Още в края на 19 век се правят приготовления за предстоящото отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание през 1901 г. и от Руско-турската война през 1902-1903 г. Предстои организирането на шумни и импозантни тържества.
За целта е създаден „Комитет Цар-Освободител Александър II“. Той подема инициативата за всенародна подписка за издигане паметник на Цар Освободител, Музей на Българското Възраждане и Освобождение и за Инвалиден дом. Почетен председател на комитета става сам княз Фердинанд. Предвижда се през април 1901 г. да се направи първата копка.
По този начин още в началото отбелязването на годишнината от Априлското въстание попада в сянката на плановете за изграждане на царския паметник, както и на опитите да бъде спечелена Русия за българската балканска политика. Това се случва без каквито и да било видими насърчения от Петербург към българската политика за реформи в Македония. Нещо повече, именно под руски натиск на 23 срещу 24 март 1901 г. в София са арестувани ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет.
Както отбелязва Кети Мирчева, точно в навечерието на събитията около отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание княз Фердинанд се опитва да притъпи очакваните антирусофилски и антицаристки реакции в страната. Ето защо и планира да раздели възпоменанията в Панагюрище и Копривщица от тези в София. Едните са насрочени за 20 април, а другите за 23 април, на който се пада и Гергьовден.
Възпоменанията от 22 и 23 април 1901 г.
И наистина панагюрци и копривщенци празнуват юбилейната годишнина на самия 20 април 1901 г. Тук княз Фердинанд произнася реч, изцяло в прослава на делото на априлци и „мъченическите кости“ от 1876 г. Напомня и за имената на славни българи от миналото като Бенковски, Ботев, Левски и Раковски.
В София на 23 април обаче прославата е най-вече на „Великият Цар“, съумял да осъществи смелата мечта, която само измъчвала „въображението на българина от Паисия до Левски“.
Още предварителните планове отбелязването на годишнината от Априлското въстание да попадне под сянката на бъдещия паметник на руския цар довеждат до недоволство сред студентската и ученическата младеж в столицата.
В навечерието на празненствата студентите от Висшето и учениците от Рисувалното училище излизат с резолюция, под която се подписват около стотина души.
В навечерието на празненствата студентите от Висшето и учениците от Рисувалното училище излизат с резолюция, под която се подписват около стотина души.
В нея те се противопоставят на смесването на двата празника и „пращат своите най-горещи симпатии на многострадалния руски народ, на руските студенти, на руските писатели, които с доблест и самоотверженост встъпиха в борба с руската реакция, с руския монархизъм, за да защитят културата, прогреса“. В края изтъкват още как си запазват правото да отпразнуват паметта на българските революционери от април 1876 г., като я противопоставят на руското самодържавие и мракобесие.
На 22 април студентите организират в столицата протестен митинг. В публикуваната официална резолюция намираме три важни момента. В нея на първо място се изказва съжаление, задето се отлагат тържествата, посветени на Априлското въстание за по-късна дата единствено заради отсъствието на княза Фердинанд, като по този начин им се придава и един подчертано дворцов характер. Проведена е същия ден и демонстрация. По време на нея младите тръгват по софийските улици, пеят Ботевата „Молитва“ и осъждат коалиционното правителство на демократи и прогресивнолиберали начело с П. Каравелов.
На другия ден, 23 април, е проведено тържеството по полагане основите на бъдещ паметник на Цар Освободител Александър II срещу Народното събрание. Възпоменанията продължават от ранна утрин до късна вечер. На събитието, за което предварително властите са изготвили програма, присъстват княз Фердинанд и руският дипломатически агент в българската столица. Тук са и министрите от правителството на П. Каравелов.
Младите студенти не закъсняват да протестират и в този ден. Пред руското дипломатическо агентство в столицата с песни и викове „долу“ те се опитват да прекъснат оратора. В този момент полицията арестува четирима студенти участници. От своя страна техните колеги правят опит да ги освободят от полицейския участък, при който се стига до нови сблъсъци. Един от стражарите е ранен. Арестувани са още осем студенти.
Вечерта на 23 април е организирано специално факелно шествие до паметника на Васил Левски. Там реч произнася опозиционния политик Никола Генадиев. Видимо неслучайно в словото си той говори само за април 1876 г. и не споменава Руско-турската война. Шествието се насочва към руското дипломатическо агентство. Там в знак на протест събраната университетска младеж пее революционни песни с цел да се противопостави на опошляването в нейните очи на празника на априлци, като му се придава консервативна и монархическа насоченост.
Реакцията на властите
Така оркестрираното отбелязване на годишнината от Априлското въстание с първа копка на паметник на руски монарх срещу парламента е част от политика на княз Фердинанд и няколко последователни тогавашни кабинета за сближаване с Русия. Тя ще завърши с подписването на българо-руската военна конвенция от 1902 г., от която руското задължение да помогне на България при румънско нападение, така и не се задейства през 1913 г.
В своята манифестация студентите са правили неприлични демонстрации пред основите на паметника на "Царя-Освободител".Вестник "България"
Студентските прояви в тези дни срещат яростната съпротива от правителството. Цанковисткият русофилски в. „България“ отбелязва: „В своята манифестация студентите са правили неприлични демонстрации пред основите на паметника на „Царя-Освободител“.“ В материал „Учащата се младеж“ вестникът окачествява стореното от младежите като ни по-малко от „дръзко престъпление“ и „нахално поведение“.
В този смисъл „България“ добавя: „А ний не само от признателност, но и по важни исторически задачи, както Априлското въстание и другите народни движения ни завещаха, сме длъжни да се отнасяме с почтително смирение към великата Руска империя.“
Още в следващите дни, не без натиск и от правителствените кръгове, Академичният съвет на Софийския университет изключва над 70 студенти.
Прави впечатление, че сред тях личат имената на отстранените за три семестъра Александър Ц. Цанков, Никола Ив. Харлаков, Илия Янулов, а за един семестър Димитър Мишайков, Стоян Романски, Григор Чешмеджиев, Димитър Михалчев.
Сред арестуваните е и Симеон Радев, който като османски поданик е задължен в тридневен срок да напусне територията на Княжеството. Списъкът на наказаните не оставя съмнение, че в протестите видимо се е включил цветът на студентската младеж.
Други реакции на случилото се
Изданието на подкрепящата, макар и без да участва в правителствената коалиция, русофилска Народна партия, в. „Мир“, също осъжда студентската акция при първата копка на бъдещия паметник на Царя Освободител.
Руският монархизъм може и да е лош за всичките народи, даже и за самите руси, но за нас той е светилище, от което излязоха лъчите на нашата независимост.Вестник "Мир"
Вестникът се възмущава, задето тези стотина студенти са си позволили „да разсъждават върху органическия строй на оная велика държава, на която ние дължим свободата и съществуването си.“ С категоричност материалът заключава: „Руският монархизъм може и да е лош за всичките народи, даже и за самите руси, но за нас той е светилище, от което излязоха лъчите на нашата независимост.“
Интересно е, че по повод на скандала както стамболовисткият в. „Нов век“, така и радослависткият в. „Народни права“, се разграничават категорично от действията на студентите, представяйки ги за необмислени и екстремистки. И все пак вината се търси повече в правителството, което умишлено е смесило две събития.
В отзив и за самото тържество „Нов век“ пише: „В София кой знае защо и по чия инициатива тоя чисто народен празник, на който трябваше да се дадат други размери и значение, беше примесен с поставянието основите на памятника на руския цар Александра II и праздненството изглеждаше да е посветено повече на този акт отколкото на историческото събитие, което се празднуваше. Това смешение по нашето разбирание не трябваше да се прави.“
Още по-остри са радославистите. Материал, в който се говори за повторното арестуване на С. Радев и заплахите за неговата екстрадиция, завършва по следния начин: „С какво нашите министри могат да изявят своите русофилски чувства, ако не да следват руската полиция и нейните дела, които да присаждат на българска почва.“
Социалистическият „Работнически вестник“ изказва отношението си към честването на Априлското въстание и „полагането на основите на паметника на руския цар“, пишейки: „Неколцина господа стари и нови „борци“ очевидно да влеят „жива вода“ в едно безнадеждно предприятие, намериха за добре да слеят в едно двете тържества – априлското въстание и полагането на основите на паметника.“
Случилото се на 23 април социалистическият вестник разглежда като едно профаниране на „идеалните образи на Ботев, Левски, Бенковски“, в което участвала „шантавата многохилядна тълпа начело с благородната „трапезна“ интелигенция, която винаги смело плува по течението...“
Вестникът дори изказва и съжалението си, че и професорите от Висшето училище се присъединили към „властвующата глупост“ и, верни от години на „каузата на академическото пустословие“, са изключили няколко десетки студенти.
В сравнение с днес, през 1901 г. са различни политиците, различни са студентите, още по-различни са и социалистите. Може би е същото единствено „академическото пустословие“. Всъщност, не, комай е станало по-голямо и по-посредствено.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
