На днешния 28 септември 1886 г., преди 136 години, във вече съединеното наскоро Княжество България се провеждат избори за III Велико народно събрание (ВНС).
Те са нужни, за да може, съгласно Търновската конституция, българският парламент да избере княз на вече овакантения от Александър I български престол.
Специалният руски императорски пратеник ген. Николай В. Каулбарс настоява за отлагане на изборите и освобождаване на офицерите детронатори, участвали в преврата на 9 август 1886 г.
Каулбарс влиза в предизборната кампания
В навечерието на изборния ден, противно на всякакви международни норми, ген. Калубарс решава да обиколи България и да се включи в самата предизборна кампания. Той посещава единствено населени места в северната част на страната, тъй като Русия все още не признава Съединението, както и българската власт над бившата Източна Румелия (вече Южна България).
Целта на руския дипломат е да предизвика в страната бунт на симпатизиращи на руската политика, който да свали от власт регентството начело със Стефан Стамболов. Очаква се след това бунтовниците да поверят властта лично на генерала, като пратеник на руския цар.
В Северна България руската власт разчита на военните в Северна България, най-вече на тези от Шуменския гарнизон. В южната част на страната, където абдикиралият герой на Съединението е изключително популярен сред тамошното офицерство, Петербург залага на местното население и най-вече на привърженици на свалената от власт в Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Народна партия.
Руският генерал потегля на 22 септември от София и обикаля за около седмица градовете Орхание (Ботевград), Враца, Плевен, Свищов, Русе, Шумен и Варна. Следвайки ентусиазма на извоюваното самостоятелно успешно Съединение, победата в Сръбско-българската война и осъществения наскоро контрапреврат начело със Стамболов обаче, навсякъде надделяват демонстрациите срещу Каулбарсовата мисия. А и той тръгва из страната вече опозорен на състоялия се предишния ден митинг в столицата.
От току-що създадения в. "Независима България" Димитър Петков предупреждава населението: "Отваряйте си очите прочее, ако искате да ви не проклина потомството… Не забравяйте, че очите на целия образован свят се обръщат днес към нас. Ако ний не се покажем като народ, достоен за независимо отечество, то нашата земя ще бъде разграбена… Ако ний доброволно не повикаме руска окупация, то никой не може да ни я наложи."
Руските послания
При обиколката си из страната Каулбарс говори за "волята на царя", свързана с отлагане на предстоящите избори за III ВНС и освобождаване на арестуваните офицери-превратаджии от 9 август. Той пита населението за данъците и вземаната реквизиция с цел да възбуди недоволство към българските власти. В изборния ден, в Русе, дори прави опит да посети изборна секция, но вече е заплашен с арестуване.
Навсякъде препоръчва на подкрепящите политиката на официален Петербург да се въздържат от гласуване. Някои симпатизиращи на Русия опозиционери дори открито му говорят не само против регентството на Стамболов и правителството на д-р Васил Радославов, но го и уверяват, че "българският народ отново чака своето спасение от Русия". Поради това и открито призовават генерала за руска окупация на страната, а той обещава, че ще предаде на царя желанията им.
И други руски агитатори причакват в изборния ден селяните край София и ги убеждават: "На вас не ви трябват избори, а Русия. Русия не ще данък, Русия не ще реквизиция, Русия няма да ви взема войници." А и в много градски центрове има руски поданици, от които се очаква да се намесят във вота и да провокират скандали.
Ето защо поради отговорния за страната момент, консерваторите Константин Стоилов и Григор Начович изпращат окръжни до последователите си по места да действат в името на България заедно с либералите на Стамболов и Радославов. Като външен министър за целта Начович отправя нота до всички дипломатически агенти (за да не се счита Русия обидена) чуждите поданици да не се намесват в изборния ден.
28 септември в София и Дупница
В деня на изборите руски агитатори повеждат селяните от околностите на София към руското дипломатическо агентство. Там те се въоръжават със сопи, за да смущават изборната секция. Нахвърлят се върху бюрото и започват да трошат урните.
Дошлата полиция, заедно с противникови избиратели, ги изтласква и започва да ги преследва, а те се скриват в руското агентство в столицата. Там гавазите им носят хляб, сирене и ракия. Започват замеряния на двете групи през оградата на агентството. Скоро една пристигнала рота войска разпръсква тълпата около сградата и я обгражда.
Кърваво стълкновение става и в Дупница. Нещо повече, то минава всичко срещано по време на седемгодишното съществуване на младата българска държава. Подкрепящите политиката на Петербург цанковисти довеждат още вечерта преди изборния ден селяни, както и харамии от Югозапада. Те се събират на мястото на изборите още рано сутринта преди съставянето на изборното бюро. Междувременно започват да скандират: "Нечеме избори!", "Сакаме Русия!".
След това тълпата напада полицейския участък, където, заради очаквани смущения, са затворени още преди изборния ден някои нейни симпатизанти. Въоръжено със сопи, камъни и револвери, множеството освобождава арестуваните и ги повежда към изборния пункт. Там то напада и разпръсква самата секция. Съумява да посрещне с камъни и малкото отделение войници, които са принудени да отстъпят.
Продължават и провикванията срещу политиката водена в месеците от 6 септември 1885 г. насам: "Нечеме старите депутати!", "Те правиха война със сърбето и сакат сега да се бием с Русия!", "Заради ним плащаме данъци, а Русия данък не взима."
След това тълпата напада за втори път полицейския участък. В този момент тя измъква и буквално разкъсва околийския началник Димитров, който е изхвърлен в реката с викове: "Да живее руският цар!", "Русия нечеш, а?"
В къща до училището пък тълпата намира скрилите се народни представители Х. Зограф и Х. Грънчаров, както и местния учител Папукчийски. Убива ги със сопи. Едва късно привечер от Самоков пристига един ескадрон за да спре анархията. А когато на другия ден се започват арести, главните виновници вече са избягали и се скриват в руското дипломатическо агентство в столицата. Там изкарват повече от две седмици, като им се дават по 6 гроша на ден.
Към безредиците по време на изборите можем да посочим и случая в Кутловица. Очаквайки волове, коне и пари от руския цар, както и премахване на данъците, населението избира монарха от Петербург за български народен представител.
Споменатите случки са част от една вече започваща да се налага традиция след Съединението. За пръв път до кръвопролития се стига още през май 1886 г. в Хаджи Елес и Нова Загора по време на изборите за IV Обикновено Народно събрание, заседаващо в София, с депутати и от Южна България ().
Тогава, в самия изборен ден, в Нова Загора поручик Сербезов е убит с викове: "Долу княза! Да живее руския цар!" В Хаджи Елес (днес Първомай) пък е убит един от дейците по Съединението - поп Ангел Чолаков.
Резултатите
Макар в 7 от 85 избирателни околии в страната да няма отчетен изборен резултат, на повечето други места изборите минават успешно. Избрано е мнозинство, което подкрепя регентството и правителството. To се състои от либерали от Северна и Южна България, както и от консерватори около К. Стоилов и Гр. Начович.
Това обединено мнозинство е твърдо за избор на нов княз и излизане от кризата при запазване на достойнството на вече Съединена България. Това ще стане основа за един бъдещ избор на държавен глава и излизане от периода на безкняжието и политическата криза провокирана първоначално от противопоставянето на Русия на Съединението и задълбочена с преврата на 9 август 1886 г.
А за случката в Дупница, от страниците на русенския в. "Славянин" Захарий Стоянов изпраща заръки към убитите, които гласят: "Поклон на дяда Райча (убития в деня на Съединението майор Райчо Николов – бел. авт.) и на поп Ангела! Кажете им: "И ние паднахме от руска рубла!" Утешете Раковски, Хаджи Димитра, Ботева, Бенковски, Левски, Ангел Кънчева, Любена, Волова, Каблешкова и др. Кажете им, че България живее, че тя тлее в лицето на всякакви барски слуги, че тя ще издъхне със свети думи на уста: "Свобода и независимост!"
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
