна плоча.
Млади са, а харесват „стари“ неща – вещи и занимания, които са били на мода много преди тяхното раждане.
Казват, че в тях намират някаква особена красота и естетика, в която се припознават.
Харесва им „обичаят“ да слушат музика и да снимат аналогово. Обичат да се изразяват с дрехи и аксесоари, дълго търсени в магазините за втора употреба.
Има много причини „старите“ неща да са на мода днес. Но една от тях е, че тe помагат на младите хора да забавят бързия ритъм на обичайния днешен ден и да намерят ценното в морето от възможности и информация.
Дрехи от времето на баба ти
Дънкови якета от 90-те години на миналия век, стари кожени чанти, копринени вратовръзки. От няколко месеца в центъра на София има магазин за подобни дрехи и аксесоари.
Магазинът се казва How to Babushka и зад него стоят Вероника и Константин. Тя е на 25, а той – на 24.
Двамата се срещат преди две години. На следващата се женят, а малко след това решават да създадат първия „винтидж“ магазин в центъра на София.
Не го наричат „бизнес“, нито „работа“, а „дело“, защото е свързано с общата им любов към старите дрехи. Използват думата „винтидж“ (взета от английския език), за да означат автентичните дрехи отпреди няколко десетилетия.
Често почитателите на този начин на обличане наричат дрехите си „находки“, защото са единствени по рода си. Затова винтидж стилът се противопоставя на т.нар. „бърза мода“ – масово произвежданите дрехи на познати марки, които се намират в моловете.
Вероника се увлича по тази култура още в гимназиалните си години. Намира в нея естетика и признак за добър вкус.
„Приятелите ми ми показаха света на вторите употреби и бързо се ориентирах към него“, казва тя.
„Когато си тийнейджър, най-лесният начин да се изразяваш е през дрехите. Шансът да намериш уникални дрехи във втори употреби е доста висок, докато бързата мода няма нищо общо с индивидуалността.“
Първо Вероника създава How to Babushka като страница в Инстаграм и започва да качва в нея видеоклипове с винтидж облекла на фона на естрадни песни.
Името е избрано в чест на бабата на Вероника. В страницата тя продава дрехите, които смята за красиви и стилни, а впоследствие си прави и сайт.
За Константин интересът към винтидж дрехите идва, когато се запознава с Вероника.
„Тогава имах момент на прозрение. Защо да купуваме дрехи, които сега използват ресурс, когато има дрехи в перфектно състояние, които вече са произведени?“, казва Константин.
Сега двамата подбират за магазина си само дрехи, които отговарят на изискванията им за кройки и платове и носят историческа модна ценност. Правят това с любов към поколението, носили такива облекла. Най-старите в колекцията им са произведени през 70-те години.
За Вероника и Константин откриването на такива дрехи е и вълнуващо преживяване.
„Когато намериш една дреха измежду сто, имаш чувството, че си спечелил от лотарията“, казва Вероника.
„Винаги помниш кога и откъде си я купил, свързваш я с история или с пътуване“, добавя Константин.
Обичаят да си пуснеш плоча
Когато Момчил е в осми клас, по-голямата му сестра си купува грамофон. Двамата наследяват много касетки и плочи от баща си и ги пазят като спомен за него.
Сега вече имат и на какво да слушат плочите. Тогава Момчил, който днес е на 21, се запалва по музиката на аналогов носител.
Когато сестра му се изнася от вкъщи, Момчил си взима собствен грамофон и започва да колекционира плочи. Най-често си ги купува от магазини в София, а ако търси нещо по-специфично, си го поръчва от сайт.
„Предпочитам да отида на място. Да се ровя, да гледам различни заглавия и да се обогатявам“, казва той.
„Много често отивам до магазина с 30 лева в джоба и ако ми хареса някоя обложка на плоча до тази сума, я взимам.“
Момчил става фен на плочите не толкова заради качеството на звука, колкото заради физическото им присъствие. В стаята му има специална секция за грамофона и колекцията му.
„Така повече оценяваш музиката. Не е просто някакъв файл, който се смесва с други файлове в компютъра ти и по нищо не се отличава“, казва Момчил.
За него да си пусне плоча е истински „обичай“.
„Свързвам това с времето, когато хората наистина са обръщали внимание на това какво слушат“, добавя той.
Да забавиш темпото в 36 кадъра
Преди седем години Ана-Мария заминава за Англия, за да учи фотожурналистика. Тогава е запалена по дигиталната фотография, но по време на пандемията от коронавирус губи вдъхновението си и започва да търси нов креативен отдушник.
Спомня си за един стар аналогов фотоапарат, който си е купила онлайн. През 2020 г. се мести в Лондон и започва да снима почти изцяло с него.
„Изведнъж се отключи нещо, което ми доставяше много повече удоволствие“, казва тя.
Сега Ана-Мария е на 26. Занимава се със снимане на събития, но някой ден се надява да превърне в професия и аналоговата фотография.
„Тя е много по-различна от дигиталната. Изисква да забавиш темпото и да помислиш“, казва Ана-Мария.
Харесва ѝ това, че броят кадри, с които разполагаш, е ограничен – обикновено 36. Това те насърчава да бъдеш креативен и да търсиш по-интересната гледна точка, от която да запечаташ кадъра.
Освен това снимането на лента те учи да чакаш, казва Ана-Мария. Не можеш да видиш снимката веднага, а чак след като свърши лентата и ти я изпратиш на място, където да я проявят.
Играе роля и сантиментът към миналото. Като млад бащата на Ана-Мария също се е занимавал с лентова фотография и сам е проявявал лентите си, а по-късно ѝ е давал своите апарати.
Има ли тенденция
Поне 90% от клиентите на How to Babushka са млади хора, казват Вероника и Константин. Дори по улиците те виждат все повече тийнейджъри и хора в 20-те си години, които се обличат във винтидж стил.
Момчил също забелязва тенденция връстниците му да харесват стари неща. Някои дори си купуват плочи, без да имат грамофони, само заради външния им вид.
„Върви наративът за спомена“, казва Момчил.
„Не мисля, че е нещо общочовешко. Но хората със силна носталгична настроеност, които харесват по-стари филми и музика – може би те са привлечени от този тип слушане, снимане, дори четене на антикварни книги. Цялата гама“, добавя той.
„Мисля, че младите хора осъзнават колко странно и бързо тече всекидневието ни през последните години“, казва Ана-Мария. „Но това не им харесва, затова прибягват към такива по-бавни процеси.“
Форум