Обявяването на НАТО за мъртъв или умиращ съюз не е нещо ново. Наскоро американският сенатор републиканец Майк Лий написа в X, че е „Време да напуснем НАТО и ООН“.
Илон Мъск, най-богатият човек в света и близък съюзник на американския президент Доналд Тръмп, му отговори просто: „Съгласен съм“.
Макар че официални лица в Брюксел и не само, казват, че Мъск често споделя политически мнения в своята платформа X, без непременно да формира политиката на САЩ, някои все пак признават неформалното му влияние в определени консервативни кръгове във Вашингтон, подплатено и със сериозен достъп до Тръмп.
Въпреки това служителите на НАТО в централата им в Брюксел засега остават изненадващо спокойни. Отговорът им на въпроса дали краят на алианса е неизбежен все още е категорично „Не“.
За това те посочват две причини.
Първо - разминаването между реториката и действията. И второ - разликата между съюзниците на НАТО и претендентите за членство в НАТО - по-специално Украйна.
Игнорирайте шума
Да започнем с първата причина.
Още преди седмица Тръмп потвърди ангажимента си към клаузата за взаимна отбрана на НАТО – прословутият член 5. Той направи това в съвместното си изказване заедно с премиера на Великобритания Киър Стармър.
Тази позиция беше потвърдена многократно - както публично, така и при закрити врата от министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел през февруари.
Въпреки че той твърдо настояваше, че европейските съюзници трябва значително да увеличат разходите си за отбрана, всички, с които разговарях, определиха дискусиите като конструктивни.
„Той никога не напускаше стаята, слушаше, задаваше въпроси и си водеше бележки - не е поведение на съюзник, който е на път да се откаже“, ми каза един посланик от НАТО.
В този дух дипломатите от НАТО продължават да се ориентират в постоянните спекулации.
Научихме, че трябва да игнорираме шума и да гледаме действията. Това е един вид „стратегическо търпение“, което трябва да практикуваме
„Трябва да разшифроваме какво означава всичко това - каза един високопоставен служител. „Но също така научихме, че трябва да игнорираме шума и да гледаме действията. Това е един вид „стратегическо търпение“, което трябва да практикуваме.“
Несигурният път на Украйна
Украйна обаче остава друг въпрос.
„Траекторията на Украйна се промени, но не и тази на НАТО. САЩ са доста твърди по отношение на Украйна, но остават ангажирани с НАТО“, отбелязва един от посланиците на Алианса.
Промяната в тона на Белия дом спрямо Володимир Зеленски е един ясен пример. В същото време новата роля на Великобритания в координирането на оръжейните доставки за Украйна също трябва да се отчита.
Очевидно е също така, че Украйна няма да се присъедини към НАТО в скоро време . В интерес на истината администрацията на Байдън беше тази, която блокира членството на Киев на последните срещи на върха на НАТО. Това беше тихо облекчение на някои западноевропейски държави.
Новата американска администрация просто е по-откровена по този въпрос.
Това, което страните от източния фланг на НАТО сега питат, е дали американските войски ще останат разположени там. Засега отговорът е „да“, въпреки че много от тях признават, че са загрижени за предстоящото преразглеждане на броя на американските войски в Европа.
Но, ако тези страни бъдат нападнати от Русия, ще се притекат ли на помощ американските сили?
Докато член 5 не бъде реално тестван, няма да разберем [дали работи]
Преобладаващото убеждение е, че ще го направят. но член 5 от Договора за НАТО зависи от това дали и съюзниците, и противниците вярват, че той ще бъде спазен.
Както каза един източноевропейски служител: „Това е като котката на Шрьодингер - тя съществува и в двете измерения, жива и мъртва, докато кутията не бъде отворена. В случая с НАТО, докато член 5 не бъде реално тестван, няма да разберем.“
Форум